Определение № 12570 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8797/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. Л. Л., против Определение № 794 от 19.06.2024 г., постановено по адм. д. № 717/2024 г. по описа на Административен съд София – област. В частната жалба се твърди, че определенията на Административен съд София-област и Районен съд – Самоков са неправилни, иска се да бъдат отменени и настоящият съд да посочи, че спора е по Закона за кадастъра и имотния регистър, а не по ЗСПЗЗ. Компетентен да го разгледа бил административен, а не районен съд. Ответникът по частната жалба – Областен управител на Софийска област не взема становище. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по частна жалба, подадена от Л. Л., срещу протоколно определение от 18.03.2024г по гр.д.№ 622/2022г по описа на Районен съд - Самоков, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на производството пред този съд и изпращане на делото за разглеждане от Административен съд София - област. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция определение жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. За да се произнесе в този смисъл, съдът е приел, че Районен съд – Самоков правилно е квалифицирал искането на жалбоподателя за прекратяване на производство и повдигане на спор за подсъдност с Административен съд София- област като неоснователно, позовавайки се на разпоредбата на § 19, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на АПК, обнародван в Държавен вестник бр, 39/2011 г.. Предвид предмета на оспорване- Заповед № ОА-114 / 22.04.2019 г. на Областния управител на Софийска област, издадена на основание § 4 к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, компетентен да разгледа и реши спора като първа инстанция се явявал Районен съд - Самоков. Прието е, че оспореното определение не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда развитието на делото. Частната жалба е подадена от участник в производството пред Административен съд София - област, срещу подлежащ на оспорване акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Както правилно е посочено в оспореното определение, според разпоредбата на чл. 229, ал.1 от АПК, на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а ал. 7, както и в случаите, изрично посочени в закона. Така постановеното от Районен съд – Самоков определение не прегражда по-нататъшното развитие на производството, не представлява акт, водещ след себе си последици по смисъла на чл. 213а ал. 7 от АПК и не е посочено изрично в закон като подлежащо на обжалване. Правната квалификация на възникналия спор се определя от съда и той не е обвързан със становищата на страните в производството в тази насока. Според разпоредбата на чл. 135 ал. 1 от АПК всеки съд сам решава дали делото му е подсъдно и липсва задължение за повдигане на спор относно това обстоятелство, ако прецени, че е компетентен да го разгледа и приключи с краен съдебен акт. Не е без значение и обстоятелството, че въпросите относно компетентността на съда вече са били предмет на обсъждане в нарочен за целта акт – определение №807/14.06.2019 г. по адм.д. № 859/2019 г. на Административен съд София – град. Частната жалба, станала повод за образуване на ч.к.адм.д. №717/2024 г. на Административен съд София – област правилно е оставена без разглеждане като недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение