Решение № 3904 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 543/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу Решение № 1364/24.11.2025 г. на Административен съд (АС) – Смолян, постановено по адм. дело № 337/2025 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № 8121К-10791/24.09.25 г. на министъра на вътрешните работи, в частта по точка 2 от нея, с която държавният служител Н. Б. З. е отстранен от длъжност за срок от два месеца, считано от връчване на заповедта и и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие; Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че първоинстанцинният съд неправилно е приел, че дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви относно необходимостта от временното отстраняване на служителя в хода на дисциплинарното производство, както и че не е изложил мотиви относно определянето на двумесечния срок за приключване на дисциплинарното производство. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР дава възможност за отстраняване на държавния служител, ако е налице обосновано предположение, че служебното положение на служителя би затруднило разкриване на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Сочи още, че предвид заеманата длъжност от Н. З. – началник РСПБЗН Чепеларе при РДПБЗН Смолян, може да затрудни дисциплинарното производство, както и да окаже въздействие на трети лица, от които следва да се съберат сведения за дисциплинарната му отговорност. Моли обжалваното решение да се отмени. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Пиперкова. Ответникът по касация – Н. Б. З. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена молба становище. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Пашалиева. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства въз основа на които е установил фактите по делото. Установено е следното: Н. Б. З. е заемал длъжността началник РСПБЗН Чепеларе при РДПБЗН Смолян. Установено е, че на 17.08.2025г. около 01,20ч. в гр. Чепеларе, на ул. "Дичо Петров", на 30 м. от кръстовище с ул. "Евстатий Янков", при движение към ул. "Беломорска", е управлявал лек автомобил "Хонда" модел "ЦР-В" с ДКН [рег. номер] след употреба на алкохол. При извършената проверка на посоченото място с Алкотест "Дрегер 7510", с фабричен № ARBB-0083, уреда отчел 2,76 промила на хиляда в издишания от водача въздух. След издаване на талон за медицинско изследване, до 03.15ч. на същия ден З. е дал кръвна проба. По повод установеното деяние с т. 1 от Заповед № 8121к-10791/24.09.2025г. на министъра на вътрешните работи срещу З. е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С процесната т. 2 от Заповед № 8121к-10791/24.09.2025г. Н. Б. З. е отстранен от длъжност за срок от два месеца, считано от връчване на заповедта и и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи и до нарушение на материалния закон и неговата цел. В тази връзка съдът е изложил съображения, че за приложението на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се изисква наличието на две кумулативни предпоставки – образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и възможност служебното положение на служителя да затрудни разкриването на обективната истина. Анализирайки разпоредбата на чл. 214 от ЗМВР съдът приел, че при не всички случаи на дисциплинарно производство се налага отстраняване от длъжност. Възможността за отстраняване от длъжност законодателят предоставил на административния орган при условията на оперативна самостоятелност и когато реално съществуващи факти обуславят възможност да се повлияе на дисциплинарното производство. Според съда такива факти не са били посочени в заповедта от една страна, а от друга страна по дисциплинарната преписка нямало данни Н. З. да е осуетил проверката от полицейския наряд, нито е направил опит да въздейства на тези служители. Не се съдържали данни давайки кръвна проба З. да се е възползвал от служебното си положение по някакъв начин, за да осуети събирането на доказателства срещу себе си. Съдът извел извод, че оспорената заповед съдържа твърде бланкетни и непонятни мотиви, а изводите на административния орган, освен теоретични разсъждения, не представляват никакво основание за приложение на цитираната правна норма и за отстраняване на З. от заеманата длъжност. Констатирал е и пропуск при индивидуализирането на срока за временно отстраняване, като посочил, че немотивирано административния орган е посочил максимално допустимия срок от два месеца. Решението е правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, които са логични, безпротиворечиви и последователни. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, поради което доводът в касационната жалба, че обжалваното решение е необосновано е неоснователен. Неоснователен е и доводът, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. С оглед наведените в касационната жалба съображения спорен по делото е въпросът дали е мотивирано в достатъчна степен отстраняването от длъжност на служителя, предвид обстоятелството, че чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР изисква служебното положение на служителя да е такова, че би затруднило разкриването на обективната истина. Изводите на решаващият съда относно липсата на конкретни мотиви за наличието на втората предпоставка на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно как служебното положение на З. би затруднило разкриването на обективната истина, са правилни и законосъобразни. Действително липсват конкретни мотиви, защо е необходимо временното отстраняване на служителя. Заповедта, както е констатирал АС- Смолян, съдържа мотиви, но те са привидни. Изложението на органа навежда на наличие на мотиви, но същите на практика не обосновават, защо е необходимо отстраняването на служителя З.. Липсва посочване на реални и проверими обстоятелства, от които да се направи извод, че Н. З. е направил опит или е повлиял на дисциплинарното разследване. Обратното, от данните по делото същият е съдействал от самото начално на извършване на проверката от полицейския наряд в състав С. и С. и не се е възползвал от служебното си положение. Към изводите на първоинстанциония съд, настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Те са направени на база правилен анализ на събраните по делото доказателства, спрямо които са преценени мотивите на органа да отстрани временно служителя. Правилно съдът е приел, че те не водят до извод, че служебното положение на Н. З., заемащ длъжността началник РСПБЗН Чепеларе при РДПБЗН Смолян, би затруднило разкриването на обективната истина. Следва да бъде посочено, че предвид различната структура в МВР, където служи З., заеманото от него служебно положение не би могло да затрудни дисциплинарното производство, защото доказателствата въз основа на които може да се установи евентуалното извършване на нарушение, което може да доведе до ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, са вече изготвени. Друг е въпросът за личното качество на З., в какъвто смисъл са касационните оплаквания, но първо личните качества не се покриват от хипотезата на разпоредбата и второ отново няма данни или индиции за евентуално въздействие на дисциплинарно разследващите органи. Правилни са изводите на съда, че причините за временното отстраняване от длъжност не следва да са хипотетични или предполагаеми, а обективно съществуващи, основани на определени факти и обстоятелства, за да може съдът да извърши проверка относно законосъобразността на приложената ограничителна мярка. Това е така, защото отстраняването на служителя от длъжност, макар и временно като мярка, го лишава от правото на труд, а от там и от възможността да получава на трудово възнаграждение, без на този етап от дисциплинарното производство да е установено по безспорен начин дали да налице основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Затова мотивите на органа следва винаги да са такива, че от тях безспорно да се установява, защо е необходимо да се отстранява от длъжност служител. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация следва да се уважи и му се присъдят разноски в доказан по делото размер – 600 евро, договорно и заплатено възнаграждение за един адвокат съобразно представения договор за правна защита и съдействие № 44732/13.03.2026 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение