Определение № 137 от 10.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 308/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Т. против определение № 11 073 / 06.07.2012 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV „г” състав, по ч.гр.д. № 4768 / 2012 год., с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна против разпореждане от 05.12.2011 год. по гр.д.№ 41909 / 2009 год. на СРС, ГО, І отд.- 24 състав. С последното, на основание влязло в сила определение на СРС, 24 състав по гр.д.№ 22918 / 2010 год., с което производството по предявения от Н. Т. против Н. В. иск с правно основание чл.422 ГПК, е прекратено, е постановено обезсилване на издадената на 13.10.2009 год. заповед за изпълнение на паричното задължение, което именно е било предмет на установяване в производството по чл.422 ГПК, както и обезсилен издадения въз основа заповедта изпълнителен лист. Жалбоподателят твърди, че потвърждаващото разпореждането за обезсилване въззивно определение е недопустимо, в евентуалност – неправилно, позовавайки се на незаконосъобразно прекратяване на исковото производство по чл.422 ГПК, определението за което е влязло в сила. Със същите доводи и без формулиране на процесуалноправен или материалноправен въпрос за допускане на касационното обжалване, е съдържанието на представената - в изпълнение указанията на въззивния съд, за представяне изложение по чл. 274 ал.3 вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, „ частна жалба „ вх.№ 103903 / 15.10.2012 година, с формално посочена хипотеза на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Ответната страна - Н. В. - не е депозирала становище. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК от уведомяване на страната и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Същата не следва да се допусне до касационно обжалване, предвид неформулирането на правен въпрос, по смисъла на т. 1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС - включен в предмета на спора, отговорът на който е обусловил решаващия извод на въззивния съд. Непокриването на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, но дори да би бил удовлетворен, формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не осъществява изискването за обосноваване на допълнителния селективен критерий в тази хипотеза. Няма противоречие в съдебната практика относно съдбата на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, в случай на инициирано, предвид възражение на длъжника по чл.414 ГПК, исково производство за установяване на вземането, чрез иск с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК. Само от успешното му провеждане и приключване с влязло в сила съдебно решение е обусловено стабилизирането на правните последици на заповедта за изпълнение и реализиране изпълнителната й сила. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение