Определение № 224 от 29.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4364/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Н. И. П. чрез адвокат А. А. от АК-Кюстендил срещу решение № 12428 от 03.12.2020 г. по в.гр.д.№ 3845/2019 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 2519/23.04.2018 г. по гр.д.№ 16689/2015 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения иск от Н. И. П. против „АБС Груп“ ООД, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, да се обяви за окончателен сключеният между тях предварителен договор от 23.03.2010 г. за продажба на недвижим имот в [населено място],[жк], [улица], жилищна сграда А, етаж 4, апартамент № 9. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, но без да са поставени конкретни въпроси. Според касатора, обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, а допускането му до касация ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От „АБС Груп“ ООД чрез адвокат Н. Р. от АК-София е подаден писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от предварителен договор от 23.10.2010 г. за продажба на недвижим имот в [населено място]. Направеното оспорване на документа, по отношение подписа на управителя на дружеството и опорочаването на волята му на продавач по сделката, поради грешка и измама, е прието за недоказано, а възражението за нищожност по чл.152 ЗЗД е отхвърлено като неоснователно. Според съда, сключеният предварителен договор е действителен, но не може да бъде обявен за окончателен, тъй като от справка в Агенция по вписванията е видно, че дружеството-продавач се е разпоредило с имота в полза на трето лице с нот. акт от 01.04.2010 г. преди исковата молба да е била вписана на 09.03.2011 г. Правата на третото лице-купувач са противопоставими на ищцата по делото /вкл.на вписаната след продажбата възбрана по обезпечителната заповед/ и не са налице предпоставките на чл.363 ГПК., с оглед на което предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е неоснователен. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението поради следното: Съгласно дадените разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, касаторът не е формулирал правен въпрос и не е изложил аргументи, които да обосновават допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, а изложените съображения по съдържанието си представляват оплаквания във връзка с допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което се различава от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както е изяснено с цитираното решение по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Крайните изводи за възприетата от съда фактическа обстановка и преценката му за събраните по делото доказателства, не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по чл.288 ГПК, а само след допускане на решението до касация по конкретно поставен правен въпрос, който в случая липсва. Липсата на въведен правен въпрос, като общо основание по чл.280, ал.1 или на допълнителните основания по т.1, т.2 и т.3 ГПК е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, според цитираното тълкувателно решение. От „АБС Груп“ ООД чрез адвокат Н. Р. от АК-София са поискани разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съгласно представения договор за правна помощ от 16.02.2021 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение