Определение № 60112 от 07.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3430/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 720 от 25.06.2021 г. на М. Н. Р. чрез пълномощника й адвокат К. Т. против определение № 83 от 15.06.2021 г. по ч.гр.д. № 281 по описа за 2021 г. на Окръжен съд-Враца, с което е потвърдено определение от открито съдебно заседание на 7.04.2021 г. по гр.д. № 447/2018 г. на Районен съд-Мездра за теглене на жребий в производството по извършване на съдебна делба. Д. П. С., С. П. С., Р. Д. С. и Н. Н. К. не изразяват становище в настоящото производство. Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирано срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.2 ГПК и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че с решение с решение № 260017 от 04.02.2021 г. Районен съд-Мездра е обявил за окончателен проекто- разделителен протокол на допуснатите до делба земеделски имоти и гори по І-ви допълнителен вариант от заключението на вещото лице на стр. 95 от делото. Решението е връчено лично на адв.Т., процесуален представител на М. Р. и същото не е обжалвано. Едва в насроченото от районен съд съдебно заседание за теглене на жребий, М. Р., чрез адв.Т., заявява искане делбата да се извърши по реда на чл. 353 от ГПК чрез разпределяне на имотите, а не чрез теглене на жребий. При посочените констатации въззивният съд е приел, че способът за извършване на делбата е определен с влязлото в сила решение за обявяване за окончателен на проекта за разделителен протокол, доколкото според задължителното ППВС №7/1973 г. решение по чл. 350 от ГПК се постановява само в случай че делбата се извършва чрез теглене на жребий. Самото теглене на жребий не може да се атакува с оплаквания, че съдът незаконосъобразно не е възприел начин на извършване на делбата по чл.353, а само с доводи за неспазване на процедурата за жребия, а такива не са заявени от М. Р.. М. Н. Р. поставя въпроса: следва ли при наличието на опорочена на сто процента процедура при провеждане на жребий, същата да бъде санира от по-горестоящия съд. Счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Налице е обаче само бланкетно позоваване на уредените в закона хипотези, доколкото не е удостоверено по въпроса да е налице практика на ВКС, нито е налице позоваване на актове на Конституционния съд на Република България или Съда на Европейския съюз, на които въззивния акт да противоречи. Не е обосновано и основанието по т.3 на чл.280, ал ГПК, което съгласно тълкуването в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е приложимо, когато разглеждането на правния въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Доводите в частната касационна жалба са свързани с оспорване констатацията на съда, че в първото по делото съдебно заседание никой не е изразил желание да бъде извършено разпределение на основание чл.353 ГПК и непровеждане на открито съдебно заседание пред въззивния съд, за да може жалбоподателката да изрази ясно своето становище; не е разгледана същността на казуса, при което е потвърден един изцяло порочен акт. Тези доводи, а съответно и обоснования с тях въпрос, се явяват неотносими към решаващия мотив на въззивния съд, а именно, че способът за извършване на делбата чрез жребий се определя с решението по чл.350 ГПК, което не е обжалвано, а след като е влязло в сила, тегленето на жребия не може да бъде оспорвано с довод, че делбата следва да се извърши по реда на чл.353 ГПК. Този извод на съда е в съответствие и със задължителната за съдилищата практика на ВКС – т.5а на ППВС № 7/1973 г. В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение за теглене на жребий в производството по извършване на съдебна делба. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение