Определение № 50159 от 09.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2028/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по подадената чрез пълномощник адв.И. В. касационна жалба на К. Г. Б. (заместил ищцата С. Г. Б., която е починала в хода на производството) срещу решение № 351 от 27.05.2022г. по възз.т.д. № 1096/2021г. на САС.С него е потвърдено решение № 261239/16.08.2021г. по т.д.№ 2023/2017г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск против „Елбеген“ АД, с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна на решенията по т.6 от дневния ред на общото събрание от 14.06.2017г. (за освобождаване от длъжност на членовете на Съвета на директорите и за избор на нов състав на Съвета на директорите/СД, състоящ се от А. В. К., Л. В. Д. и К. С. Ц.). В касационната жалба се поддържат оплаквания за процесуална незаконосъобразност и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл.2 и 3 ГПК.Процесуалната незаконосъобразност е обоснована от касатора с доводи за неизлагане от въззивния съд на собствени мотиви по съществото на спора.Касаторът счита за неправилен извода, че разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК е неприложима при спорове по чл.74 ТЗ.Поддържа, че следва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства, настъпили след атакуваните решения от 14.06.2017г. до датата на постановяване на съдебното решение, а именно смъртта на 22.04.2021г. на избрания нов член на СД на дружеството А. К. и установимите от ТРРЮЛНЦ вписани обстоятелства.Според касатора вписаните в ТРРЮЛНЦ промени се отразяват на възможността за изпълнение и на законосъобразността на атакуваните решения на ОС на акционерите на дружеството на 14.06.2017г.Наред с това поддържа, че игнорирането на тези новонастъпили и публично известни обстоятелства при разрешаване на спора би довело до вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, които не са актуални, и до недопустимо вписване като член на СД на починало лице и на членове на СД на лица, които са били заменени с други.По тези съображения искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен и за присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК е въведено основанието по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси: 1.Имат ли значение нововъзникнали факти и обстоятелства при искове по чл.74 от ТЗ? 2.Приложима ли е разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при искове по чл.74 ТЗ:Кои нововъзникнали факти имат значение при искове по чл.74 ТЗ?В кои случаи трябва да се вземат предвид обстоятелства, настъпили след приемане на атакуваното решение на общото събрание? 3.Следва ли съдът да съобрази настъпила по време на производството по чл.74 ТЗ смърт на член на СД, чийто избор се оспорва:Следва ли решаващият съд да съобрази последващ избор на членове на СД при иск за отмяна на решение на ОС, което избира предходен състав на СД? 4.Допустимо ли е второинстанционният съд да не изложи собствени мотиви по отношение на установеното от фактическа и правна страна от първоинстанционния съд? 5.Приложението на чл.272 от ГПК основание ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви? По тях касаторът се позовава на решение № 253/2013г. по гр.д.№ 295/2012г., II г.о., решение № 183/2014г. по т.д.№ 695/2021г., II т.о., и решение № 2/2017г. по гр.д.№ 2947/2016г., IV г.о., а по въпроси № 4 и № 5 - и на решение № 198/2014г. по гр.д.№ 1619/2013г., II г.о., и решение № 108/2018г. по гр.д.№ 5201/2016г., II г.о. По въпрос № 3 касаторът въвежда и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, чието приложно поле обосновава с липсата на съдебна практика по него. Наред с това е въведено и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- очевидна неправилност. Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Предявен е от акционер с 22% от капитала на дружеството - С. Б., починала в хода на производството и е заместена от наследника си – касатора К. Г. Б., който е поел изцяло нейните 2640 бр. поименни акции и е вписан като акционер, иск за отмяна на решенията по т.6 от дневния ред на редовното годишно общо събрание на акционерите на ответното дружество„Елбеген“ АД от 14.06.2017г.Искът е основан на твърденията на ищцата, че е налице висящ съдебен спор във връзка със законосъобразността на оспореното от нея предходно решение на извънредно ОС на акционерите, проведено на 16.01.2017г., за избор на нов съвет на директорите, както и, че дадените указания в решението на съда при отмяна на атакуваното решение ще бъдат задължителни при повторното разглеждане от ОС на акционерите на въпроса за избор на нов СД. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е споделил изцяло изложените от първоинстанционния съд фактически и правни мотиви и е препратил към тях, на осн. чл.272 ГПК.Формирал е свои собствени правни мотиви, че преценката за материалната и процесуалната законосъобразност на решенията на общото събрание се извършва към момента на вземането им.Приел е, че предмет на делото в производството по чл. 74 ТЗ е законосъобразността на атакуваните решения на общото събрание и в него се извършва проверка на правопораждащите юридически факти - такива, каквито са се осъществили до момента на приемане на тези решения, а новите факти и обстоятелства, настъпили след атакуваните решения, са ирелевантни за спора по чл. 74 ТЗ, поради което в производството по чл.74 ТЗ е неприложима нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Решаващият състав е посочил, че изключение от това правило е, когато, новонастъпилите факти обуславят пряко фактическия състав на материалното право, каквато хипотеза е приел, че в случая не е налице.По тези съображения въззивният съд е приел, че изборът на нов състав на съвета на директорите с последващо решение на общото събрание е неотносим за изхода на спора във връзка със законосъобразността на атакуваните решения на общото събрание и е потвърдил първоинстанционното решение. Настоящият състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане на въззивното решение до директен касационен контрол на осн. чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен или при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован, и този порок да е установим от касационния съд пряко от мотивите към решението, без същинската контролна дейност на касационната инстанция, която се извършва в производството по чл.280, ал.2 ГП.Хипотези на очевидна неправилност, изведени от практиката на касационния съд, са, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem“ - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem“ - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, формирал е изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на елементарната формална логика и др. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, както и такава, която да не може да бъде установена пряко въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от касационния съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.В случая касаторът не обосновава приложното поле на основанието „очевидна неправилност“ с доводи, изведени от посочените по-горе критерии, а въведените от него доводи съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.Настоящият състав не констатира обективна и пряко установима от мотивите очевидна неправилност на обжалваното решение. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по въпрос № 3 в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК произтича от това, че не притежава характеристиките, очертани в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът касае правилността на извода на въззивния съд, че изборът на нов състав на съвета на директорите с последващо решение на общото събрание е неотносим за изхода на спора за законосъобразността на атакуваните решения на общото събрание, поради което не може да послужи като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Същевременно по него не е обосновано от касатора приложното поле на въведените основания за допускане на касационно обжалванепо т.1, предл.2 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.Посоченото от касатора решение № 183/2014г. по т.д.№ 695/2021г., II т.о. е неотносимо, тъй като с него е даден отговор на въпроса за отражението на последващи факти и съдебни актове след датата на провеждане на общото събрание върху правото на иск и активната материално правна легитимация, а не върху законосъобразността на атакуваните решения.По него касаторът не е обосновал и приложното поле на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е въвел доводи, обосноваващи някоя от хипотезите, очертани в т.4 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. По въпроси № 1 и № 2, които се отнасят за приложението на разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК за исковете по чл.74 ТЗ, въззивният съд се е произнесъл и същите са обуславящи крайните изводи в обжалваното решение, поради което е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по тях произтича от липсата на въведеното допълнително основание, тъй като, както се посочи, посоченото от касатора решение № 183/2014г. по т.д.№ 695/2021г., II т.о. е неотносимо. Общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е налице и по въпроси № 4 и № 5, които касаят правомощията на въззивния съд като инстанция по същество.Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по тях произтича от липса на въведената допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на касационната жалба.Възприемайки изцяло фактическите и правни мотиви на първата инстанция и препращайки към тях, на осн.чл.272 ГПК, въззивната инстанция е изложила и свои собствени мотиви.Обсъдила е поддържаните и във въззивната жалба доводи на касатора и е дала ясен отговор, че новонастъпили факти и обстоятелства след датата на общото събрание, решенията на което се атакуват, са неотносими, тъй като те не касаят осъществилите се към момента на вземане на атакуваните решения на ОС правопораждащи юридически факти. Доводите за неправилност на тези изводи на въззивния съд не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Тъй като ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, такива не се присъждат. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: