Определение № 193 от 26.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1702/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Л. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. С. от АК-С. срещу въззивно решение от 18.07.2011 г., постановено по в.гр.д. № 2062/2011 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” отделение, с което като е отменено решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 35586/2009 г. на Софийски районен съд, 75 състав, е уважен искът на Министерство на отбраната на РБ [населено място] срещу касаторката с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в размер на сумата от 886,23 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на сумата от 121,89 лв., като в останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се релевират хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и се сочи съдебна практика. Ответникът по касационната жалба Министерство на отбраната на РБ, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Д. Г. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, но е процесуално недопустима. Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 2 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. са изключени от обхвата на касационния контрол. В случая са предявени при условията на обективно съединение два иска, като цената на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, възлиза на сумата от 1 075,49 лв., а по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - на сумата от 227,13 лв. С въззивното решение обективно съединените искове за уважени, както следва – по иска за главницата в размер на 886,23 лв., а по иска за мораторната лихва в размер на 121,89 лв. Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 29.08.2011 г., с вх. № 77439 и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК се явява процесуално недопустима. Съгласно § 25 от ПЗР на З./ДВ, бр. 100/2010 г./ висящите производства се довършват по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция обаче е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на З.. В случая преди да бъде подадена касационна жалба висящо касационно производство не съществува, съответно няма как за него да се приложи старият ред. В случая касационната жалба е подадена на 29.08.2011 г., и към тази дата не е допустима на основание редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК, след измененията, направени със З./ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./, тъй като цената на всеки един от предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е под 5 000 лв. В заключение, тъй като цената на всеки един от предявените искове е под предела, определен в закона, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, независимо от опущението допуснато във въззивното решение, в което е отразено, че то подлежи на касационна проверка, тъй като то не може да дерогира императивната норма на чл. 280, ал. 2 ГПК. С оглед на този резултат, настоящия състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че е безпредметно произнасяне по допустимостта на касационната жалба на Н. Л. С. от [населено място] във връзка със заявените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред Върховния касационен съд следва да бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,