Определение № 3635 от 17.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4058/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 6244 от 18.07.2023 г., подадена от М. П. Д. и приподписана от адвокат Д. К. от АК - Х., срещу въззивно Решение № 164 от 14.06.2023 г. по в.гр.д.№ 12/2022 г. на Окръжен съд – Хасково.

Ответниците по касация са подали отговор на касационната жалба, както следва: А. В. А. - чрез адвокат Г. Ч. от АК – Х., и С. В. А. - чрез адвокат Д. Я. от АК – Х.. Считат, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски за защитата пред ВКС.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение е отменено Решение № 141 от 12.11.2021 г. по гр.д.№ 809/2021 г. на Районен съд - Димитровград, като е постановено ново, с което е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-38 от 05.07.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Ч.”,[жк], с начин на трайно ползване – „За търговски обект, комплекс”, целият с площ от 1 660 кв.м., с номер по предходен план 1812, която да се извърши при квоти 1/4идеална част за А. В. А., 1/4идеална част за С. В. А. и 1/2 идеална част за М. П. Д..

По делото е безспорно установено, че по силата на земеделска реституция и покупко-продажба страните са съсобственици при посочените квоти на процесния недвижим имот, за който е съставен Нотариален акт за собственост на земеделска земя, възстановена по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ в съществуващи или стари реални граници от 21.04.1998 г. с № 143, том ІV, д.№ 862/1998 г. на Р. С. (нотариус при РС - гр. Димитровград).

Съгласно представена по делото скица, в имота са нанесени сгради, една от които е построена и в част от съседен поземлен имот. От приетото като доказателство по делото писмо на Община Димитровград, изготвено след справка в архива и регистрите на Отдел “Устройство на територията, кадастър и регулация” при Общинска администрация Димитровград e установено, че не са издавани разрешения за строеж и/или удостоверения за законност на сгради в ПИ № ***. По отношение на наличните сгради в процесния поземлен имот никоя от страните не е представила доказателство за собственост или съсобственост.

Във въззивното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е установено, че процесният ПИ е нанесен в КК на [населено място] с идентификатор * с площ от 1 660 кв.м. В картата са нанесени и пет сгради, съществуващи в имота, всяка от които има характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и няма характер на преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, а именно: 1. едноетажна сграда за търговия с идентификатор със застроена площ от 28 кв.м.; в Община Димитровград липсва документация за сградата и данни за собствеността; обектът функционира като магазин за хранителни стоки; 2. едноетажна сграда за търговия с идентификатор със застроена площ от 27 кв.м.; в общината липсва документация за сградата и данни за собствеността; обектът функционира като склад; 3. едноетажна сграда за търговия с идентификатор със застроена площ от 29 кв.м.; в общината липсва документация за сградата и данни за собствеността; функционира като склад; 4. едноетажна сграда за търговия с идентификатор със застроена площ от 55 кв.м.; в общината е налично Разрешение за строеж № 164 от 28.06.1994 г., съгласно Договор от 11.04.1994 г. за учредяване право на ползване на общински терен за монтиране на временен павилион „Агроаптека” за срок от 3 години, считано от 11.04.1994 г.; функционира като ветеринарна аптека; 5. едноетажна сграда за търговия с идентификатор със застроена площ от 161 кв.м., от които 131 кв.м. попадат в съседния ПИ с идентификатор *; в общината липсва документация за сградата и данни за собствеността.

Вещото лице е установило също така, че в имота не е нанесен на място метален контейнер с площ от 21 кв.м., който няма характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, има характер на преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ и в Община Димитровград липсва документация за него; същият е свързан с въздушен кабел със съседната му от южната страна сграда с идентификатор ****.

Проследявайки статута на имота, вещото лице е посочило, че съгласно Заповед № 160 от 24.03.1998 г. и скица № 102 от 19.02.1998 г. теренът е нанесен в кадастралния план на [населено място] като дворно място с пл.№ *, в кв. 197, при което западната му граница е поставена в съответствие (съвпада) с уличнорегулационната линия между осови точки 1145 и 1149. Квартал 197, и към 1998 г., и към момента е отреден „За хотел, обществено хранене, пазар, спортен комплекс, плувен басейн и трафопост”. Процесният поземлен имот е нанесен погрешно в кадастралната карта на [населено място], като грешката се изразява в това, че западната му граница не съвпада с уличнорегулационната линия между осови точки с номера 1145 и 1149, северозападният ъгъл на имота е на отстояние 1,12 м. от уличнорегулационната линия, а югозападният ъгъл - на 1,25 м.

Имотът не попада в разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ЗУТ, поради това, че не е за жилищно застрояване и за него важи разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗУТ - урегулиране на поземлени имоти в границите на населените места за нежилищно застрояване или за други нужди без застрояване. ПИ * е поделяем на три нови самостоятелни имота с площи, съответстващи на квотите на страните - по един имот с площ от 415 кв.м. за всеки един от ищците (всеки с квота по 1/4идеална част) и един имот с площ от 830 кв.м. за ответницата (с квота 1/2 идеална част). При разделянето на имота по този начин би се засегнала сграда с идентификатор или сграда с идентификатор , които към момента се ползват. Същите биха могли да бъдат приведени във вид, отговарящ на законовите изисквания, и поради това този начин на разделяне не е удачен и е възможен само след отстраняване на грешката в нанасянето на процесния имот в КК. Вещото лице прави предложение за делба, при което процесният имот е нанесен коректно, съобразно Заповед № 160 от 24.03.1998 г. и скица № 102 от 19.02.1998 г. и посочва, че в това предложение биха могли да се сформират два дяла, всеки с по 830 кв.м., съобразно притежаваното право на собственост от страните по делото и изразеното становище на ищците за определянето на общ дял. За да не се затруднява достъпът до имот с проектен идентификатор * (поради наличието на търговски обекти - павилиони в западната му страна), то тези павилиони трябва да се премахнат, ако не са законни или трябва да се учреди право на преминаване през съседния имот с проектен идентификатор ***. Това разделяне е възможно само след отстраняване на грешката в нанасянето на процесния имот в КК, т.е. да бъде нанесен коректно на кадастралната карта, съгласно Заповед № 160 от 24.03.1998 г. и скица № 102 от 19.02.1998 г. към нея.

От правна страна е прието, че съобразно ППВС № 2/82 г., т. 1, б. „д” е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Приема се, че в такъв случай поземленият имот има обслужващо значение спрямо сградите. Хипотезата се приравнява на отношенията в етажната собственост - собствениците на отделни самостоятелни обекти в сградата са съсобственици на общите части на сградата, но съсобствеността върху тях не може да бъде делена - чл. 38, ал. 3 ЗС. Въззивният съд се е позовал на практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 40 от 18.05.2018 г. по гр.д.№ 2201/2017 г. на ІІ г.о., Решение № 476/12 от 07.03.2013 г. по гр.д.№ 52/2012 г. на І г.о., Решение № 87 от 07.07.2011 г. по гр.д.№ 825/2010 г. на ІІ г.о., Решение № 137 от 29.11.2018 г. по гр.д.№ 4874/2017 г. на ІІ г.о., Решение № 106 от 05.11.2018 г. по гр.д.№ 3161/2017 г. на I г.о., в които е прието, че застроен урегулиран поземлен имот е обща част, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, а теренът е предназначен да обслужва построени в него сгради, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелна сграда. Ако някой от съсобствениците на поземления имот не притежава самостоятелен обект в етажна собственост или отделна сграда, нито право на строеж, осъществимо при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, то теренът не е загубил самостоятелния си характер, не е придобил обслужващо предназначение спрямо сградите и делбата му е допустима. В случая липсват доказателства, че всеки от съсобствениците на процесния ПИ притежава в индивидуална собственост някоя от сградите или обект в същите.

При това положение въззивният съд е приел, че всички сгради, които са построени в съсобствения терен на страните, по силата на приращението са също съсобствени между тях според правата, които притежават в съсобствеността на терена. По отношение на тези сгради по делото липсва искане за допускане на делба. За да се определи процесният поземлен имот като предназначен да обслужва сградите, не е достатъчно да съществуват отделни сгради, които да са индивидуална собственост, а е необходимо всяка една от тези сгради да е индивидуално притежание на собствениците на поземления имот, върху които са построени. Тъй като за съсобствениците на терена липсват данни да притежават сграда в индивидуална собственост или самостоятелен обект в сграда, то поземленият имот няма характер на обща част, обслужваща сградите и няма пречка да се допусне делбата му. Имотът е и реално поделяем както на два, така и на три реални дяла, съответстващи на броя на съделителите, респ. - на искането на ищците да им бъде определен общ дял. Независимо, че вещото лице сочи, че обособяването на посочените дялове е възможно след изпълнение на процедурата по отстраняване на грешка в нанасянето на имота в КК съобразно Заповед № 160 от 24.03.20.1998 г. и скица № 102 от 19.02.1998 г., което може да стане както служебно от Община Димитровград, така и по инициатива на страните, въззивният съд е счел, че това действие не предхожда процеса по допускането на делбата, а касае самото й извършване и е свързано с предоставянето на проекта за делба за одобрение пред общинската администрация. При делбата на УПИ установяването на реалната поделяемост се установява по реда на чл. 201 ЗУТ. Когато вещото лице даде заключение за поделяемост на имота, но за одобряване на дяловете се налага разделянето на УПИ, съдът следва да изиска становище от общинската администрация относно поделяемостта, като дължи съдействие на страните в отношенията им с общинската администрация по повод делбата. При наличието на положително становище, съдът следва да укаже на страните задължението им да внесат в общинската администрация проект за изменение на действащия план за регулация, с който съсобствения УПИ следва да се раздели на две или три УПИ-та, което обаче следва да се осъществи във втората фаза на делбата - при нейното извършване, а не във фазата на допускане. Едва във втората фаза на делбата и при наличието на положително становище за поделяемостта на ПИ *** от общинската администрация съдът следва да даде указания на страните да предприемат съответните действия по отстраняване на грешката в КК, допусната при нанасянето на имота и да внесат проект за изменение на действащия план за регулация, с който съсобственият поземлен имот следва да се раздели на два или три УПИ.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да допусне делба на имота преди да бъде отстранена кадастрална грешка за този имот, посочена като абсолютно условие от експертизата за допускането й и от значение за коя фаза на делбата е отстраняването на наличната кадастрална грешка;

2. Следва ли съдът да допусне делба на имот между страните по делото, ако при отстраняване на налична кадастрална грешка за този имот би възникнала съсобственост по отношение на имота с трети лица и общината, респ. държавата, ако се окаже, че следва да има придаваемо място към този имот, за да е допустима делбата;

3. Следва ли съдът да се съобразява с фактическото положение на имота към момента на постановяване на съдебното решение или не;

4. В случай, че няма одобрен ПУП за конкретен имот, а има такъв за квартала, как би повлияло последващо одобряване на ПУП за този имот върху решението, с което е допусната делба на имота, при наличие на неотстранена кадастрална грешка.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първите три въпроса от изложението. Съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая, по поставените от касатора въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, и съществува практика на ВКС, от която въззивният съд не се е отклонил. Произнасяйки се по наличието на съсобственост съдът извършва преценка и на пространствените предели, в които правото, предмет на делбата, се съпритежава, вкл. като съобразява значението на нанасянето на имотите в кадастралната карта по реда на ЗКИР и на измененията в тази кадастрална карта, инициирани от един или всички съделители според възприетото в практиката на съдилищата становище, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото (ТР от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 50008 от 01.02.2023 г. по гр.д.№ 1745/2022г. на ВКС, І г.о.). В производството по иск за делба правото на собственост се установява с доказване на правопораждащите го факти. Пропускът да се отрази или неправилното отразяване в кадастъра на обекта на правото на собственост е основание за допълването му или поправянето му. Този пропуск не е пречка да се установи правото на собственост, както и да се прекрати съсобствеността (Решение № 81 от 17.02.2012 г. по гр.д.№ 506/2011 г. на ВКС, І г.о.). Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР (нова – ДВ, бр. 49 от 2014 г.) определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като „несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри”. Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ДВ, бр. 49 от 2014 г.).

Четвъртият въпрос от изложението не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и не обективира общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, поради което въз основа на него не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

С изложението се поддържа още, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ППВС № 4/1964 г. и т. ІІ.7 от ППВС № 6/1974 г., като не са формулирани конкретни питания, в чийто контекст да се проверява наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК касационната инстанция може само да уточни и конкретизира, но не разполага с правомощие да изведе от изложението или от касационната жалба правният въпрос като общо основание за допускане на обжалването. Тъй като касаторката не е изпълнила задължението си да изложи ясна и точна формулировка на правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, които да са разрешени в обжалваното решение в отклонение от посочената задължителна съдебна практика, то касационното обжалване не се допуска, без да се разглежда соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С оглед настоящото произнасяне касаторът по принцип дължи да заплати на ответниците по касация разноски, но въпреки твърдението на последните в отговора на касационната жалба, по делото не са представени договори за правна защита и съдействие, удостоверяващи направени от тях разноски за защитата им пред ВКС. Ето защо искането им следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.