Определение № 1870 от 12.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1008/2025 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата В. Г. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалби на двете страни, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, вкл. в обжалваната от ищцата част, с която предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при пътно-транспортно произшествие смърт на бащата на ищцата е отхвърлен за разликата над 150 000 лв. до предявения размер от 250 000 лв.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай за обосноваване на твърдяната очевидна неправилност на решението се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил възражението да увеличи присъденото обезщетение до размера на исковата претенция съобразно константната съдебна практика и с оглед критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Изложеното не удовлетворява посочените по-горе критерии за очевидна неправилност, а се свежда в действителност до оплакване, че въззивният съд не е уважил иска в претендирания размер.

По чл. 280, ал. 1 ГПК са формулирани въпросите:

• при претенция за неимуществени вреди и предвид критериите за справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД, допустимо ли е обезщетението да се определя към 2018-2019 година, когато съдът се произнася през 2023 година;

• следва ли, когато съдът се произнася през 2023 година за увреждане, настъпило през 2018 година, да се вземат предвид инфлационните процеси и инфлацията за страната през този период по данни на НСИ;

• може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване от пострадалото лице, когато по делото не е доказано по несъмнен и категоричен начин това съпричиняване с доказателствата по делото.

С дадената формулировка първите два въпроса се свеждат до значението на обществено-икономическите условия в страната за определянето на справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди. В тази насока е формирана последователна практика на ВКС в смисъл, че наред с разяснените в ППВС № 4/1968 критерии при определяне на размера на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането. Въззивното решение е в съответствие с така установената практика, поради което основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице.

Същевременно не е налице и специалната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Конкретни аргументи за обосноваване на същата не са изложени съгласно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК, а наличието на посочената по-горе практика, при липса на обоснована необходимост от изоставянето или осъвременяването ѝ (т. 4 от ТР № 1/2009), изключва допускане на касационното обжалване на това основание.

Третият въпрос не удовлетворява общото изискване за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 да е от правно естество и да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Така формулиран, същият предпоставя липса на проведено пълно доказване на причинната връзка между поведението на пострадалия и увреждането. Поради това въпросът в действителност представлява оспорване на фактическия извод на въззивния съд за доказана причинна връзка между смъртта на пострадалия и непоставения обезопасителен колан, обоснован от съда с даденото от експертизата заключение, че може да се предполага, че при добре поставен колан уврежданията биха били по-леки, обсъдено в съвкупност с установеното по делото, че останалите участници в произшествието са оцелели, макар и с увреждания. Проверката на правилността на този извод обаче е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

С тези мотиви съдът