Определение № 5225 от 14.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адвокат Д. Д. от АК-Кюстендил, в качеството му на пълномощник на М. Л., против определение № 16504 от 04.09.2025 година, постановено по в. ч. гр. дело № 8455/2025 година по описа на СГС, с което е оставена без уважение частна жалба с вх. № 209052/13.06.2025 г. по регистъра на СРС и уточнителна молба с вх. № 97743/18.08.2025 год., депозирани от М. Л. чрез адв. Д. Д., срещу определение № 21207/14.05.2025 год., постановено по гр.д. № 74164/2024 год. по описа на СРС, ГО, 86 състав, с което е прекратено производството по делото поради неизпълнение на указанията на съда. В частната касационна жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че не е налице сочената от СРС и СГС нередовност на упълномощаването, тъй като е допусната фактическа грешка в изписване на фамилното име на молителя и неговия баща, като вместо Л. е записано Л.. Отделно от това се твърди, че пълномощникът е поискал с молба до СРС продължаване на срока за представяне на исканите документа с поправена фамилия, като същият не го е уведомил за произнасяне по искането за продължаване на срока. Заявява се още, че в случая общественият интерес налага бързо приключване на производството по делото, тъй като трупът на починалият Б. Л. се съхранява в хладилник в МБАЛ “Света София“ от смъртта му вече близо 2 години, а неговият наследник не може да го погребе. В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение като основание за допускането му на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Очевидната неправилност се обоснова с твърдението на жалбоподателя, че в охранителното производство не са приложими правилата на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Твърди се още, че очевидно неправилни са изводите на СГС, че за продължаването на срока страната, която го е поискала, не следва да бъде уведомена от съда, а е необходимо да следи служебно. Настоящата касационна инстанция приема, че частната касационна жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. Формално е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По допускане на касационното обжалване касационната инстанция съобрази следното: За да постанови обжалваното въззивно определение, въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, депозирана от М. Л. чрез адв. Д. Д. за обявяване смъртта на Б. Л. като към молбата е представено пълномощно в полза на адв. Д., паспорт на лицето, чието обявяване на смърт желае молителя, съобщение за смърт от МБАЛ „Св. София“ ЕООД, декларация, с която молителя се отказва от тялото на покойния и желае тялото му да бъде погребано в Република България по служебен път от страна на българските власти в превод на български език, извлечение от регистър за раждане, копие на паспорт на молителя. Въззивният съд е посочил, че в открито съдебно заседание процесуалният представител на молителя е уточнил, че фамилното име на починалото лице и молителя следва да се чете „Л.“, а не „Л.“ като в това съдебно заседание първоинстанционният съд е отменил определението си по даване на ход по същество и е отложил делото, като е указал да бъдат извършени необходимите справки с оглед изясняване името на молителя и починалото лице. Съдът е посочил, че видно от служебно изисканата справка данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год. се установява, че починалото лице е с имена Б. Л., с постоянен и настоящ адрес в [населено място], а молителят е с имена М. Л., [дата на раждане] год. Въззивният съд е констатирал, че с определение № 8811/20.02.2025 год. постановено по гр. д. № 74164/2024 год. по описа на СРС, ГО, 86 състав, съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на молителя в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи в оригинал пълномощно по делото, тъй като в представеното такова лицето, посочено като упълномощител, е с други имена, респ. да подпише исковата молба, както и да представи удостоверение за родствени връзки, от които да е видно каква е връзката му с починалото лице Б. Л.. Въззивният съд е отбелязал, че с молба с вх. № 81942/07.03.2025 год. молителят чрез процесуалния си представител е посочил, че в пълномощното е допусната техническа грешка при изписване имената на молителя и починалия, за което прилага писмени документи, като е видно от представено в адаптация от македонски език пълномощно, че молителят и починалото лице са записани с фамилни имена „Л.“, като на документа е поставена нотариална заверка на подписа на упълномощителя от Нотариус в Република Северна Македония, както и с постановен апостил. Въззивният съд е посочил, че от представеното в оригинал пълномощно на македонски език е видно, че починалото лице е с фамилно име Л., а молителят е посочен с името Л.. Съдът е констатирал представеното извлечение от регистъра на раждане от Република Северна Македония, от което е видно, че М. Л. е син на Б. Л.. Въззивният съд е посочил, че молителят е поискал от съда да приеме, че е налице очевидна фактическа грешка при изписване имената и упълномощаването е редовно извършено като в противен случай, ако съдът намери за необходимо представянето на ново пълномощно, то е поискал срока за изпълнение на указанията да бъде продължен с 1 месец - искане, което е уважено с разпореждане № 43077/11.03.2025 год., с което първоинстанционният съд е продължил срока с 1 месец, считано от изтичане на предходния срок за изпълнение на указанията, дадени с определение № 8811/20.02.2025 год., постановено по същото дело, който срок според въззивния съд изтича на 06.04.2025 год. Според въззивния съд в срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, по делото не е представена молба, от която да е видно, че са изпълнени указанията на съда, поради което с Определение № 21207/14.05.2025 год., постановено по гр. д. № 74164/2024 год. по описа на СРС, ГО, 86 състав, производството по делото е било прекратено поради неизпълнение на указанията на съда. Въззивният съдебен състав е приел, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като с разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 ГПК, законодателят е въвел изисквания за редовност на исковата молба, с която се поставя началото на исковото производство. Съдът е посочил, че неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба е основание за нейното връщане по чл. 129, ал. 3 ГПК при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ако указанията на съда са били ясни, пълни и съответстващи на закона /включително да са посочени и последиците при процесуално бездействие/; 2/ ако на страната е било изпратено съобщение, в което точно са били посочени указанията на съда, включително и срокът за изпълнението им или ако на страната е бил връчен препис от самия съдебен акт, с който са дадени указанията и 3/ ако страната е бездействала в срока, даден от съда по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е отбелязал, че в настоящата хипотеза, видно от материалите по делото, молителят, а и починалото лице са посочени с различни фамилни имена както в исковата молба, така и в пълномощните, представени към нея - съответно на български и македонски език, които не съответстват на тези посочени в приложените по делото документи за самоличност и изисканите от страна на СРС служебни справки от НБД. Въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил указанията на съда, въпреки че те са били ясни и точни, като констатираните нередовности не са били отстранени от страната и в дадения й от съда допълнителен едномесечен срок при изпълнение на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ГПК, изтекъл на 06.04.2025 г. Въззивният съд е дал отговор на възраженията на жалбоподателя, касаещи липсата на уведомяване от страна на съда за продължаване на срока, като е отбелязал, че за разлика от разрешението по чл. 36 ГПК (отм.), в чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК законодателят е определил момента, от който започва да тече продълженият от съда срок, а именно от изтичането на първоначалния т. е. при това нормативно разрешение страната, която се ползва от продължаването на срока, трябва сама да следи за произнасянето от съда по подадената от нея молба по чл. 63, ал. 1 ГПК. Според въззивния съд в случая страната, в рамките на срока до изтичането му на 06.04.2025 г., не е отстранила пороците на исковата молба, не е поискала и ново продължаване на срока, не е заявила и искане за възстановяване на срока при твърдение за наличие на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее и поради които да е пропуснала да изпълни указанията на съда. С оглед изложените по-горе съображения въззивната инстанция е приела, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, от който зависи изходът на частното производство, и по отношение на който правен въпрос е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, III г.о. счита, че такива не са налице. Жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и липсва обосновка на основание по някои от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, горното е достатъчно, за да бъде отказано допускане на касационно обжалване. Правният въпрос в изложението следва да е формулиран точно и ясно, да е свързан с решаващите съображения на съда и да е обусловил изхода на производството. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Единственото посочено от жалбоподателят основание за допускане на въззивното определение на касационно обжалване е това по чл. 280, ал. 2, предложение 3 ГПК – очевидна неправилност. Това основание предпоставя изискването за мотивирано твърдение за наличието му. При него е необходимо обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая жалбоподателят извежда доводите си за такъв порок на въззивното определение за неприложимост на разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 ГПК спрямо охранителното производство, както и за липса на разписана процедура при удължаване на срока за извършване на процесуално действие. Настоящата касационна инстанция приема, че така мотивираните съображения в изложението се свеждат до несъгласие на жалбоподателя с правните изводи на въззивната инстанция, което несъгласие няма как да обоснове очевидната неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт. Очевидната неправилност предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Такъв порок е приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материално правна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Всичко, което изисква допълнителна проверка и анализ от касационната инстанция, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. В случая такава очевидна неправилност на въззивния съдебен акт касационната инстанция не установява. Не е налице поддържаният от страната фактически състав на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за селекция на частната касационна жалба. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение