Определение № 50373 от 30.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1969/2022 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата М. С. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД оспорва жалбата.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв. за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено от водач със застрахована при ответника гражданска отговорност, заедно със законната лихва, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 45 000 лв.

По жалба на ответника и насрещна жалба на ищцата въззивният съд, след частична отмяна на решението, е отхвърлил иска и за разликата над 15 000 лв.

За да постанови решението си, въззивният съд е намерил за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението от 15 000 лв., като е взел предвид вида и степента на претърпените от ищцата травматични увреждания (травма на гръбначния стълб в областта на шията и „коланна“ травма в зоната на гърдите), периода на лечението и на търпените физически болки, претърпения в резултат на произшествието стрес с остатъчен страх от пътуване в автомобил, необходимостта от промяна на обичайния трудов процес и възрастта на ищцата, икономическите условия в страната към момента на инцидента, както и характеристиката на травмите като леки телесни повреди без необходимост от специфична терапия, вкл. имобилизация или оперативна интервенция, заедно с липсата на трайни последствия, свързани с обездвижване или необходимост от чужда помощ в ежедневието.

По основния спорен въпрос относно точния обем на уврежданията и наличието на пряка причинна връзка между произшествието и част от твърдените последици въззивният съд, въз основа на приетите заключения на медицинските експертизи, включително назначената във въззивното производство, е приел, че не се установява част от търпените болки да се дължат на произшествието предвид наличието на започнали преди инцидента дегенеративни изменения, развиващи се с напредване на възрастта, като е съобразил обаче значението на инцидента като фактор, отключващ протрузионните процеси в областта на шията.

Допускане на касационното обжалване относно отхвърлената до размер на 30 000 лв. част от предявения иск се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

• длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по надлежния ред доказателства поотделно и в съвкупност и да изложи съображения по тях, вкл. доказателствата, с които се установяват факти, релевантни за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, и

• издаденото и влязло в законна сила експертно решение на ТЕЛК, с което на лицето е установен по надлежния ред процент на трайно намалена работоспособност (призната инвалидизация) с или без чужда помощ за определен срок или пожизнено в резултат на процесното събитие, представлява ли обстоятелство критерий съобразно постановките в т. 11 на ППВС № 4/1968 и неговото игнориране и несъобразяване при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди води ли до неправилно прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, респ. до нарушаване на материалния закон.

Значението на така формулираните въпроси за конкретното производство се обосновава с аргументите, че при определяне на размера на обезщетението въззивният съд не е обсъдил и взел предвид приетото и неоспорено експертно решение на ТЕЛК, признаващо 50 % намалена работоспособност поради състояние след травма на шийни прешлени и нерви след ПТП.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Поставените въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Действително посоченото експертно решение не е изрично коментирано от въззивния съд, но отразените в същото констатации относно здравословното състояние на ищцата са анализирани от назначените по делото експертизи, включително тази пред въззивния съд, чието заключение ищцата не е оспорила, напротив, при приемане на заключението по повод направеното от ответника оспорване пълномощникът на ищцата изрично е изразил становището, че при изготвяне на заключението вещото лице е анализирало детайлно всеки един медицински документ, съобразил е описаното в тях, взел е предвид решение на ТЕЛК, с което е определена трайно намалена трудоспособност на ищцата, извършен е клиничен преглед на същата, поради което заключението е обосновано и не съществува съмнение по отношение на неговата правилност. Доколкото именно неоспореното от ищцата експертно заключение е поставено в основата на решаващите фактически изводи на въззивния съд относно интензивността и продължителността на търпените болки и тяхната причина, тези изводи се явяват основани и на обстоятелствата, установени с експертното решение, поради което допуснатата от въззивния съд непълнота на мотивите по отношение на посоченото доказателство не се явява обуславяща за крайния му извод относно размера на обезщетението съобразно чл. 52 ЗЗД.

С тези мотиви съдът