Определение № 2228 от 23.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1678/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД за спиране на изпълнението на Решение № 707/02.07.2026 г., постановено на 02.07.2026 г. по в.гр.д. № 925/2026 г. на ОС-Варна, с което е потвърдено Решение № 4394/05.12.2025 г. по гр.д. № 7625/2024 г. на РС-Варна за осъждане на молителя да заплати на „ТОГО 2“ ЕООД на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 15 738,98 лв. – обезщетение за имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, ведно със законна лихва и съдебни разноски. От данните по делото се установява, че искът, по който е постановено въззивното решение, е предявен като частичен – първоначално за сумата от 100 лв., а впоследствие - увеличен до сумата от 15 738,98 лв., при заявено в исковата молба твърдение, че пълният размер на вземането е 17 000 лв. (8 691,96 евро). Срещу решението молителят е подал касационна жалба, в която е застъпил становище за допустимост на касационното обжалване с оглед частичния характер на иска. Молбата е неоснователна по следните съображения: По реда на чл. 282, ал. 2 ГПК може да бъде спряно само невлязлото в сила въззивно решение – това, което подлежи на касационно обжалване и срещу което е подадена касационна жалба. Решението, чиято касационна обжалваемост е изключена от разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, губи качеството „невлязло в сила“ с постановяването си и тази последица не може да бъде препятствана с подаване на касационна жалба. Процесното въззивно решение е постановено по търговско дело (има за предмет вземане на търговец срещу застраховател) и по частичен иск с цена под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК праг от 10 225,84 евро. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по тълк.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС такова решение не подлежи на касационно обжалване. Обжалваемостта му не би могла да бъде обоснована и в хипотезата на поставения за тълкуване по тълк.д. № 3/2026 г. на ОСГТК на ВКС въпрос, на който касаторът се позовава – той има отношение към обжалването на решения по частични искове с цена под прага на обжалваемост, но за вземания, чиито пълен размер е над 10 225,84 евро, каквото не е процесното. Следователно въззивното решение като неподлежащо на касационен контрол е влязло в сила с постановяването си. Поради това изпълнението му не може да бъде спряно при условията на чл. 282, ал. 2 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд