Определение № 201 от 11.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4576/2021 г.

С решение № 29 от 11.06.2021 г. по гр.д.№ 173/1921 г. на Варненски апелативен съд е потвърдено решение № 260123/23.12.2020 г., поправено с решение № 260045 от 01.03.2021 г., постановени по гр.д. № 302/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което Община гр.Добрич и „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД /“В и К-Добрич“ АД/ са осъдени да заплатят солидарно на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД на „Антекс Електроник“ ЕООД сумата 111 762.40 лв., представляваща обезщетение за нанесени вреди от унищожаване и повреда на аудиотехника - кареоке системи; пиана, озвучителни системи; стойки за колони и тонколони /конкретно изброени/, вследствие наводняването на 20.09.2019 год. на имот с идентификатор .....по КККР, представляващ подземен паркинг с площ от 89.84 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] ет.1, предизвикано от бездействието им във връзка с изграждане и ремонт на уличната канализация, поддържане чистотата на уличната мрежа, поддръжката и почистването на дъждоприемните шахти и връзката между дъждоприемните шахти и уличната канализация, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба-21.05.2020 год. до окончателното й изплащане. Против това решение са подадени две касационни жалби от всеки от ответниците. В касационната жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация –Добрич“ АД се навеждат доводи за неправилност на решението, тъй като не е доказано че вещите, които ищецът е твърдял, че са увредени са били в наводнения склад, а договорът за наем е съставен с оглед процеса. Твърди се необоснованост на извода, че са увредени вещи, собственост на ищеца, тъй като те не са заведени в счетоводните му книги аналитично, а счетоводството се води само стойностно, а и защото адресът, посочен в експертизата, приета в производството по обезпечаване на доказателства е различен от посочения адрес на наводнения склад в исковата молба. Счита, че отговорност следва да носи само Общината, тъй като нейни служители са бездействали относно ремонта на канализацията, а и защото не са възразили при направата на водния цикъл над канализацията, при което последната била увредена. Задължението за изграждане на канализацията не било на В и К дружествата или поне не само на него по аргумент от чл. 83, ал.6 ЗУТ. Не бил доказан и механизма на наводнение, а и по вина на собствениците не била монтирана възвратна клапа на хоризонталното отклонение от уличната канализация към имота, в който се намира склада. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.3 и ал.2 / не се сочи кое предложение/ ГПК по следните въпроси: 1.следва ли ищецът да получава стойността на вещи, за които сам признава, че са продадени и от продажбата на които е получил печалба? 2. От значение ли е по предявените искове дали договорът за наем, представен от ищеца като доказателство е съставен в последствие, дали лицата по него са с вързани, дали договорът е бил изпълняван и дали е отчитан счетоводно? 3.Следва ли да се обсъжда обезщетение по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД в случай, че не е доказано безспорно, че стоката е била в склада? 4. Следва ли „В и К Добрич“ АД да отговаря солидарно с Община Добрич при положение, че Община Добрич е била бенифициент по Оперативна програма околна среда 2014-2020 г. и пропадането на канализацията е имено от извършените изкупни дейности? Тези въпроси според този касатор са от значение за крайния извод от спора и за съдебната практика. В касационната жалба, подадена от Община Добрич се навежда оплакване за неправилност, изразяваща се в противоречие със ЗДДС, защото присъдената сума включва и ДДС, а върху обезщетение не се дължи ДДС, за необоснованост на извода, че ищецът е претърпял вреди, защото не е доказано, че е наводнен склад, в който са били вещите, обезщетение, от унищожаването и увреждането, на които претендира, че описаните увредени вещи са били собственост на ищцовото дружество и, че точно те са били в наводнения склад. Направено е оплакване за съществени процесуални нарушения, защото не е взето предвид признанието на представляващият ищцовото дружество на неизгодни за него факти, установеното от ССЕ за това, че вещите не са осчетоводени, не са бракувани и няма доказателства за изхвърляне на специален отпадък и възражението за необективност на заключението, изготвено от в.л. Н.. Като необоснован е посочен извода, че е без значение дали договора за наем е симулативен въпреки установените факти и че наводнението е от канализацията, а не от прииждане на събрани дъждовни води от улицата поради конструктивни изменения на сградата при строителството. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази касационна жалба е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси по първото основание: 1. Задължен ли е възивният съд в мотивите на въззивното решене да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи изрични и ясни мотиви защо не ги приема и ясни и конкретни собствени мотиви в решението си? 2. Когато страна по делото е търговец и в счетоводните му документи се съдържат факти, които са неизгодни за позицията му по делото, следва ли те да бъдат ценени в негова тежест? По второто наведено основание са формулирани следните въпроси: 3. Когато търговец търси обезщетение за реално претърпените вреди, които според него се изразяват в унищожени вещи, които той е закупил с цел препродажба, как следва да се определи обезщетението – в размер на платената от търговеца стойност за придобиване на вещите, в размер на себестойността на веща към датата на увреждането или в размер на пазарната цена, по която той би продал тези вещи на крайният потребител? 4.Следва ли в обезщетението за имуществени вреди да се включва ДДС? 5.Може ли въззивният съд да приеме за доказан факт, който е изгоден за позицията на страна по делото при условие, че тази страна не се е позовала на този факт? 6.Това, че страна в производството по обезпечаване на доказателства не е поискала отвод на вещо лице освобождава ли съдът, който разглежда предявеният иск от задължението да обсъди вкички факти, имащи отношение към обективността и безпристрастността на вещото лице? Всеки от касаторите взема становище да се допусне до касация и да се уважи касационната жалба на другата страна. Ответникът по касация „Антекс Електроник“ ЕООД оспорва допускането до касационен контрол и по двете жалби, тъй като въпросите не кореспондират на събраните доказателства и на мотивите на въззивното решение, а решението не противоречи на посочените решения от касаторите. Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване са, поради което съдът ги преценява като допустими. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: За да потвърди решението на РС, въззивната инстанция е приела следното: Ищецът „Антекс Електроник“ ЕООД във връзка с упражняваната от него търговска дейност е внесъл в страната аудиотехника и аксесоари към нея, декларирани пред Агенция Митници с митнически декларации от 07.06.2017 год.; 11.07.2018 год.; 24.04.2018 год.; 04.06.2018 год.; 24.07.2018 год.; 17.01.2019 год. и 11.09.2019 год., доставени от Китай с кораб. Стоката е била складирана в ползван от него подземен гараж, собственост на ”Гами” ООД, с площ от 89.84 кв.м., намиращ се в сграда по [населено място], [улица] ет.1, изградена от същото дружество, с отделен голям вход, независим от сградата, подходящ за разтоварване на големи контейнери. Вещите в склада са охранявани със сигнално - охранителна техника /СОТ/ по договор от 11.04.2018 год. със „СОТ“ ЕООД. Ползването на склада от ищцовото дружество фактически е установено и от св. В. В.. Въззивният съд е приел, че предвид установеното по делото, че ищцовото дружество е ползвало подземния гараж като склад за стоката си към датата на наводнението, е без значение на какво основание това е било сторено и е ирелевантно дали представеният договор за наем е съставен впоследствие, дали лицата по него са свързани, дали и как договора е изпълняван и дали е отчитан счетоводно. Затова оплакванията, че не са обсъдени тези възражения от първата инстанция са преценени като неоснователни. Прието е за установено, че е съществувал сериозен проблем с канализацията по ул. "Димитър Списъревски" в участъка между улиците ”Хан Тервел” и ул.”Велико Търново”, който е бил известен на ответниците предвид отразеното в програмата за управление на Община гр. Добрич 2019 г. със срок за изпълнение 2020 год. и уведомяването на Община Добрич от „В и К –Добрич“ АД на 2.01.2019 г., че през последните два месеца е установен сериозен проблем с канализацията по ул. "Димитър Списаревски" в участъка между посочените улици, че е установен теч на канализационна вода под уличното платно на ул.”Димитър Списаревски”, изтичаща от канализационна тръба, отвеждаща отпадните води от района на „Централна градска част” под бул. "Добруджа", както и че ситуацията е аварийна и не търпи отлагане, тъй като изтичащата отпадна вода подкопава новоположените водопроводи по ул. "Димитър Списаревски" и създава опасност от разпространение на зарази в района. Старата тръба била затлачена, разместена и пропаднала вследствие на продължителния теч и не е възможно да се ползва. За трайно решение на проблема било наложително изграждане на нов участък от канализацията, но поради голямата зона на отводняване не било във възможностите на дружеството да го изгради самостоятелно. Съществуващият проблем е установен и от показанията на св. М. и М. В., от които се установява, че от края на 2017 г. започнало и изтичане на канални води до един водопровод, но не се оказала авария, а като стигнали до канализацията се оказало, че е от 60-те годишни и е с изцяло разрушено дъно на сложените бетонни тръби, поради което се получава запушване. В участъка била сложена временно една тръба. След това започнал подмяна на водопровода /воден цикъл/, който минавал почти до канализацията и поради изкопа за водопровода се нарушила и канализацията, започнала да пропада, а след заравянето на водопровода и след дъждове канализацията се напълнила със строителни отпадъци и се получило запушване. При по-проливен дъжд се получавало помалка пропускливост на тръбите и засядане на боклуците в тях, като проблемите с разрушаването на канализационните тръби си оставали. След завършване на водния цикъл през 2018 г. започнали жалби на граждани за наводнения при по-обилни валежи. На 20.09.2019 г. мазетата и ползвания от ищеца за склад подземен гараж в сградата на ул. "Димитър Списаревски" се наводнили. Съдът е приел, че наводнението е резултат от валежи предния ден и повредите в канализацията. Съдът се е позовал на показанията на св. В. М.В., който живее в гарсониера над склада. Като очевидец, той обяснява, че по време на дъжда капаците на четирите шахти на улицата се вдигали и хвърчала вода нагоре като фонтан и се стичала към гаража на М. /представителя на ищцовото дружество/, а от вратата на гаража. навлизала вода и в техните мазета. Водата била на 50-60 см. от пода на мазите. В склада на М. било пълно с вода, стоката му била във вода, кашоните падали отгоре и плували“. След наводнението М. почиствал, направил ремонт, сложил две помпи пред гаражните врати. От същата дата - 20.09.2019 год. е и сигнал рег.№94М-00-88/20.09.2019 г. от ищеца до Община гр. Добрич за наводняването на гаража и това, че е увредена стоката в него, поради което е понесъл щети на стойност сто хиляди лв. Съдът е приел, че наводняването на гаража ведно със стоката в него е установена и от показанията на служителя на СОТ – св.В. В.. Поради аварията, Община Добрич е затворила ул. "Димитър Списаревски" в участък от 200 м. на 29.09.2019 г. Съдът се е позовал и на експертизата, изготвена от в.л. Н. и в.л. инж. К., изготвили заключенията в производството по обезпечаване на доказателства по ч. гр.д.№ 3566/2019 г. съответно на 24.10.2019 г. и на 19.11.2019 г., които са установили следи от наводнение на ниво 90 см. над пода на гаража. Според заключението на в.л. К., канализацията е смесена – за оттичане на битови и дъждовни води, изградена е в тази част в края на 60-те години от бетонови тръби Ф600. Средната дълбочина на положените тръби в участъка е между 4.50 м и 5.60 м. Експлоатационния срок на тръбите е 50 години. Тръбите са компрометирани, т.е. нарушена е възможността им за нормално провеждане на отводнителните канални води. Поради непредприети своевременни експлоатационни мерки от поддържащия канализационната мрежа в дълъг период от време и поради нарушената структура на тръбите, каналната вода е протичала свободно, и са се образували каверни в леглото на изкопа на положените тръби. По тази причина се е нарушила цялостната конструкция на тръбите в тази отсечка и е пропаднала уличната настилка в някои участъци по ул.” Димитър Списаревски”. Временно пред блока, в който е гаража, използван за склад е положена тръба РРф160 по протежението на тротоара под формата на байпас за екстремно отвеждане на високи води от шахтата пред блока, но решението е нецелесъобразно, защото по този начин се наводняват дворовете на близките къщи. По ул."Димитър Списаревски" преминава уличен водопровод Еф 80, изграден през 70-те години, чийто течове също са допринесли за ситуацията, тъй като годността на етернита, поставен в неагресивна среда е 50 години. Според вещото лице, в основата на възникналата авария на 20.09.2019 год. на [улица]са множество компоненти: продължителен период на експлоатация на канализационния клон; агресивност на битовите води; нездрава основа под тръбата-льосова почва, която при филтрация на смесена вода, води до подаване на тръбните части и нарушаване на целостта им; увеличения интензитет на дъждовен валеж; ненавременна профилактика на канализационната система. Наводнението е породено от високия, но кратък интензитет на дъжда на дата 20.09.2019 год., увеличил многократно обема на протичащата смесена канализационна вода с над 90% от възможната проводимост на тръбите, вследствие на което водата избива през отворите на капаците на ревизионните шахти по трасето на ул.”Димитър Списаревски”, между ул. "Велико Търново" и ул.Хаджи Димитър”. Причина за това е пропадане на канализационен клон, въздействие за което е оказало и изтичането на вода от стария етернитов водопровод. Съдът е приел с оглед комплексна преценка на експертизите, обясненията на вещото лице, свидетелските показания и писмените доказателства, че няма съмнение, че изложеното се отнася за подземния гараж (склад), ползван от ищцовото дружество в сградата на ул. Димитър Списаревски“ № 10, а не както е посочено в двете заключения в производството по обезпечаване на доказателства „№14“, което е определено като доказана техническа грешка, защото е установено, че на № 14 няма такъв обект. Затова оплакванията, че експертите и установеното се отнася за друг имот е прието за неоснователно. Относно причините и механизма на наводнението, съдът се е позовал и на комплексната експертиза, приета в исковото производство, според която при направения оглед на уличната канализация е установено състоянието й описано в съдебно техническата експертиза по ч.гр.д.№ 3566/2019 год., поради което са приети за неоснователни оплакванията във въззивната жалба за наличието на друга причина за това, включително и твърдяното от ответниците за неспазване на технически изисквания при строителството. Последният довод е приет за опроверган от удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация от 30.10.2015 г., издадено от главният архитект на общината, договорите за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчните води от 05.10.2015 год. с ответника „В и К“ оператор. Констатираните от комплексната експертиза несъответствия, са незначителни и нито едно от тях не е причина за наводняване на подземния етаж нито е допринесло за това, според заключението й, поради което оплакванията на Общината във въззивната жалба в този смисъл са преценени като неоснователни. Изводът, че в деня на наводнението, гаражът, ползван за склад е бил пълен със стока на ищцовото дружество, част от която е намокрена и напоена с бълващата от шахтите канална вода е формиран от показанията на св. В. В. /съсед отгоре на склада/ и от заключението на вещото лице Н., изслушано в производството по обезпечаване на доказателства, който е направил оглед на аудиотехниката на 25.10. 2019 год. и 26.10.2019 год., съхранявана след наводнението в гаражи по ул.”Цар Петър”, зад магазина на ищеца. Съдът е възприел това заключение, защото то е изследвало всеки конкретен продукт /вещ/, предмет на претенцията за обезщетение включително чрез разглобяване и установило следите от каналната вода по всеки от тях. Вещото лице е установило, че поради намокряне, попаднали механични отлагания, наслоени нечистотии от водата, са унищожени или деформирани конкретните аудиовещи, а заливането с канална/фекална вода, която е с повишена киселинност, е предизвикало окисление и корозия на всички електронни платки и радиоелектронни компоненти. На това заключение се е позовал съда, за да приеме, че прентендираните като засегнати от наводнението стоки са били в процесния имот и са пострадали от наводнението на 20.09.2019 г. Затова са преценени като неоснователни оплакванията на въззивниците за липсата на доказателства в тази насока. Съдът е приел въз основа на данните за съхранението на стоката /поставена на палети, в просторно помещение при подходящи температурни условия, подредена във височина, осигурена срещу проникване и кражба/, при липса на специални изисквания за това, че ищецът е проявил грижата на добър стопанин. Размерът на обезщетението е определен по пазарни цени за напълно негодната техника, а на частично увредената – при отчитане процента на увреждането и съобразно стойността на запазената част и естеството на изделието. Поради това и предвид спецификата на увреждането, съдът е определил обезщетението, определено по посочения начин като съизмеримо със сумата, необходима за репариране на вредате. Затова оплакването във въззивната жалба на общината за неприлагане на покупната цена е неоснователно. Като ирелевантно е преценено обстоятелството, установено от ССчЕ, че ищецът е приел стойностно отчитане на стоките като форма на счетоводство, което не установява цената на придобиване за всяка стока, че стоките не са отписани като унищожени или негодни. Заключението на вещото лице Н., в което размера на вредата за ищеца е определена общо на 111762.40 лв., е прието за компетентно, пълно и обосновано и като не оспорено от страните в производството по обезпечаване на доказателства, е кредитирано напълно от съда. Поради това, че липсва заявено оспорване на заключението от страните в обезпечителното производство и на заявено искане за отвод на вещото лице на основание чл. 196, ал.1 ГПК по твърденията за наличие на основание по чл. 22 ал.1 ГПК, оплакването на общината в тази насока е прието за неоснователно. Прието е, че е преклудирано като недопустимо подобно оплакване в исковото производство. От правна страна, съдът е приел, че двамата ответници отговарят солидарно за нанесените вреди от наводнението на склада и увреждане на стоката на ищеца поради това, че не са изпълнили законово установени и договорни задължения и са бездействали. Компрометираната улична канализация, съгл. чл. 19 ал. 1 т. 4 б. "б" от Закона за водите /ЗВ/ е публична общинска собственост и съгл.141 от с.з общината е длъжна като собственик да осигуряват поддържането й в техническа изправност, като контролът върху дейностите по изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и водностопанските системи е на кмета на общината ( чл.191 от ЗВ). Когато общината не предприема необходимите действия и / или от предприетите действия настъпят вреди, тя отговаря, като дължи обезщетение. Отговорността на ответника „В и К -Добрич“ АД, като оператор е ангажирана защото съгл. чл.198 ЗВ, дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията, както и за предоставяне на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се извършват само от този оператор по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а съгл. чл.126 ал.1 ЗВ операторът има задължение да ги поддържа в техническа и експлоатационна изправност и да осигурява непрекъснато нормалната им експлоатация. Конкретното задължение по експлоатацията и поддръжката на канализацията на гр. Добрич, извършването на текущи и основни ремонти произтича от договор от 07.03.2016 г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги в Община Добрич. Канализационната мрежа е предадена на оператора съгласно приложението на л. 153 от делото, за което извод се налага и от показанията на разпитаните свидетели М., поради което е преценено като неоснователно възражението на „В и К Добрич“ АД, че канализационната мрежа не му била предадена. Задълженията на оператора по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи са изведени и от чл. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и показателите за качество, включващи и предотвратяване на наводнения на имоти / чл. 9 от с.з./ и от чл. 47, ал. 2, т. 2, вр. чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Бездействието на ответниците, чрез техните служители, неизпълнението на посочените задължения и липсата на предприети своевременни експлоатационни мерки по текущата поддръжка на канализационните тръби в процесния участък и осигуряване възможността те да служат по предназначение за нормално провеждане на отводнителните канални води и тяхното свободно протичане, респ. за подмяна на корозиралите тръби на канализацията с изтекъл експлоатационен срок в процесния участък, е определено като противоправно поведение, довело до наводняване с отпадни води на склада на ищеца и до повреждане и унищожаване на негово имущество - процесната стока, което доказва елементите от фактическия състав на отговорността на ответниците по чл. 49 ЗЗД вр. 45 ЗЗД. Затова иска е уважен за установения от вещо лице Н. размер на вредите - 111762.40 лв. Солидарността е законово установена с нормата на чл. 53 ЗЗД, поради което са преценени като неоснователни оплакванията на „В и К-Добрич“ АД, че не следва да отговаря. По касационната жалба на Община Добрич. От изложените мотиви на въззивната инстанция е видно, че доводите и възраженията й във въззивната жалба са обсъдени, съдът е анализирал доказателствата, посочил е какво приема за установено въз основа на тях и кои счита за ирелевантни, формирал е свои мотиви, и в тях е обсъдил веки от доводите и оплакванията на въззивниците и защо ги приема за неоснователни. Затова въпросите, свързани със задължението на съда да обсъди доказателствата, да изгради свои изводи от тях и на въззивната инстанция – да изложи свои мотиви е изпълнено. Въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираните от този касатор решение № 63/17.07.2015 г. по т.д.№ 674/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр.д.№ 1413/2009 г. на ВКС, ІV гр.о. и решение № 157/08.11.2011 г. по гр.д.№ 823/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Заявеното от представителя на дружеството – ищец не е признание, че в гаража не са се намирали вещите. Представляващият дружеството не е идентичен субект с дружеството-ищец. Отделно от това, дори признанието на страна по делото се преценява съвкупно с всички доказателства по делото, а те установяват увреждането на вещите, описани в исковата молба от фекални води, с които е наводнен ползвания от дружеството-ищец гараж за склад, в резултат на което част от тях са повредени до степен на негодност за употреба, а друга част са значително обезценени и това е съобразено при оценяването им, като съизмерител на обезщетението за претърпените от дружеството имуществени вреди. Поради това, че въззивната инстанция е изложила подробни свои мотиви, а не е разглеждала правилността на решението на първата инстанция, т.е. не е формирала оценъчни мотиви по отношение изводите на първата инстанция, а сама е формулирала фактически и правни изводи, видно от изложеното по-горе, решението не е постановено и в противоречие с т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т.д.№ 1/2000 г. на ВКС, решение № 134 от 30.12.2013 г. по т.д.№ 34/2013 г. на ІІ т.о. на ВКТС и решение № 63/17.07.2015 г. по т.д.№ 674/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС. Затова по първите два въпроса не се допуска касационно обжалване. По въпроса: когато страна по делото е търговец и в счетоводните му документи се съдържат факти, които са неизгодни за позицията му по делото, следва ли те да бъдат ценени в негова тежест, се твърди противоречие с определение № 359/13.05.2014 г. по т.д.№ 3957/2013 г. на І т.о. на ВКС Това определение е постановено в производство по чл. 288 ГПК и с него не е допуснато касационно обжалване. Тези определения не съставляват правораздавателен акт, защото не разрешават правен спор, не са източник на сила на пресъдено нещо и не формират съдебна практика по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Затова по този въпрос не е обосновано противоречие със съдебната практика, т.е. наведеното основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. По следващите четири въпроса е наведено основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Това основание е налице когато по поставеният, относим към спора въпрос е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, по които правната уредба е непълна или неясна и е необходимо точният й смисъл да се изведе чрез тълкуване или когато е необходимо прилаганото от съдебната практика тълкуване да се промени предвид промяната на обществено-икономическите условия, или за преодоляване на противоречива съдебна практика. Първият въпрос от тази група относно това как следва да се определи обезщетението за реално претърпените вреди от унищожаване на вещи които търговец е закупил с цел продажба – по стойността, на която ги е закупил, по себестойността на веща към датата на увреждането или по размера на продажната цена, на която би ги продал, се отнася до приложението на чл. 51, ал.1 ЗЗД, която не е нова и по който има богата съдебна практика, която приема безспорно, че „имуществената вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягането на негово благо и това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични блага - погиване или отнемане на вещи, намаляване на стойността им, понасяне на разноски и др. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора“ / така Решение № 296 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 48/2013 г., IV г. о./ Пазарната цена, а не придобивната стойност на унищожената вещ, като съизмерител на вредата е взета предвид и в Решение № 146 от 28.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4482/2018 г., IV г. о. Според приетото в Решение № 146 от 28.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4482/2018 г., IV г. о. „обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, включително и пропуснатите ползи, които са неосъществено увеличаване на имуществото, за което съществува сигурност при нормално развитие на правоотношението“. Наличието на съдебна практика по въпроса, която не е противоречива, мотивира съда да приеме, че не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК Касаторът свързва този въпрос с това, че ищецът претендира претърпени вреди, а не пропуснати ползи. С исковата молба, ищецът е претендирал претърпените имуществени вреди от унищожаване на описаните вещи в размера на определената пазарна стойност, която е определена в производството по обезпечаване на доказателства. Вещите са внесени от Китай и са оценени по пазарна цена към момента на наводнението. Следователно не кореспондира на данните по делото, че не е претендирана пазарната цена като пропусната полза. Следващият въпрос – следва ли в обезщетението за имуществени вреди да се включи и ДДС, е поставен от Община Добрич в контекста на приложението на чл. 26, ал.2 ЗДДС. Според този текст, не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. В случая обаче ДДС не е включен върху дължимото обезщетение, а е част от обезщетението, защото такъв данък е платен от дружеството-ищец при внасяне на стоката, съгласно чл. 56 ЗДДС във вр. с чл. 16 ЗДДС. /В този смисъл виж Решение № 7815 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11142/2015 г., II о., Решение № 7601 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13991/2015 г., II о./ За ищеца това съставлява вреда, защото няма да може да продаде внесената стока, да реализира цената й с включено ДДС. Поради това, че този въпрос е изяснен в закона – чл. 16 и чл. 56 ЗЗД и в съдебната практика на ВАС, и не създава неясноти, няма необходимост от тълкуване и отговор на въпроса дали платеният ДДС при вноса на стока, начислен от АМ е част от нанесената вреда за собственика на внесената стока, ако тя погине преди търговеца да се разпореди с нея. В случая цитираната от касатора норма на чл. 26, ал.2 ЗДС е неприложима. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване по този въпрос. Следващият въпрос – може ли възивният съд да приеме за доказан факт, който е неизгоден за позицията на страна по делото ако тази страна не се е позовала на този факт, се поставя във връзка с това, че по делото по обезпечаване на доказателства е посочен погрешно номера на улицата, на който се намира склада и съдът е приел, че това е техническа грешка. Посочването на номера на улицата не е факт, от който да произтича правото на ищеца и той не се преклудира с непосочването му в исковата молба. Отделно от това по делото е установено в хода на производството, че се касае за грешка, защото на №14 няма такъв обект, а всички останали доказателства установяват точния адрес, на който се намира наводнения склад. Така дори положителен отговор на този въпрос не влияе на крайният изход от спора, поради което по него не се допуска касационен контрол. Последния въпрос, поставен от Община Добрич е поставен във връзка с установеното, че вещото лице, изготвило експертизата за определяне на пазарната стойност на увредените вещи е адвокат, който работи в един офис с адвоката на ищеца. Въззивната инстанция е обсъдила това заключение и е приела, че е обективно и компетентно, мотивирано и неоспорено от страните. Останалите обстоятелства са такива, касаещи основание за отвод, които следва да се заявят преди изготвяне на експертизата и в случая в производството, по обезпечаване на доказателства, в което е прието заключението. Противното би означавало да се толерира шиканьозно поведение на страна и да се игнорира безвъзвратно основно доказателства по делото и по този начин да се обезмисли изцяло производството по обезпечаване на доказателства. Следователно поставеният въпрос не определя изхода от спора, а и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което по него не се допуска касация. По изложението към касационната жалба на „В и К Добрич“ АД. Наведени са основанията по чл. 280, ал.1, т.3 и ал.2 / не се сочи кое предложение/ ГПК по четири въпроса, но по нито един от тях не е обосновано наведеното основание. Всеки от тях е конкретен, относим за факти по делото, а не правен. Първият въпрос е некоректно поставен, защото представителят на ищеца не е страна по делото, а такава е ЮЛ, което представлява. В случая той не е признавал че е продал вещите, предмет на претенцията за обезщетение, които са повредени при наводнението до степен на невъзможност да бъдат продадени. Тези, които е могло да се продадат на по-ниска цена са продадени. Представляващият е разграничил двете групи стоки и това е изяснено от заключението на в.л. Н., което не е оспорено от ответниците при приемането му. Въпросът „от значение ли е по предявените искове дали договорът за наем, представен от ищеца като доказателство е съставен в последствие, дали лицата по него са свързани, дали договорът е бил изпълняван и дали е отчитан счетоводно“ е неотносим към спора, защото не определя крайния изход. Обезщетението за нанесените вреди от наводнението – унищожаване на вещи в наводненото помещение не зависи от това на какво основание е ползвано това помещение. Отговорността на деликвентите, осъществили противоправно бездействие би била ангажирана дори помещението да се ползваше без договор за наем, а на основание заем за послужване или на друго основание. Следващият въпрос не кореспондира на събраните доказателства, защото е доказано по делото от производство по обезпечаване на доказателства и свидетелски показания, че стоката е била в склада. Отговорността по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД не изисква стоките да са били счетоводно заприходени, а е достатъчно да се докаже, че са собствени на ищеца /защото вещта погива за собственика/, за което са представени митническите декларации. Отделно от това, от факта, че счетоводството се води стойностнно не следва, че стоките не са били заприходени. Последният въпрос е фактически, а не правен. В случая солидарността произтича от закона – чл. 53 ЗЗД, а задълженията на В и К оператора произтичат от закона и договора между дружеството и Общината. Как те ще разпределят отговорността по между си е без значение за предявеният иск против тях за обезщетение от непозволено увреждане от ищовото дружество. Основанието по чл. 280, ал.2 ГПК не е конкретизирано. Тъй като обжалваното решение не е нищожно или недопустимо, то съдът приема, че се твърди очевидна неправилност. Такава обаче не се констатира, защото решението не е постановено нито в нарушение на императивна правна норма, нито е приложен несъществуващ закон или закон в обратен смисъл. Не се констатира и нарушение на процесуалните правила, обезпечаващи приложението на правни принципи в гражданския процес. Мотивите на решението са постановени при спазване на правилата на логиката, природните закони и опитните и научни правила. Затова и на това основание не се допуска касационно обжалване. В обобщение и по двете касационни жалби не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3, и ал.2, пр.3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настояща инстанция в доказания с договора за правна помощ и разписката към него размер 5 000 лв., дължима от двамата касатори. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение