Определение № 1151 от 17.05.2023 г. на ВКС по д. № 1510/2023 г.

Производство по чл. 135, ал. 5 от АПК. Образувано е по спор между Районен съд - Добрич и Административен съд- Варна относно подсъдността на правния спор, повдигнат с „жалба“ с характер на искова молба от М. Тодоров Н., от [населено място] против Административен съд – Добрич. Исковата молба е била подадена в Административен съд – Добрич, който с определение № 90/21.02.2023 г. по адм. д. № 126/2023 г., на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ е изпратил делото за разглеждане на Административен съд- Варна, като най- близък родово компетентен съд. С определение № 595/28.02.2023 г. по адм. д. № 453/2023 г. Административен съд- Варна е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд - Добрич. В мотивите към определението си Административен съд- Варна е приел, че действията на съдилищата във връзка с постановяване на съдебни актове не попадат в приложното поле на чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като представляват дейност на правозащитни органи. Правозащитните органи, изброени в чл.2 на ЗОДОВ, не са административни органи и исковете за вреди, произтичащи от техни актове и действия, изброени в чл. 2 от ЗОДОВ, каквито били твърденията на ищеца /за приложението на чл.2, ал.1, т.5 ЗОДОВ - прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно/, са извън компетентността на административните съдилища. Посочил е, че съгласно чл.128, ал.1, т.6 АПК, вр. чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, административните съдилища са компетентни да разглеждат и да се произнасят по искове за вреди от правораздавателна дейност, само когато тези вреди са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, но в случая претенцията не била за вреди от нарушения на правото на ЕС. Твърденията на ищеца били за допуснати от Административен съд – Добрич нарушения на чл.6, чл.8, чл.13 и чл.14 от Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, която не е право на ЕС, поради което и редът за разглеждане на иска по чл.2в, ал.1, т.3 ЗОДОВ бил неприложим. Обстоятелството, че правото на справедлив съдебен процес /чл.6 ЕКПЧОС/, правото на зачитане на семейния и личен живот /чл.8 ЕКПЧОС/, правото на ефективни правни средства за защита /чл.13 ЕКПОЧС/ и забраната на дискриминацията /чл.14 ЕКПЧОС/ били регламентирани и в Хартата на основните права на Европейския съюз /Хартата/, и съобразно чл.52, пар.3 от Хартата, имат същия смисъл и обхват като дадените им в ЕКПЧОС, не можело да обоснове различен извод. С определение № 794/02.04.2023 г. по гр. д. № 632/2023 г. Районен съд - Добрич е повдигнал спора за подсъдност, като е приел, че не е компетентен да се произнесе по исковата молба, тъй като твърденията в нея, с които се обосновава спорното право и заявеното искане, налагали извод за предявен иск за реализиране отговорността за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. В тази връзка съдът е посочил, че ищецът претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от правораздавателната дейност на Административен съд - Добрич, по анд № 209/2021 г., анд № 143/2022 г., анд № 155/2022 г. и канд № 620/2022 г., по описа на същия съд, с твърдения за нарушение на правото му на справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд. Районен съд - Добрич е приел, че доводите на ищеца сочат на твърдяно от него нарушение на чл. 6, чл.8, чл.13 и чл.14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, които предвид разпоредбите на чл. 52, т. 3 от ХОПЕС и чл. 6, § 3 от ДФЕС, са и част от правото на Европейския съюз. Позовал се е и на определение № 174/08.02.2023 г. по гр. д. № 281/2023 г. на друг петчленен състав на ВКС и ВАС. Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира, че компетентен да се произнесе по правния спор, повдигнат с исковата молба, подадена от М. Тодоров Н. срещу Административен съд - Добрич, е Административен съд - Варна. Ищецът твърди в исковата молба, че при разглеждане на горепосочените дела Административен съд – Добрич е извършил действия, в нарушение на закона и на основни принципи на правото, един от които е правото му на справедлив съдебен процес, включващ в себе си правото на защита на правата му по делото. Сочат се действия за отхвърляне на относими към предмета на делото доказателствени искания; игнориране на представени по делата доказателства; недопускане на жалби на ищеца до съдебен контрол. Изложени са твърдения, че магистратите по посочените дела са постановили решенията си на база лично отношение спрямо ищеца, игнорирайки правилата на доказателствения процес по делата и правото му на равнопоставеност с насрещната страна по време на производствата. К. № 620/2022 г. било разгледано и решено от „недостатъчно безпристрастен съдебен състав, поради наличие на основателни съмнения за лични предразсъдъци на двама от участващите магистрати“, които в предходни дела влизали в пререкания с ищеца и имали „враждебно“ спрямо същия процесуално поведение, лишавайки го от всякаква възможност за защита по горепосочените дела. С петитума на исковата молба е направено искане за осъждане на ответника Административен съд - Добрич да му заплати обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както следва: за имуществени вреди в размер на 8017,80лв., представляващи заплатени държавни такси, адвокатски хонорари, както и неполучено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва; и за неимуществени вреди в „максимален размер“. В исковата си молба ищецът е посочил правно основание на иска си: чл.1 и чл. 2 ЗОДОВ, както и че са нарушени негови права, произтичащи от множество разпоредби на ЕКПЧОС /чл.6, чл.8, чл.13 и чл.14/, които правни квалификации, дадени от ищеца не обвързват съда, който сам следва да даде правна квалификация предвид изложените в исковата молба твърдения и доводи. Съгласно новоприетата разпоредба на чл. 2в, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ /ДВ, бр. 94 от 2019 г./, исковете срещу държавата за вреди от нарушения на правото на ЕС, в случаите при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС - за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС, се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а извън горепосочените случаи – по реда на Гражданския процесуален кодекс. Твърденията и доводите на ищеца сочат на твърдяно от него нарушение на чл. 6, § 1, изр. 1 от ЕКПЧОС и на чл. 47, ал. 2, изр. 1 от ХОПЕС, които разпоредби са сходни по смисъл и съдържание, а предвид разпоредбите на чл. 52, т. 3 от ХОПЕС и чл. 6, § 3 от ДФЕС, са и част от правото на Европейския съюз /в този смисъл е приетото и в: определение № 4232/16.11.2022 г. по гр. дело № 3728/2022 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС; определение № 174/08.02.2023 г. по гр. д. № 281/2023 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС; определение № 220/15.02.2023 г. по гр. д. № 236/2023 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС/. Въпрос по същество е дали конкретно посочените действия и бездействия на административния съд при осъществяване на конкретната правораздавателна дейност осъществяват или не състава на соченото нарушение. С оглед на това, твърденията и доводите на ищеца покриват хипотезата на чл. 2в, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗОДОВ, а именно – той претендира обезщетение за неимуществени вреди, като причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателната дейност на ответния Административен съд - Добрич, поради което съгласно същата разпоредба, искът подлежи на разглеждане по реда на АПК, респ. – подсъден е на административните съдилища, а не на общите съдилища. Тъй като исковата молба е подадена в Административен съд - Добрич, който е и ответникът по делото, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, компетентен да я разгледа е най-близкият административен съд, а именно – Административен съд - Варна. По изложените съображения, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд