Определение № 2870 от 04.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1509/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С определение № 5724 от 09.12.2024 г. по гр. д. № 4469/2024 г. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, е оставил без разглеждане молбата на О. А. М. от [населено място], Р. Ф. за отмяна на влязлото в сила решение № 603 от 17.05.2023 год. по гр. д. № 582/2023 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 23 от 19.01.2023 год. по гр. д. № 961/2022 год. на Районен съд, гр. Несебър за отхвърляне на иска за отмяна на всички решения от 12.08.2022 год., взети на ОС на ЕС на комплекс „С. Д.“, находящ се в [населено място], като производството по молбата е прекратено. Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от молителя с искане да бъде отменено като неправилно. Ответникът по жалбата – ЕС в сградата, не е взел становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Определението, предмет на частната жалба, е постановено в производство по чл. 307, ал. 1 ГПК, с което Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, се е произнесъл по допустимостта на подадената молба за отмяна. Посочил е, че молителката релевира основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което предполага спазване на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК за подаване на молбата – тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. С молбата е представен препис от решение № 1220/01.12.2022 год. по гр. д. № 994/2022 год. на Окръжен съд Бургас, с което е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено ново по същество, с което като незаконосъобразни са отменени решенията, взети от ОС на ЕС на комплекс „С. Д.“, находящ се в [населено място], проведено на 19.08.2021 год., обективирани в протокол от същата дата, както и писмо от 12.08.2024 год. на [община], от което е видно, че за периода от 2022 год. няма постъпили уведомления по чл.46б ЗУЕС. Решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 17.05.2023 год. В обжалвания акт са изложени съображения, че дори и да се кредитира изявлението на молителката, че е узнала за другото решение на Окръжен съд Бургас от 01.12.2022 год., по което тя е страна, през лятото на 2023 год., молбата за отмяна е подадена на 10.10.2024 год., извън тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, изтекъл най-късно края на 2023 год. Горното се отнася и за представеното удостоверение на [община] от 12.08.2024 год., с което молителката е могла да се снабди и преди датата, на която е направила искането. Посочено е също така, че макар и изрично в молбата за отмяна да не се релевира основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, с оглед твърденията за нарушаване на правото на участие по делото поради неуважаване на молби за отлагането му, следва да се приеме, че молителката се позовава и на това основание за отмяна на влязлото в сила решение. Срокът за подаване на молба за отмяна в случая е отново тримесечен - от деня на узнаване на решението, съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Същият е изтекъл далеч преди датата на подаване на настоящата молба, тъй като узнаването на решението от молителката, като страна по делото, е моментът на постановяването му, когато същото е влязло в сила, при условията на чл. 296, т. 1, във вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК. Направен е извод, че подадената на 10.10.2024 год. молба за отмяна е недопустима, като подадена извън тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, поради което следва да се остави без разглеждане. С нормите на чл. 303 и сл. ГПК производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като двуфазно. Разглеждането на молбата за отмяна по същество се предхожда от постановяване на нарочно определение по нейната допустимост. При липсата на законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел с чл. 280, ал. 1 ГПК за касационното обжалване, съдебната практика приема, че проверката по допустимостта на молбата за отмяна следва да обхване наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на конкретни и надлежно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. Именно такава проверка е извършена с обжалвания съдебен акт, като е прието, че не са спазени установените в чл. 305 ГПК срокове. Самата жалбоподателка е изложила твърдения в частната жалба, че е пропуснала тези срокове, но пропускането им се дължи на адвокатска грешка. Жалбата срещу определението, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане, е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.