Определение № 731 от 07.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1261/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. П. В., против определение № 117/12.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 90/2024 г. на Бургаски апелативен съд. С определението е потвърдено разпореждане от 22.12.2023г. по гр.д. № 2308/2020 г. на Бургаски окръжен съд за връщане на подадената от дружеството – частен жалбоподател въззивна жалба с вх. № 262347/02.10.2023г. срещу решение № 260011/07.09.2023 г., постановено по същото дело.

Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му. Не е било съобразено, че преди да върне въззивната жалба, съдът е бил длъжен да укаже последиците от неизпълнението на дадените указания. Като аргумент се сочи изпълнение на указанията чрез заплащането на дължимата държавна такса в деня на получаване на разпореждането на Окръжен съд - Бургас.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 вр. чл.274, ал.3 ГПК, достъпът до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснован със следните въпроси:

1. Следва ли в своето разпореждане съдът да укаже на жалбоподателя, че при невнасяне на таксата и представяне на документ за това по делото въззивната жалба ще бъде върната?

2. Длъжен ли е въззивният съд да извърши проверка дали първоинстанционният съд е дал ясни и точни указания на жалбоподателя, че при невнасяне на дължимата държавна такса и непредставяне на документ за това по делото в определения срок въззивната жалба ще бъде върната?

Според касатора по тези въпроси въззивното определение е постановено в противоречие с определение № 337/11.09.2020 г. по ч.т.д. № 1404/2020 г. на ВКС, II т.о., определение № 324/09.10.2013 г. по ч.гр.д. № 4841/2013 г. на ВКС, II г.о., определение № 238/04.06.2018 г. по ч.гр.д. № 2030/2018 г. на ВКС, III г.о. и определение № 29/18.01.2019 г. по ч.гр.д. № 11/2019 г. на ВКС, III г.о.

Ответниците Г. Х. М., Е. С. Х. и Н. М. Х., както и третите лица – помагачи В. Г. В. и [община] не са изразили становище по частната касационна жалба.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

В Бургаски окръжен съд е постъпила въззивна жалба с вх. № 262347/02.10.2023 г., подадена от „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД срещу решение № 260011/07.09.2023 г. по гр.д. № 2308/2020 г. на Бургаски окръжен съд. В процеса по администрирането й е постановено разпореждане № 260245/23.10.2023 г. на Бургаски окръжен съд, с което на жалбоподателя са дадени указания за представяне на доказателства за заплатена по сметка на Бургаски апелативен съд държавна такса в размер на 3 050 лв. Впоследствие, след дадени от първоинстанционния съд поредни указания и извършени от жалбоподателя уточнения с молба с вх. № 262612/01.11.2023 г. и молба с вх. № 262749/20.11.2023 г. относно конкретния обжалваем материален интерес, с разпореждане № 260281/21.11.2023 г. Бургаски окръжен съд е изменил разпореждане № 260245/23.10.2023 г. в частта относно определения размер на дължимата държавна такса и е указал на жалбоподателя в двуседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на Бургаски апелативен съд държавна такса в размер на 2 550 лв. и да представи платежен документ. Посочил е, че „при неотстраняване в срок указаната му нередовност на подадената от него въззивна жалба, същата ще му бъде обратно“. Видно от приложените по делото книжа, препис от разпореждането е връчен на жалбоподателя чрез процесуалния му представител - адв.П. В., на 28.11.2023 г. С разпореждане от 22.12.2023 г. по гр.д. № 2308/2020 г. на Бургаски окръжен съд въззивната жалба е върната поради неотстраняване в срок на указаните нередовности. Препис от разпореждането е връчен на жалбоподателя чрез адв.П. В. на 10.01.2024 г. Междувременно с молба с вх. № 260029/08.01.2024 г. жалбоподателят е представил преводно нареждане от 28.11.2023 г. за внесена по сметка на Бургаски апелативен съд държавна такса от 2 550 лв.

Сезиран с частна жалба срещу разпореждане от 22.12.2023 г. по гр.д. № 2308/2020 г. на Бургаски окръжен съд, въззивният съд, за да потвърди обжалвания пред него акт, е проследил и изложил подробно хронологията на администриране на въззивната жалба, като е приел, че първоинстанционният съд е дал на жалбоподателя ясни, точни и подробни указания за отстраняване на констатираните нередовности на въззивната жалба, включващи както заплащане на определената държавна такса, така и представяне на доказателства за това. Изложил е съображения, че според установената съдебна практика неправилното възприемане от страната на дадените от съда указания не я освобождава от неблагоприятните последици по чл.262, ал.2, т.1 ГПК, като само извършеното в срок плащане на дължимата държавна такса не обуславя извод за неправилност на определението, тъй като съдът няма възможност да узнае, че таксата е внесена, ако не се представи надлежно доказателство за това. Затова е приел, че доколкото изричните указания за представяне на доказателство за внесена държавна такса не са изпълнени, първоинстанционният съд правилно, в съответствие с разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, е върнал въззивната жалба. За пълнота, апелативният съд е посочил, че молба с вх. № 260029/08.01.2024 г. не може да бъде съобразена, тъй като същата е подадена след преклузивния срок за отстраняване на нередовностите и след постановеното връщане на въззивната жалба.

При тези данни, по допускането на касационно обжалване на определението, настоящият състав намира следното:

Съгласно ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело във всички хипотези на чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в неговия предмет, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение, но не и за неговата правилност, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Това тълкувателно разрешение е приложимо и в производството по селекция за допускане на касационно обжалване на частните касационни жалби съобразно нормата на чл.274, ал.3 ГПК, когато процесуалният закон допуска обжалването им по този ред. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, което е предмет на производството по чл.290, ал.2 ГПК. Формулираният въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол за неправилност на въззивното решение, но не е идентичен с тях /чл.290, ал.2 вр. с чл.293, ал.2 ГПК/.

В случая общо формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси удовлетворяват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Съдът дължи указания за последиците от неотстраняване на нередовност на подадена въззивна жалба. В частната си касационна жалба жалбоподателят е направил оплакване, че последиците от неизпълнение на указанията на Окръжен съд – Бургас не са били указани, което съставът на Апелативен съд – Бургас е трябвало да съобрази.

Във връзка с въпросите не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Въззивният съд е посочил, че с всяко едно разпореждане, с което на жалбоподателя са давани указания, първоинстанционният съд е указал и последиците от тяхното неизпълнение в дадения срок, изразяващи се във връщане на въззивната жалба. Допуснатият от първоинстанционния съд в разпореждане № 260245/23.10.2023 г. технически пропуск, изразяващ се в неизписване на думата „върната“, не е решаващ.

В последователната си практика ВКС приема, че при нередовност на искова молба, частна, въззивна или касационна жалба, съдът е длъжен да даде ясни и категорични указания на страната относно недостатъците, от които те са засегнати, както и срок за тяхното отстраняване, а когато нередовността се дължи на невнесена държавна такса, на подателя й следва да бъде изрично съобщен размерът и да представи по делото платежния документ, както и последиците от непредставянето му. В този смисъл са определение № 309/12.07.2022 г. по ч.т.д. № 725/2022 г. на ВКС, I т.о., определение № 624/30.09.2015 г. по ч.гр.д. № 4303/2015 г. на ВКС, IV г.о., както и определенията, посочени от самия касатор. Цитираната практика е съобразена от съдебния състав на Бургаски апелативен съд, постановил обжалваното определение.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Бургаски апелативен съд.

Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение