Определение № 534 от 04.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 729/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на [фирма] [населено място] срещу решението на Плевенския окръжен съд /ПОС/ от 20.І.2011г. по в.гр.д. № 883/2010г. Ответниците по касационната жалба Г. В. А. от [населено място] и третото лице – помагач И. К. К. от [населено място] не са дали отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на Червенобрежкия РС от 21.V.2010г. по гр.д. № 503/2009г. в отхвърлителните му части по предявените от [фирма] срещу Г. В.А. искове с правно основание чл.422 от ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищеца 22361.90лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди поради неспазени задължения на пазач на запорирани вещи, и за присъждане на законна лихва от завеждането на исковата молба, както и в частта за присъдените в тежест на дружеството разноски. Със същото решение въззивният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение в частта, с която се е произнесъл по искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.471 ГПК, и е прекратил производството по делото. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал съществуване на вземането му, предмет на делото. От представените протоколи за опис от 16.ІІІ.2009г. и за разпечатване от 17.VІІ.2009г. не може да се установи по категоричен начин, че именно движимите вещи по исковата молба са липсвали при разпечатване на складовете. В двата протокола за опис е посочен единствено адреса, на който се намират вещите – [улица], без данни дали вещите са били в склад № 1 или в склад № 2 на същия адрес. Протоколът за опис на вещи в склад № 2 е неясно и нечетливо копие и не може да се прецени кои движими вещи са били налични и кои са липсвали. Събраните и чрез свидетелски показания и чрез заключения на счетоводни експертизи данни не установяват това. Съдът не е възприел доводите на ищеца в писмената му защита, че нямало спор между страните за вида и броя на липсващите вещи. Прието е в тази насока, че ответника в отговора си по чл.131 от ГПК е взел становище, че оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер, което означавало, че липсва признание на факта за вида и броя на липсващите вещи. Освен това, не е доказано и че ответникът не е изпълнил задълженията си като пазач на запорираните вещи. През целия период от запечатването на складовете от съдебния изпълнител /третото лице помагач/ до отварянето им не е нарушена целостта на поставените от ЧСИ лепенки, не е констатирано проникване в складовете по какъвто и да е начин – чрез взлом или отваряне, не се е включвала локалната алармена инсталация, няма данни ответникът да е влизал или отварял складовете, той не е осъществявал държане на вещите, тъй като не е имал достъп до тях, единственото, което е могъл и е направил със сключването на договор за охрана, е да осигури неприкосновеност на запечатаните складове, с тези си действия ответникът е изпълнил задълженията си на пазач. При положение, че ответникът не е присъствал при разпечатването на складовете от ЧСИ и не е подписал протокола за това от 17.VІІ.2009г., този протокол по никакъв начин не може да ангажира отговорността му като пазач. В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроси, които били от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно: 1. следва ли пазачът на запорирани от съдебния изпълнител вещи да носи отговорност за тяхната липса в случай, че липсата им не се дължи на противоправни действия или бездействия на самия пазач; 2. липсата на подпис на пазача на запорирани от съдебния изпълнител движими вещи под протокола, удостоверяващ извършеното вдигане на запора, достатъчно основание ли е за освобождаване на пазача от отговорностг за тяхната липса; 3. вписаната в отговора на исковата молба формулировка: „оспорвам предявения иск както по основание, така и по размер” означава ли, че между страните в процеса се формира спор относно всички факти, на които се основава иска, и ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички обстоятелства, на които основава претенциите си, въпреки че те не са оспорени от ответника. Твърди се и противоречиво разрешаване на въпроса, че липсата с неустановен произход на запорирани от съдебния изпълнител вещи не е основание за ангажиране отговорността на пазача, като се сочи решение на ОС Пазарджик по гр.д. № 475/2009г. 4. Въззивният съд в нарушение на закона за първи път се произнесъл по въпрос, свързан с фактите, на които се основава иска, който не бил повдиган от ответника с отговора му на исковата молба и от ищеца с въззивната му жалба – това бил въпросът за броя и вида на липсващите вещи. Те били подробно описани в исковата молба, възражения срещу техния вид и размер от страна на ответника не били правени, а въззивният съд, дължейки произнасяне само по въпросите, повдигнати от ищеца с въззивната му жалба, повдигал за първи път този въпрос, въпреки липсата на спор по него. Произнасяйки се по този въпрос, съдът неточно приложил закона, поради което били налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в потвърдителната му част по релевираните в изложението въпроси, обусловили изхода на спора, под номер 4 – произнасяне от въззивния съд относно вида и броя на липсващите вещи, въпреки липсата на такова оплакване във въззивната жалба на [фирма], което е в противоречие с решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1471/2009г., постановено по реда на чл.290 и следв. от ГПК, и под номер 1 - следва ли пазачът на запорирани от съдебния изпълнител вещи да носи отговорност за тяхната липса в случай, че липсата им не се дължи на противоправни действия или бездействия на самия пазач, по който въпрос на настоящия състав не е известна практика. По останалите въпроси касационно обжалване не следва да бъде допускано. По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В разглеждания случай по втория поставен от касатора въпрос в касационната жалба не се съдържа оплакване, поради което и с оглед разпоредбата на чл.290 ал.2 от ГПК произнасянето по него е безпредметно. По отношение на третия въпрос не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като той е разрешен в съответствие със закона с оглед на обстоятелството, че в отговора на ответника по чл.131 от ГПК се съдържа възражение, че няма липси на запорирани вещи. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,