Определение № 77 от 22.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1824/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно Акционерно Дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп"" АД - гр. София чрез процесуалния представител адвокат Ю. С. срещу решение № 1019 от 26. 04. 2018 г. по т. д. № 4384/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, пети състав. С него е отменено решение № 663/29. 03. 2016 г. и решение № 1232/26. 06. 2017 г. по чл. 250 ГПК по т. д. № 8663/2014 г. на Софийски градски съд, TO, VI-11 състав и вместо тях е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на „Кредо Плюс Н. Л." -Република Кипър на основание чл. 271, ал. 2 във вр. с чл. 245, ал. 1 КТК сумата от 450 000 щатски долара, представляваща обезщетение по застрахователна полица № 1123110800R04/1. 01. 2011 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото - 26. 04. 2013 г. до окончателното изплащане на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 64 865, 63 щатски долара, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за периода 2. 12. 2011 г. - 26. 04. 2013 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Ответникът по касация - „Кредо Плюс Н. Л." оспорва наличието на основания за допускане до касация на въззивното решение, съответно - изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2 ГПК, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото е налице валидно сключен застрахователен договор при общи условия Каско за моторен кораб „Райзинг Стар" за периода 01. 02. 2011 г. - 31. 01. 2012 г., обективиран в застрахователна полица №1123110800R104/01. 01. 2011г. Установил е, че по силата на сключен типов договор за управление на кораби кодово название „Ш." от 01. 01. 2011 г. ищецът е управител на застрахования плавателен съд. В застрахователния договор страните са посочили, че застраховано лице освен собственикът на кораба „Креденс Н. Л." е и ищецът като управител. Според решаващия състав тази уговорка е действителна и валидно обвързва страните по аргумент за противното от нормата на чл. 245, ал. 2, изр. 2 КТК. Поради изложеното въззивният съд е направил извод, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира застрахователно обезщетение по цитираната полица. Мотивите на въззивното решение съдържат и допълнителния аргумент, че в качеството си на застраховащ ищецът може да упражни правата по застрахователната полица директно на основание чл. 262, ал. 2 КТК. В решението е прието, че представените по делото писмени доказателства: разменена кореспонденция между корабособственика и застрахователя, извършено разследване на настъпилите повреди и ремонти при кораба и дадени обяснения от състава на кораба, приложени фактури установяват настъпилото твърдяно застрахователно събитие - повреда на лагерите на цилиндъра на главния двигател на кораба, докато е изпълнявал рейс от пристанище М. за пристанище Магера в периода 28. 04. 2011 г. - 15. 05. 2011 г. Счел е за осъществен покритият риск по т. 6.2.2 от Общите условия към процесната застраховка - небрежност на екипажа при извършване монтаж и притягане на основните лагери на коляновия вал, доколкото от приетите по делото заключения на единична и тройна съдебно-технически експертизи и писмени доказателства се установява, че повредата е от категорията на обичайно случващите се при корабоплаването и в конкретния случай крайната повреда на двигателя се дължи на неправилно извършен ремонт от ремонтната група към екипажа на кораба. С оглед експертното мнение на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза, че извършеният от екипажа ремонт на главния двигател на кораба, включващ смяна на всички основни лагери, е допустим и сменените лагери са били негодни за използване, във въззивното решение е формиран извод, че действията на застрахования са били в изпълнение на задължението му по х. 11.1 от общите условия и чл. 282 КТК за предотвратяване и намаляване на щетите, покрити от застраховката. Решаващият състав е приел, че ответникът не е доказал възражението си за допусната груба небрежност от страна на застрахования при извършването на първоначалния ремонт на настъпилата авария на 28. 04. 2011 г. Във въззивното решение е изложено, че от събитието за ищеца са настъпили имуществени вреди - разходи за ремонт на кораба, установени от представените по делото писмени доказателства, анализирани от приетата по делото единична съдебно-техническа експертиза, както следва: разходи в размер на 498 273,69 евро, за постоянни ремонтни дейности, подробно описани в 14 пункта в заключителната част от заключението, и разходи в размер на 54 552, 98 щатски долара, за постоянни ремонтни дейности, подробно описани в 5 пункта в заключителната част от заключението. Като неоснователно е преценено възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца за застрахователно обезщетение, тъй като искът е предявен на 26. 04. 2013 г. - в двугодишния давностен срок по чл. 357, ал. 1, б „а" КТК с оглед настъпването на застрахователното събитие на 28. 04. 2011 г. Съдът е счел за неоснователно и възражението на ответника-застраховател, че липсата на протест по реда на чл. 347 и сл. КТК в случая освобождава застрахователя от отговорност. Позовавайки се на практика на ВКС е изтъкнал, че актът за морски протест или писменият рапорт за авариен случай и аварийният акт само улесняват доказването, но съставянето им не е предпоставка за възникване на отговорността на застрахователя, тъй като по договора за морска застраховка доказването на факта на настъпване на застрахователното събитие може да се извърши с всички доказателствени средства. По тези съображения, като е отчел уговорката за самоучастие на застрахования /50 000 щатски долара/ и размера на подлежащите на обезщетяване вреди /498 273, 69 евро и 54 552, 98 щатски долара/, решаващият съд е приел, че предявеният иск по чл. 271, ал. 2 във вр. с чл. 245, ал. 1 КТК за заплащане на сумата от 450 000 щатски долара следва да бъде уважен изцяло. При съобразяване на принципа на диспозитивното начало съдът е уважил иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за заплащане на застрахователното обезщетение за времето от 2. 12. 2011 г. до 26. 04. 2013 г. в предявения размер от 64 865, 63 щатски долара, като е взел предвид извършеното изчисление на размера на законната лихва за визирания период /66 094, 60 щатски долара/. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: „1. Материалноправно легитимиран ли е управител на кораб да претендира обезщетение от застрахователя за настъпило застрахователно събитие?; 2. Когато управителят на кораб действа от името и за сметка на корабособственика на основание сключен стандартен договор за корабен мениджмънт и извършва като агент дейност за и от името на собственика на кораба, функции по отношение на плавателния съд, вкл. и по застраховането му, т. е. действа като представител, както при сключване на застраховката, така и при извършване ремонти на кораба, материалноправно легитимиран ли е да претендира обезщетение от застрахователя по съдебен ред?; 3. Има ли право управител на кораб, който е сключил от името и за сметка на корабособственика договор за морска застраховка, т. е. има качеството на застраховащ, но не и на застрахован, и след като не е страна по застрахователния договор, да предявява искови претенции срещу застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение?; 4. Управителят на кораб, съгласно сключен стандартен договор за корабен мениджмънт има ли качеството на „корабопритежател" по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК?; 5. Ограничено ли е представителството на корабния мениджър до правните и фактически действия по сключване и организиране на застраховките на кораба по смисъла на чл. 225а, ал. 1, т. 6 КТК или разпоредбата може да се тълкува разширително в посока корабният мениджър да има право да предявява от името и за сметка на корабопритежателя искови претенции за заплащане на застрахователни обезщетения?; 6. По смисъла на разпоредбата на чл. 262, ал. 2 КТК може ли управителят на кораба, в качеството си на застраховащо лице, да предявява съдебни искове за изплащане на застрахователно обезщетение или разпоредбата ограничава правата на застраховащия единствено до предявяване на полицата?; 7. Когато ищецът предявява частичен иск, спира ли да тече давността за останалата част от вземането, което не е предмет на делото?; 8. Липсата на съставен морски протест по реда на чл. 347 и сл. КТК и/или инициирана процедура по установяване на обща авария води ли до освобождаване на застрахователя от отговорност за изплащане на застрахователно обезщетение?; 9. По иск за изплащане на застрахователно обезщетение по сключена морска застраховка и при въведено възражение от застрахователя, че корабът е бил отправен в немореходно състояние по смисъла на чл. 274, ал. 1 КТК и впоследствие е настъпило застрахователно събитие, чия е доказателствената тежест в исковия процес да установи състоянието на немореходност на кораба?; 10. По иск за изплащане на застрахователно обезщетение по сключена морска застраховка и при въведено възражение от застрахователя, че корабът е бил отправен в немореходно състояние по смисъла на чл. 274, ал. 1 КТК и впоследствие е настъпило застрахователно събитие, как следва да бъде разпределена тежестта на доказване на мореходността, респ. немореходността на кораба?; 11. Неустановяване на причината за аварията на застрахован кораб, извършването на редица саморемонтни дейности по инициатива на застрахования, както и неуведомяването на застрахователя за всички факти и обстоятелства, касаещи застрахования обект, представляват ли израз на проявена груба небрежност по смисъла на чл. 273, ал. 1 КТК?; 12. Изплащането на застрахователно обезщетение по договор за морска застраховка включва ли изплащането на косвени вреди?; 13. Подлежат ли на застрахователно обезщетяване разходите за гориво по смисъла на чл. 273, ал. 3 КТК?". Касационният жалбоподател въвежда основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се позовава на липсата на съдебна практика по формулираните въпроси от значение за изхода на делото. Излага доводи и за очевидна неправилност на въззивното решение - предпоставка по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В това изложение поддържа, че ищецът няма правен интерес от предявените искове, тъй като за него не е налице активна процесуална легитимация с оглед качеството му на управител на кораба, а не на корабособственик или корабопритежател. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да се допусне по първите шест въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Въпросите дали управителят на кораб има качеството на корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК, дали управителят на кораб, който е застраховащ по договор за имуществено застраховане по морска застраховка, има надлежна процесуална легитимация да предявява искове за застрахователно обезщетение по такава застраховка и дали същият е материалноправно легитимиран да получи застрахователно обезщетение по такава застраховка при настъпването на застрахователното събитие са некоректно поставени, тъй като при формулирането им се изхожда само от качеството на ищеца на застраховащ по договора за морска застраховка и не се отчитат установените по делото факти, че ищецът „Кредо Плюс Н. Л." - управител на застрахования кораб е застраховано лице по застрахователната полица наред със собственика на плавателния съд „Креденс Н. Л.". Становището на решаващият състав е, че тази уговорка по застрахователния договор е действителна, и ищецът като застраховано лице се явява материалноправно легитимиран да получи застрахователно обезщетение по процесната полица. Тъй като основният аргумент на съда за принадлежност на спорното материално право на ищеца е изведен от обстоятелството, че същият е застраховано лице по договора за морска застраховка, не може да се приеме, че първите шест въведени от касационния жалбоподател въпроси отговарят на изискването по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обусловили решаващите изводи на съда. Във въззивното решение липсва извеждане на процесуалната и материалноправната легитимация на ищеца от качеството му на управител на плавателния съд въз основа на договор за корабен мениджмънт и само като допълнителен аргумент за възможността ищецът да упражни правата по застрахователната полица съдът се е позовал на нормата на чл. 262, ал. 2 КТК. Седмият въпрос, който уточнен от настоящия състав по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е „Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спирането на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?", е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК при съобразяване на предявяването на исковете като частични и допуснатото им увеличение в хода на процеса въз основа на молба на ищеца от 21. 11. 2014 г. С новоприетата разпоредба на чл. 116а ЗЗД /ДВ, бр. 42 от 22. 05. 2018 г./ е дадено законодателното разрешение, че „когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част". С оглед съществуващия спор на страните по делото за действието на нормата на чл. 116а ЗЗД във времето е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по уточнения въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Останалите въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не изпълняват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Същият не следва да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Поставените въпроси във връзка със съществуването на основания за отказ на касатора-застраховател да заплати застрахователното обезщетение /липса на съставен морски протест и на инициирана процедура за обща авария, отправяне на кораба в немореходно състояние, проявена груба небрежност от застрахования/ и с неподлежащите на обезщетяване вреди, независимо от значението им за изхода на конкретното дело, касаят правилността на въззивното решение от гледна точка на неговата обоснованост и правилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради което по тях ВКС ще се произнесе с решението по същество на касационната жалба. Във връзка с доводите на касатора в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване за ненадлежна процесуална легитимация на ищеца „Кредо Плюс Н. Л.", които следва да се квалифицират като такива за вероятна недопустимост на обжалваното решение, и задължението на касационната инстанция служебно да следи за допустимостта на обжалваното въззивно решение и във фазата по селекция на касационните жалби /т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/, настоящият състав намира следното. Правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от правен спор /чл. 124, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 ГПК/. Процесуалната легитимация като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска се обуславя от принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор, и е обусловена от правното твърдение на ищеца, заявено с иска. В случая твърденията на ищеца в исковата молба и молба от 4. 09. 2013 г. за отстраняване нередовностите на исковата молба са, че той е застраховано лице по договора за морска застраховка, сключен с ответника, и носител на спорното материално право на застрахователно обезщетение с оглед осъществилия се покрит риск по застраховката, като искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетението. Посоченото изключва извод, че искът е предявен от лице, чуждо на правния спор. Що се отнася до това дали ищецът има изискуемо вземане за застрахователно обезщетение към ответника, то това са въпроси по съществото на спора. По тези съображения не е налице предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт. Неоснователни са доводите за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност представлява основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не е засегнато от тези пороци. Освен това доводите на касатора за очевидна неправилност повтарят оплакванията за отсъствието на надлежна процесуална легитимация на ищеца и неправилност на въззивното решение. По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 17 505, 43 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение.