Определение № 539 от 05.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2767/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. И., действащ лично и със съдействието на попечителя си В. Ц. С., чрез адв. Р. И., срещу решение №.105/9.04.24 по г.д.№.78/24 на АС В. Търново – с което е потвърдено реш.№.248/22.12.23 по г.д.№.292/23 на ОС Габрово за отхвърляне на молбата на касатора за отмяна на ограничено запрещение, наложено му с реш.№.133/26.09.18 по г.д.№.26/18 на ОС Габрово. Попечителят В. Ц. С. намира жалбата за основателна. Апелативна прокуратура В.Търново не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С атакувания акт е прието, че Н. И. е поставен под ограничено запрещение с влязло в сила решение №.133/26.09.18 по г.д.№.26/18 на ОС Габрово по предявена молба от Окръжна прокуратура Габрово, като предмет на настоящото производство е дееспособността му въз основа на новонастъпили факти, свързани с отпадането или настъпването на съществена промяна на основанията, обусловили поставянето под запрещение. Съдът се е позовал на заключение на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза /СППЕ/, обследвала периода след 2018г., съгласно което болестният процес на заболяването „параноидна шизофрения“ при Н. И. протича хронично, с редуване на обостряния, последвани от недобре очертани "светли периоди" /ремисии/; вследствие на заболяването при лицето е настъпила личностова промяна, изразяваща се в ригиден и неадаптивен поведенчески стил, водещ до нарушения в междуличностовото и социално функциониране; след поставянето под запрещение през 2018г. са регистрирани многократни хоспитализации на ищеца - поне 7 на брой, в различни психиатрични заведения, при наличие на кратки ремисии от по няколко месеца /от два, три до шест месеца/; не се отчита подобряване на психичното състояние, наблюдавано в надлъжен разрез през годините; шизофренията е с голяма давност, с нарастващо изменение на личността и чести непредсказуеми обостряния на болестта, нарушаващи способността на лицето да се грижи за своите работи, да разбира своите и на близките си имуществени интереси и да ги защитава; предвид начина на протичане на заболяването - чести обостряния с последващи хоспитализации, краткотрайни междупристъпни периоди, както и немалката давност на болестния процес (от 2010г.), при болния не е настъпила трайна ремисия, която предполага стабилизирано състояние в продължение на няколко години; заключено е, че ищецът е в състояние само отчасти самостоятелно да осъществява своите права и задължения /например без вреда за себе си да сключва обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите си нужди и разумно да разполага с това, което е придобил със своя труд/, като поради психичното си заболяване и честите декомпенсации, непредвидими във времето, не може да се ориентира в по-сложна обстановка и да взема разумни решения - т.е. не е в състояние "да се грижи за своите работи, да разбира своите и на близките си интереси и да ги защитава". Въззивната инстанция, след анализ на доказателствата и вземайки предвид непосредствените си впечатления от личния контакт с поставеното под запрещение лице, е намерила, че с оглед проявленията на психичния болестен процес Н. И. и понастоящем продължава да е в невъзможност да се грижи самостоятелно и разумно за работата си и да защитава делата си. Ориентацията му за възраст, време, място и справянето с обикновеното ежедневие не обуславя извод за отпадането на медицинският или юридическият критерий - той не може да се ориентира в по-сложна обстановка и да взема разумни решения поради психичното си заболяване и честите декомпенсации, непредвидими във времето; вследствие на заболяването е настъпила личностова промяна, изразяваща се в ригиден и неадаптивен поведенчески стил, водещ до нарушения в междуличностовото и социално функциониране; болният е само „формално критичен“ към заболяването си /СППЕ/, не съзнава необходимостта от приемането на поддържащата терапия - въпреки, че месеци преди подаване на молбата за отмяната на запрещението за пореден път е бил хоспитализиран в психиатрично заведение - от 03.08.22 до 06.02.23 /и пред двете съдебни инстанции Н. И. е заявил, че не приема медикаменти, че „известен период от време приемал лекарства, после не“, „в момента не страдам от това заболяване, не вземам никакви медикаменти“/. Възражението, че първоинстанционният съд е обосновал изводите си единствено със становището на психиатъра, който не извършил личен преглед на лицето при изготвянето на експертизата, е намерено за неоснователно. Посочено е, че и двете вещи лица са прегледали Н. И., за да изготвят заключението - което е потвърдено и в протокола от о.с.з. 28.11.23 пред ОС Габрово; липсват доказателства, установяващи наличието на основания, налагащи отмяната на запрещението - отпадането на двата или на единия от кумулативно предвидените в закона медицински и юридически критерии. Съдът е кредитирал неоспореното заключение на комплексната СППЕ, изготвена от вещи лица със специални знания, и в крайна сметка е формирал извод, че не е отпаднала нуждата от закрила на лицето като такова с психични увреждания, за съхраняване на живота и здравето му, а и на интересите на трети лица и на обществото като цяло, в това число с оглед и на конституционното изискване да бъде дадена засилена защита на правата на хората с психически увреждания. От друга страна, доколкото ограничено запретеният може да извършва всички правни действия сам, но със съгласието на своя попечител, той не е лишен от възможността да живее на избрано от него място и да се занимава с желани от него дейности, вкл. да разполага с парите си, като съгласието на попечителя представлява гаранция, че интересите му ще бъдат в максимална степен защитени. Осигуряването на съдействие на лицето, страдащо от психично заболяване, включително и при лечението му, е гарантирано от закона към настоящия момент именно с института на ограниченото запрещение, който му осигурява разумно и съответно на нуждите му бъдещо разходване на личните му средства, гарантиране на подслон, храна и адекватно лечение. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Може ли съдът да не възприеме заключението на съдебната експертиза, без да се мотивира защо, в съответствие с нормата на чл.202 ГПК и във връзка с дадени гласни обяснения от експерта и др. доказателства по делото?“; 2.“Трябва ли съдът да обективира извод от придобитите по чл.337 ал.1 ГПК лични впечатления от лицето, чието запрещение се иска да бъде отменено, вкл. да мотивира такъв извод, и подлежи ли той на последващ съдебен контрол? /реш.№.248/16.11.15 по г.д.№.1271/15, ІІІ ГО, реш.№.1301/12.11.08 по г.д.№.5560/07, V ГО/. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първият въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция, а от друга страна и не съответства на фактите и обстоятелствата по делото. Съдът не е отказал да възприеме заключението на СППЕ и да го обсъди – напротив, изрично се е позовал на него и на обстоятелствата, въз основа на които, независимо от временната ремисия, в която се е намирал ищецът към момента на прегледа, експертите са приели, че той не може да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи изцяло по своя собствена воля. Вещите лица са изяснили, вкл. при разпита им в открито с.з., че въпреки, че към момента на прегледа Н.И. е в добро състояние, адекватен и разбиращ действията си /т.е. в ремисия е и когато е в ремисия може да се грижи за работите си/, никой не може да определи кога ще получи влошаване и следващ пристъп; същевременно е налице и личностова промяна, своеволно спиране на лекарства, а предвид историята на хоспитализациите, продължителността и честота им - и крайкотрайните ремисии между тях, доколкото дееспособността е свързана със способността за планомерна разсъдителна дейност в по-дълъг период от време, крайната експертна оценка е, че ищецът не може да се грижи за себе си. Съдът, като е обсъдил заключението на вещите лица, на база събраните доказателства и изслушването на Н.И., преценявайки не отделните, а съвкупността от релевантните за случая обстоятелства, е формирал извод за кредитиране на заключението и съответно за липса на промяна на обстоятелствата, които са наложили поставянето на ищеца под ограничено запрещение. Процедирането е в съответствие с приетото в цитираната от касатора практика, според която оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда, като оспорването или неоспорването на заключението е без правно значение за задължението на съда по чл.202 ГПК да го обсъди заедно с другите доказателства. Няма пречка при евентуално изменение на обстоятелствата отново да бъде поискана отмяна на наложеното ограничено запрещение. С оглед на изложеното не е налице твърдяното отклонение от задължителната практика на ВКС и хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Вторият въпрос е неотносим. Той не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка. От друга страна, както вече беше отбелязано, крайният извод за продължаващото наличие на предпоставките за ограничено запретяване на ищеца, респективно за отхвърляне на молбата му, е направен именно след съвкупна преценка на доказателствата и изслушването на Н.И.. Предвид изложеното изведеният въпрос не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване и съответно не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,