Определение № 279 от 20.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1428/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Лайтинг Къмпани“ АД със седалище в [населено място] срещу решение № 212 от 21.01.2020 г., постановено по т. д. № 440/2019 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е обезсилено решение № № 1413 от 04.07.2018 г. по т. д. № 2204/2017 г. на Софийски градски съд, с което е признато за установено по предявения от „Лайтинг Къмпани“ АД против „БКС Център“ АД /н./ и „Инвестбанк“ АД иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, че вземанията на „Инвестбанк“ АД, приети в производството по несъстоятелност на „БКС Център“ АД по т. д. № 804/2012 г. на Софийски градски съд, не са обезпечени с договорна ипотека върху недвижими имоти и са с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, и е прекратено производството по делото; Оставена е без разглеждане частната жалба на „Лайтинг Къмпани“ АД срещу определение № 4286 от 22.08.2018 г., с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение по реда на чл.248 ГПК на решението по т. д. № 2204/2017 г. в частта за разноските. В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се иска неговата отмяна с произтичащите от това последици. Касаторът поддържа, че като е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, въззивният съд го е лишил незаконосъобразно от единствената възможност да се защити в специалното производство по чл.694 ТЗ като оспори валидността на учредената в полза на „Инвестбанк“ АД договорна ипотека, релевантна за определяне поредността по чл.722, ал.1 ТЗ за удовлетворяване на приетите в производството по несъстоятелност на „БКС Център“ АД /н./ вземания на кредитора „Инвестбанк“ АД. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване е посочена и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Инвестбанк“ АД - [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. Ответникът по касация „БКС Център“ АД /н./ - [населено място], и синдикът на дружеството не заявяват становища по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да обезсили решението по т. д. № 4321/2018 г. на Софийски градски съд и да прекрати производството по предявения от „Лайтинг Къмпани“ АД против „БКС Център“ АД /н./ и „Инвестбанк“ АД иск с правна квалификация чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, Апелативен съд - София е приел, че производството по иска е недопустимо поради наличие на по-рано заведено дело - т. д. № 4925/2013 г. по описа на Софийски градски съд, образувано по иск с правна квалификация чл.464, ал.1 ГПК между същите страни, за едно и също искане и на едно и също основание („схващано като правопораждащ заявеното за съдебна защита субективно материално гражданско право на ищеца фактически състав, а не като формална правна квалификация“). При постановяване на решението си въззивният съд е констатирал, че в обстоятелствената част на исковата молба, с която е предявен искът по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, са изложени твърдения, че ищецът „Лайтинг Къмпани“ АД има вземане към ответника „БКС Център“ АД /н./, произтичащо от сключен на 10.12.2008 г. договор за изработка; По повод на вземането е допуснато обезпечение на бъдещ иск с определение по ч. гр. д. № 101405/2011 г. на Софийски градски съд чрез налагане на възбрана върху собствени на „БКС Център“ АД недвижими имоти, като с решение от 29.11.2011 г. обезпеченият иск е уважен; На 18.08.2010 г. е сключен договор за банков кредит № 014/2010-В, с който ответникът „Инвестбанк“ АД предоставил на „Виби Консорциум“ - гражданско дружество по ЗЗД, инвестиционен банков кредит на стойност 1 637 000 евро, предназначен за закупуване на акции на Столична община, съставляващи 100 % от капитала на „БКС Център“ АД; На 29.12.2011 г. за допълнително обезпечение на вземанията по кредита е сключен договор между „Инвестбанк“ АД и „БКС Център“ АД, оформен с нотариален акт № 96, том II, рег. № 13018, дело № 250/2011 г. на нотариус В. М., с който „БКС Център“ АД учредило в полза на „Инвестбанк“ АД ипотека върху свои собствени недвижими имоти /описани в исковата молба/, идентични с имотите, обект на възбрана в производството за обезпечение на бъдещ иск; В образувано срещу „БКС Център“ АД изпълнително дело имотите били изнесени на публична продан и възложени на взискателя „Инвестбанк“ АД, като постъпилата сума била разпределена между взискателите; В предвидения за това срок ищецът „Лайтинг Къмпани“ АД, участващ като присъединен взискател в изпълнителното дело, предявил иск по чл.464, ал.1 ГПК, предмет на образуваното пред Софийски градски съд т. д. № 4925/2013 г., с който оспорил съществуването на вземането на „Инвестбанк“ АД, произтичащо от сключения с „БКС Център“ АД договор за ипотека, с размер 1 717 528.25 лв., както и действителността на учредената от „БКС Център“ АД договорна ипотека; С решение от 23.10.2014 г. по т. д. № 804/2012 г. на Софийски градски съд било открито производство по несъстоятелност на „БКС Център“ АД, като след постановяване на решението производството по иска по чл.464, ал.1 ГПК било спряно на основание чл.637, ал.1 ТЗ; Ищецът „Лайтинг Къмпани“ АД предявил вземанията си към „БКС Център“ АД, произтичащи от договора за изработка, в производството по несъстоятелност и бил признат за кредитор на длъжника за сумите 255 933.90 лв. - главница, и 74 738.80 лв. - законна лихва върху главницата за периода 01.09.2011 г. - 23.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата за времето от 23.10.2014 г. до окончателното плащане; За кредитор на длъжника бил признат и ответникът „Инвестбанк“ АД с вземане по договора за банков кредит в размер на 3 099 689.39 лв.; С възражение по чл.690 ГПК „Лайтинг Къмпани“ АД оспорило поредността на удовлетворяване на „Инвестбанк“ АД, релевирайки нищожност на учредената с нотариален акт № 96/2011 г. ипотека поради противоречие с чл.187е, ал.3, пр.1 ТЗ, с оглед на която нищожност вземанията на банката следвало да бъдат удовлетворени с поредност по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, а не по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, но възражението било оставено без уважение с определение по чл.692 ТЗ на съда по несъстоятелност. Въз основа на така изложените твърдения, в исковата молба е формулиран петитум да се признае за установено по отношение на „Инвестбанк“ АД, „БКС Център“ АД /н./, синдика на дружеството в несъстоятелност и всички кредитори в производството по несъстоятелност по т. д. № 804/2012 г. на Софийски градски съд, че не съществува валидно обезпечение в полза на „Инвестбанк“ АД под формата на учредена договорна ипотека, обективирана в цитирания нотариален акт, и че вземането на „Инвестбанк“ АД следва да се третира като необезпечено. От писмените доказателства по делото и от информацията, получена посредством служебни справки в публично достъпните електронни деловодни системи на съдилищата и в търговския регистър, въззивният съд е приел за установено, че с искова молба, по повод на която е образувано т. д. № 4925/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ищецът „Лайтинг Къмпани“ АД е предявил против „Инвестбанк“ АД и „БКС Център“ АД иск с правна квалификация чл.464, ал.1 ГПК, основан на фактически твърдения за нищожност на учредената с нотариален акт № 96/2011 г. договорна ипотека; Въведените като основание на иска /по смисъла на чл.127, т.4 ГПК/ фактически твърдения за нищожност на ипотеката са напълно идентични с фактическите твърдения в исковата молба, с която е предявен искът по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, а формулираният петитум е след като установи по отношение на ответниците нищожността на съществуващото правоотношение по сключения договор за ипотека, съдът да прогласи несъществуването на вземането на привидния кредитор „Инвестбанк“ АД към привидния длъжник „БКС Център“ АД в размер на 1 717 528.25 лв. Въззивният съд е отбелязал, че приетото в производството по несъстоятелност вземане на „Инвестбанк“ АД не произтича от договора за ипотека, а е с източник допълнително споразумение /анекс/ от 12.01.2011 г. към договор за банков кредит № 014/2010-В между „Инвестбанк“ АД и „Виби Консорциум“, по силата на което споразумение „БКС Център“ АД е встъпило като съдлъжник и наред с главния длъжник е поело всички задължения по договора за кредит. След преценка на предмета на спора, очертан с исковата молба по заведеното по-рано т. д. № 4925/2013 г., въззивният съд е направил извод, че чрез предявения иск по чл.464, ал.1 ГПК ищецът „Лайтинг Къмпани“ АД цели да установи по отношение на ответниците „Инвестбанк“ АД и „БКС Център“ АД /н./ нищожността на договорната ипотека по нотариален акт № 96/2011 г. на същите правно релевантни факти, на които основава иска си по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, респ. че е налице пълен субективен и обективен идентитет между двете дела, което съгласно чл.126, ал.1 ГПК води до недопустимост на по-късно образуваното производство по иска с правна квалификация чл.694, ал.3, т.1 ТЗ. Въззивният съд е посочил, че с иска по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ ищецът оспорва само поредността на удовлетворяване на предявеното в производството по несъстоятелност вземане на „Инвестбанк“ АД като твърди, че поради нищожността на ипотеката то е с поредност по т.8, а не по т.1 на чл.722, ал.1 ТЗ, без да оспорва съществуването на самото вземане, което вследствие неподаването на възражение в срока по чл.690 ТЗ е придобило качеството на прието вземане по смисъла на чл.693 ТЗ. Взел е предвид и установеното чрез служебна справка обстоятелство, че поради липса на подадено от „Лайтинг Къмпани“ АД възражение производството по т. д. № 4925/2013 г. е прекратено на основание чл.637, ал.2 ТЗ по отношение на иска с правна квалификация чл.464, ал.1 ГПК с предмет несъществуване на вземането на „Инвестбанк“ АД с размер 1 717 528.25 лв., като делото е останало висящо и е възобновено само в частта по иска за установяване нищожност на договорната ипотека, т. е. в частта, чийто предмет се припокрива с предмета на разглежданото дело, инициирано с иска по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ. Преценката за пълен субективен и обективен идентитет на двете дела е мотивирала въззивния съд да приеме, че е осъществена хипотезата на чл.126, ал.1 ГПК, предпоставяща прекратяване на по-късно заведеното дело по иска с правна квалификация чл.694, ал.3, т.1 ТЗ. Без да отрича формалната разлика в правната квалификация на двата иска, въззивният съд е приел, че тя е ирелевантна за приложението на чл.126, ал.1 ГПК. Посочил е, че доколкото към момента на завеждане на т. д. № 4925/2013 г. производството по несъстоятелност на „БКС Център“ АД все още не е било открито, защитата на ищеца срещу неоснователно претендираното според него право на „Инвестбанк“ АД да се удовлетвори предпочтително - по силата на договорната ипотека, от имуществото на длъжника „БКС Център“ АД е била възможна единствено по реда на чл.464, ал.1 ГПК, а след откриване на производството по несъстоятелност редът за защита на същото това право е този по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, като търсеният ефект от защитата с двата иска е един и същ - промяна на поредността на удовлетворяване на вземанията на „Инвестбанк“ АД в универсалното принудително изпълнение по несъстоятелност на „БКС Център“ АД. Предвид идентичната крайна цел на двата иска и с оглед разпоредбите на чл.637, ал.4 ТЗ и чл.694, ал.4 вр. ал.3 и ал.8 ТЗ, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ и на основание чл.126, ал.1 ГПК е прекратил производството по делото, приемайки, че нищожността на ипотеката следва да бъде установена в по-рано образуваното производство по т. д. № 4925/2013 г., продължаващо с участието на същите страни и на синдика на „БКС Център“ АД /н./. По основанията за допускане на касационно обжалване: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, посочвайки като значими за изхода на делото следните въпроси: „ 1. Може ли съдът служебно да прави справки по други дела, които са свързани с делото, предмет на разглеждания пред него правен спор и които са относими към релевантните за това дело факти, като приеме установените въз основа на тези справки факти и обстоятелства за ненуждаещи се от доказван, без да уведоми за това страните по реда на чл.155 от ГПК и без да им предостави възможност да изложат своите защитни аргументи; 2. Какви са пределите на служебна проверка по отношение на станали известни на въззивния съд факти във връзка с други водени от страните дела и как следва да процедира съдът в хипотеза на преценка за относимост на тези факти спрямо разглеждания от него правен спор; 3. Кога е налице обективен и субективен идентитет между делата като основание за прекратяване съгласно чл.126 от ГПК“. За първите два въпроса се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 72/10.07.2019 г. по т. д. № 549/2016 г. на I т. о. и решение № 95/16.06.2016 г. по гр. д. № 5371/2015 г. на IV г. о., а за третия въпрос - че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС в определение № 47/24.01.2020 г. по ч. т. д. № 2647/2019 г. на I т. о. Първите два въпроса са относими към процесуалните действия, чрез които въззивният съд е събрал информация за предмета, страните и етапа на развитие на по-рано образуваното т. д. № 4925/2013 г. по описа на Софийски градски съд, но преценени от гледна точка на разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не могат да се квалифицират като обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. За да аргументира общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът е изложил съображения, че като е основал решаващите си изводи за идентичност в предмета на разглежданото от него дело и предмета на висящото пред друг съд т. д. № 4925/2013 г., без да постанови нарочен акт /определение/, с който да обяви за общоизвестни или служебно известни и ненуждаещи се от доказване фактите относно висящия правен спор по т. д. № 4925/2013 г., въззивният съд го е лишил от възможността да изложи възраженията си за липса на идентичност в предмета на двете дела и в частност - за липса на предявен в производството по посоченото дело установителен иск за нищожност на учредената в полза на „Инвестбанк“ АД договорна ипотека и за възобновяване на производството по реда на чл.637, ал.3 ТЗ по отношение на него. Преди всичко следва да се отбележи, че касаторът участва като страна в производството по т. д. № 4925/2013 г. и в това качество е разполагал с всички данни за предмета и движението на делото, които въззивният съд е узнал посредством служебни справки в публично достъпните информационни системи и на базата на които е формирал изводите си за идентичност на страните и предмета на двете дела, предпоставяща съгласно чл.126, ал.1 ГПК прекратяване на по-късно заведеното дело по иска с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ. Същевременно при постановяване на решението въззивният съд е разполагал и със заверени преписи от съдебните книжа, необходими за извършване на преценката какъв е предметът на т. д. № 4925/2013 г. и на какъв етап от развитие се намира делото, а именно - искова молба и допълнителна искова молба на „Лайтинг Къмпани“ АД, по повод на която е образувано т. д. № 4925/2013 г. /приложени на л.13 - л.27 от първоначално образуваното по въззивната жалба на „Инвестбанк“ АД т. д. № 4321/18 г. на Апелативен съд - София/, определение от 28.04.2014 г. на Софийски градски съд, в което е инкорпориран проект за доклад по делото /приложено на л.48 от т. д. № 4321/2018 г./, и определение от 27.06.2019 г. на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено в частта по иска с правно основание чл.464, ал.1 ГПК и след възобновяване в останалата част е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание /приложено на л.93 от т. д. № 440/2019 г. на Апелативен съд - София/. След като касаторът е страна и по двете съпоставени на плоскостта на чл.126, ал.1 ГПК дела и изводите на съда за частично съвпадение на предмета на по-рано образуваното т. д. № 4925/2013 г. с предмета на разглежданото от него дело са изградени не само върху служебно събрана информация, а и върху представени във въззивното производство писмени доказателства, отсъствието на нарочен съдебен акт с изискуемото от чл.155 ГПК съдържание няма решаващо значение за постановения с обжалваното решение правен резултат. Въззивният съд е достигнал до извод за осъществяване на хипотезата на чл.126, ал.1 ГПК след преценка на съдържанието на исковите молби, с които е очертан предмета на правния спор по двете висящи между страните дела, и доколкото тази преценка едва ли би била повлияна от становищата на страните какви искове са предявени по всяко едно от делата, липсата на определение по чл.155 ГПК по никакъв начин не е препятствала защитата на касатора и в частност - оспорването на факта, че в производството по чл.4925/2013 г. е предявен самостоятелен иск за установяване нищожност на ипотеката. Във връзка с това оспорване следва да се препрати към определение № 313/31.07.2020 г. по ч. т. д. № 964/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., публично достъпно на интернет страницата на Върховния касационен съд, с което не е допуснато касационно обжалване на определение по ч. гр. д. № 6040/2019 г. на Апелативен съд - София за потвърждаване на определението на Софийски градски съд за прекратяване на производството по т. д. № 4925/2013 г. в частта по иска с правно основание чл.464, ал.1 ГПК. В мотивите към посоченото определение се съдържа констатация, кореспондираща с извода на въззивния съд в обжалваното решение, че след прекратяване на производството по иска с правно основание чл.464, ал.1 ГПК делото е останало висящо и е насрочено за разглеждане по иска за нищожност на договора за учредяване на ипотека /и по иск за нищожност на договор за особен залог/. Като се има предвид изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че поставените въпроси за правомощията на въззивния съд да извършва служебно справки по други дела, свързани с разглежданото от него дело, и за допустимите предели на тази проверка с оглед процесуалното правило на чл.155 ГПК не покриват общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. По отношение на въпросите не е доказана и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото цитираната в изложението практика на ВКС не отрича правомощието на съда да събира служебно и да се позовава на информация за предмета на други висящи между страните дела с цел прилагане на разпоредбата на чл.126 ГПК, независимо от становищата на страните за наличие или отсъствие на визираните в чл.126, ал.1 ГПК предпоставки. Третият формулиран в изложението въпрос е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като обезсилването на първоинстанционното решение и прекратяването на производството по иска с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ на основание чл.126 ГПК е обусловено от извода на въззивния съд за наличие на пълен обективен и субективен идентитет между разгледаното от него дело и висящото пред Софийски градски съд т. д. № 4925/2013 г. По отношение на въпроса обаче не е доказана поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. За да обоснове основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът се е позовал на постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 47/24.01.2020 г. по ч. т. д. № 2647/2019 г. на ВКС, І т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение, потвърждаващо определение на първоинстанционен съд за прекратяване на исково производство на основание чл.126, ал.1 ГПК. Цитираното определение не разрешава по същество процесуален спор във връзка с приложението на чл.126 ГПК и не формира практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, ГПК, поради което не доказва специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка. Недоказаността на твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по значимия за изхода на делото въпрос в противоречие с практиката на ВКС, препятства възможността обжалваното решение да се допусне до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В случая касаторът е аргументирал очевидната неправилност на обжалваното решение с доводи за неправилност на извършената от въззивния съд преценка, че въпреки различната формална правна квалификация на исковете, предявени в производството по т. д. № 4925/2013 г. и в производството по т. д. № 2204/2017 г. на Софийски градски съд, предметът на двете дела съвпада частично - досежно иска за установяване нищожност на учредената в полза на „Инвестбанк“ АД договорна ипотека, и по-късно образуваното производство по иска с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ подлежи на прекратяване на основание чл.126, ал.1 ГПК. Поддържаните доводи не насочват към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, а предполагат извършване на касационна проверка по реда на чл.290 ГПК дали с оглед съдържанието на исковите молби, по повод на които са образувани двете дела, има обективен идентитет между делата, обусловен от пълно припокриване на основанието и петитума на предявените искове, респ. дали е обоснован извода на въззивния съд, че с исковата молба, с която е инициирано производството по т. д. № 4925/2013 г., е предявен надлежно самостоятелен иск за установяване нищожност на ипотеката. Необходимостта от такава проверка е несъвместима с очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, поради което по отношение на въззивното решение не е осъществено основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По изложените съображения решението по в. т. д. № 440/2019 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът „Лайтинг Къмпани“ АД следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация „Инвестбанк“ АД юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 150 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,