Определение № 7 от 05.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61221/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение № 1531/17.02.2016 г., постановено по в. т.д. №517/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV Д състав. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 5495/2013 г. на Софийския районен съд ,31 състав, с което по предявените от Ч. [фирма] против [фирма],гр. София искове с пр. осн. чл. 415,ал.1 ГПК във вр. чл.98аЗЕ и чл. 415,ал.1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумата от 799, 04 лв. главница, представляваща цена на ползвана ел. енергия, за която сума е издадена фактура №[ЕГН]/03.02.2012 г. за периода 31.12.2011 г.-24.01.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 10.12.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата 62,36 лв., мораторна лихва върху главницата и са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] искове с пр. осн. чл. 415,ал.1 ГПК във вр. чл.98аЗЕ и чл. 415,ал.1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумата от 22 515,37 лв. главница, представляваща цена на електрическа енергия, за която сума е издадена фактура №01011464800/11.01.2012 г. за периода от 25.11.2011 г. 30.12.2011 г., както и сумата 1884,59 лв. мораторна лихва върху главницата. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение .Представя се изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], чрез адв. П. К., счита, че не са изпълнени законовите изисквания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, с което законът свързва достъпът до касационно обжалване,а именно: да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото и по отношение на този въпрос да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. В представеното от касатора изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът сочи, че в обжалваното решение „съдът се е произнесъл по значим за делото процесуалноправен въпрос, свързан разпределение на доказателствената тежест между страните по предявения установителен иск по чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК и по приложението на чл. 154 ГПК при липса на оспорване в преклузивния срок по чл. 131 ГПК от страна на ответника, каквото оспорване се прави едва въззивната жалба пред въззивния съд.”При тази формулировка, в случая няма изведен правен въпрос. Вместо това изложението съдържа твърдение за допуснато процесуално нарушение във връзка с разпределение на доказателствената тежест в процеса и разглеждане на възражение, което е преклудирано. Същото съставлява оплакване за неправилност на въззивното решение по чл. 281,т.3 ГПК, което може да бъде предмет на обсъждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство, което има предварителен характер.Същевременно твърдението за неправилно разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд не отговаря на действителното положение по делото. Не става ясно също така и какви възражения за били въведени от ответника едва във въззивната жалба, които са били съобразени от въззивния съд още повече, че неговата въззивна жалба касае решението в уважителната част за главница от 799,04 лв. и мораторна лихва от 62,36 лв., тоест решението ,което е в полза на касатора и въззивната жалба на [фирма] е оставена без уважение. Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 ТР№1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. ОСГТК, формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Поради това неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Независимо от това следва да се посочи, че касаторът само бланкетно се е позовал на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК ,без каквато и да било обосновка. Доколкото не са изпълнени изискванията, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване, такова не следва да се допуска. С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски в размер на 2 400 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.