Определение № 50689 от 12.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 602/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. М., чрез назначения му от съда особен представител адвокат А. Д., против Решение № 364 от 15.11.2021 г. по в. гр. д. № 672/21 г. на Окръжен съд - Плевен, с което е потвърдено Решение № 260461 от 06.07.2021 г. по гр. д. № 6681/20 г. на Районен съд - Плевен, с което на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.240, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че В. С. М. дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, сумата от 5 315 лв. изискуема главница, 721.84 лв.- изискуема възнаградителна лихва за периода 12.02.2018г. - 13.08.2019г., 495.11 лв. - мораторна лихва за периода 12.03.2018 г. - 17.02.2020 г., 283. 83лв. - такси по договор за потребителски кредит № FL889990 от 23.01. 2018г. за периода 12.11.2019г. - 17.02.2020г. и законна лихва върху главницата, считано от 27.02.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 643 от 28.02.202 г. по ч. гр. д. № 1129/2020 г. по описа на Районен съд - Плевен. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява срещу приетото от въззивния съд, че кредитополучателят В. С. М. е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита чрез залепване на уведомление по чл.47 ГПК, при несъобразяване с клаузата на чл.19 от сключения между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и В. С. М. Договор № FL889990 от 23.01.2018г. за потребителски кредит, в която изрично са упоменати способите за размяна на книжа между страните, между които процесният не фигурира. Допускането на касационното обжалване касаторът основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следния въпрос: „След като в индивидуално сключения договор между страните изрично е разписана процедура на връчване на книжа на кредитополучателя, допустимо ли е на кредитополучателя да бъдат връчвани книжа по начин, различен от договорения и в този случай – считат ли се те за редовно връчени ?“ Ответникът по касационната жалба – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, представляван от редовно упълномощения си процесуален представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което се преценява като процесуално допустима. По спорния с оглед оплакванията в касационната жалба въпрос за редовността на връчването по реда на чл.47, ал.1 ГПК на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита, предвид уговорените между страните с чл.19 от договора за потребителски кредит способи за получаване на уведомления, Плевенският окръжен съд е посочил, че изискването в специалната клауза относно уведомяването е уведомлението или изявлението да е писмено и да бъдат използвани всички възможни начини чрез поща с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща за достигането им до адресата. Въз основа на представените от ищцовата банка доказателства въззивният съд е приел, че длъжникът е уведомен на обявения от него адрес, като връчването е извършено чрез нотариална покана писмено и връчването е при условията на чл.47, ал.5 ГПК. За неоснователен е намерен доводът във въззивната жалба, че в клаузата на чл.19 от договора не е предвидена възможност за уведомяване по чл.47, ал.1 ГПК, по съображения, че в случая чрез нотариално връчване уведомлението е достигнало до адреса на въззивника, който не е открит на адреса. Прилагането на разпоредбата на чл.47 ГПК е законова процедура по връчване на уведомление чрез използване на служител на нотаруис, който връчва съобщения. Посочено е също, че невключването на разпоредбата на чл.47 ГПК не означава, че е недопустимо да бъде използвана при уведомяването на длъжника, тъй като това е законова процедура по връчване на съобщения, която е допустимо да се използва за връчване на съобщения и извънсъдебно. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Поставеният от касатора въпрос, освен че е непрецизно формулиран, не съответства на фактите по делото, съответно на волята на съда, обективирана в обжалваното решение, поради което не отговаря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване съгласно задължителните постановки на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а именно да е от значение за изхода на спора, като изхожда от решаващ мотив на въззивния съд в обосноваване на крайния му извод. В разпоредбата чл.19 от сключения между страните по делото договор са изброени различни способи за писмено уведомяване на длъжника, а не процедура за връчване на книжа, която може да се разглежда като реализация на съответния способ. Въпросът не съответства на установения по делото факт, че процесното уведомяване е писмено, доставянето е посредством куриер /в случая чрез служител в нотариална кантора/, следователно е в съответствие с посочен в чл.19 от договора способ на връчване. Неоткриването на длъжника /настоящ касатор/ на адреса е предпоставило прилагането на процедурата по чл. 47 ГПК за връчване на книжата чрез залепяне на уведомление, към която препраща разпоредбата на чл.50 ЗННД за връчване на съобщения и книжа. С оглед позоваването от касатора на хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, за изчерпателност на изложението намира за необходимо да отбележи, че по втората част от поставения въпрос за редовността на връчването, в практиката на ВКС, намерила израз в служебно известните на състава: Решение № 148 от 02.12.2016г. по т. д. № 2072/2015г. на ВКС, І т.о.; Решение № 25 от 03.05.2017г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о. и др., последователно се застъпва становището, че избраният от банката начин за връчване на изявлението за предсрочна изискуемост на дълга на длъжника чрез нотариална покана ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК – отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. По тези съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК