Определение № 3963 от 20.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1458/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 5379 от 16.02.2026 г., подадена от „Колесник“ ЕООД чрез процесуален представител адв. А. Х., против разпореждане № 380 от 19.01.2026 г., постановено по в.гр.д. № 2292/2025 г. по описа на ОС-Варна, с което е върната касационната му жалба вх. № 198 от 05.01.2026 г. срещу решение № 1290 от 03.12.2026 г., постановено по в. гр. дело № 2292/2025 г. по описа на ОС-Варна, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. В жалбата са направени оплаквания, че нормата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, изключваща от обхвата на касационен контрол исковете по чл. 40 ЗУЕС, противоречи на основни принципи на правото на ЕС, съответно не е следвало да бъде прилагана от въззивния съд. Моли се за иницииране на тълкувателно дело и преюдициално запитване до съда на ЕС. За да постанови обжалвания резултат, въззивния съд е приел, че е подадена касационна жалба с вх. № 198/05.01.2026 г. от „Колесник“ ЕООД, чрез адв. А. Х., срещу решение № 1290/03.12.2026 г. по по в.гр.д. № 2292/2025 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът на „Колесник“ ЕООД против Етажната собственост на сградата с идентификатор № 07598.305.407.1, с адрес: гр. Бяла, ул. Цар Ивайло № 1, с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решението на Общото събрание на Етажната собственост от 09.10.2023 г. за избор на И. Г. Н. като управител на ЕС. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, съобразно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове по чл. 40 ЗУЕС, въззивният съд върнал касационната жалба. С определение № 2196 от 28.04.2026 г. настоящото производство е било спряно до приключване на конституционно дело № 5/2026 г. на Конституционния съд на Република България. С решение № 10 от 09.07.2026 г. по посоченото конституционно дело е отхвърлено искането за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. С това е отпаднала пречката по чл.229, ал.1, т.6 ГПК за движението на делото, поради което производството следва да се възобнови и съдът да се произнесе по подадената частна жалба. С иницииралата настоящото производство частна жалба се иска отмяна на разпореждане на въззивния съд, с което е върната касационната жалба на ищеца на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК с мотиви, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК. Съгласно действащия процесуален закон въззивното решение, постановено по иск по чл.40 ЗУЕС, не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК. При подаване на касационна жалба срещшу такова решение въззивният съд прилага нормата на чл.286, ал.1, т.3 ГПК, което в случая е сторено с обжалваното разпореждане. Жалбоподателят е направил искане за иницииране на тълкувателно дело по въпроса: Може ли да се даде ход на касационна жалба, ако чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК изключва касационното обжалване, а чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК го допуска? Законосъобразно ли е да се допусне касационното обжалване, когато са налице едновременно условията за изключване и за допускане на касационно обжалване? Няма основание за отправяне на предложение за тълкувателно решение по реда на чл. 292 от ГПК. Липсва противоречиво решаван въпрос по приложението на разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК. В практиката на Върховния касационен съд тази разпоредба, въвеждаща ограничения за допустимост на касационно обжалване, се приема за ясна и безпротиворечива. От касационно обжалване са изключени изрично определени граждански и търговски дела, а функционалната подсъдност, произтичаща от чл. 280, ал. 3 ГПК, се приема за абсолютна - за нея касационната инстанция следи служебно. В този смисъл са мотивите към Тълкувателно решение № 3/23.02.2022 г. по тълк.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 4/23.11.2022 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Не са налице предпоставките на чл.628 и чл.629 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Евпропейските общности по въпроса: съобразено ли е с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2016/С 202/2) /ХОПЕС/ национално законодателство, което изключва от касационен контрол конкретни въззивни производства, въпреки случаите на противоречиво прилагане на съответна законова норма от въззивните и първоинстанционни съдилища? Запитването до Съда на ЕО се отправя за тълкуването или валидността на правото на Съюза, само ако то е приложимо по делото, разглеждано в главното производство. По силата на член 51, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разпоредбите й се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Тъй като Съдът няма компетентност да се произнесе по преюдициално запитване, когато правното положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, разпоредбите на Хартата, сами по себе си не могат да обосноват тази компетентност. Настоящият състав като последна инстанция може се въздържи от запитване, ако установи, че точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение, съгласно теорията за ясния акт (acte claire). Съгласно чл. 47 ХОПЕС всеки има право, когато твърди, че негови права на нарушени спора за това да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Не се налага тълкуване на разпоредбата на чл. 47 ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която ясно определя правото на публично гледане на делото и справедлив процес. Разпоредбата задължава държавата на осигури условията за упражняване на това право от частните правни субекти, но не предвижда изрично изискване за процесуален ред, по който да бъде разгледан спора, за това дали постановения от съда акт подлежи на обжалване и броя на съдебните инстанции, които трябва да се произнесат по спора. Разрешаването на тези въпроси е предоставено на съответните държави, а конкретните изисквания на чл. 47 ХОПЕС са за това да се осигури разглеждането на спора от съд, който да отговаря на въведените с разпоредбата изисквания-да е предварително създаден със закон, да е безпристрастен и независим. Изискванията по отношение на производството е то да е публично и справедливо, както и да се проведе в разумен срок. Разпоредбата обаче не гарантира правото на жалба срещу съдебното решение пред по-горен съд. По изложените съображения, съдът