Определение № 695 от 07.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2550/2014 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Х. от Б. против определение от 22.05.2014 г. по ч.гр.д. № 4786/14 г. на СГС, с което се потвърждава определение от 4.03.14 г. по гр.д. № 5209/14 г. на СРС, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК, че не дължи петте суми, описани в исковата молба, на ответника П. Л. АД-С.. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Всяка от петте суми, посочени в исковата молба, е под 5 000 лв., а общият им сбор е 8 622.58 лв. Съгласно чл.274,ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, във вр. с чл.280,ал.2 ГПК: Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела. Неправилното посочване от въззивният съд, че определението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционен контрол, който се определя изрично от ГПК. В случая не става дума за неправилно определен срок. По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.