Определение № 50723 от 11.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4874/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Български институт по стандартизация гр.София, чрез пълномощник адв. В. В. от САК, срещу решение № 740/29.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 2610/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е върната искова молба вх. № 82439/10.07.2013 г. по описа на СГС, депозирана от Български институт за стандартизация против Ю. В. С. за заплащане на сумата 140 240 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие неизпълнение задълженията по сключения между страните Граждански договор № 02/01.03.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, обезсилено е решение от 24.11.2017 г. по гр.д. № 9610/2013 г. на СГС, І-9 състав и е прекратено производството по в.гр.д. № 2610/2020 г. на САС, 1 състав. В тежест на касатора са възложени и разноски по делото. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. При неяснота на клауза на договор, който е предмет на делото, съдът следва ли да извърши служебно тълкуване на съответната клауза, предвид разпоредбата на чл.7 ГПК ?; 2. Допустимо ли е клауза от вече прекратен граждански договор да бъде изменена или допълнена от съда, без да е налице взаимно съгласие на страните по него по смисъла на чл.20а ал.2 ЗЗД? и 3. Неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда влече ли след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително може ли да бъде основание за прекратяване на делото на основание чл.129 ал.3 ГПК, вр. с чл.127 ал.1 т.4 ГПК и за обезсилване на първоинстанционното решение? Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: Решение № 122 от 08.07.2019 г. по гр. д. № 3238/2018 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 116 от 08.06.2016 г. по гр. д. № 5236/2015 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 497 от 21.01.2013 г. по гр. д. № 674/2012 г. на ВКС, IV ГО; По втория въпрос въззивното решение било постановено в противоречие практиката на ВКС: Решение № 79 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 538/2012 г. на ВКС, IV ГО. По отношение на третия въпрос се сочи противоречие с Решение № 86 от 30.07.2018 г. по гр. д. № 2685/2017 г. на ВКС, I ГО; Решение № 438 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 76/2011 г. на ВКС, III ГО; Решение № 280 от 05.07.2012 г. по гр. д. № 298/2011 г. на ВКС, I ГО; Решение № 434 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г. на ВКС, I ГО. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата Ю. В. С., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: С решение № 113/29.07.2020 г. по гр.д. № 2974/2019 г. на ВКС, ІV г.о. е обезсилено решение № 375/15.02.2019 г. по в.гр.д. № 1002/2018 г. на САС, с което е отменено изцяло решение № 7914 от 24.11.2017 г., постановено по гр.д. № 9610/2013 г. по описа на Софийския градски съд, за отхвърляне на предявените от Български институт за стандартизация срещу С. искове с правно основание чл. 82 ЗЗД, и вместо това я е осъдил да заплати БИС на основание чл. 82, изр. първо ЗЗД, вр. чл. 260, ал. 2 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 140240 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие неизпълнение на задълженията по сключения между страните граждански договор № 02/01.03.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Делото е върнато от ВКС на въззивната инстанция, за разглеждане от друг състав на САС. Дадени са указания по чл. 294, ал. 1 ГПК, при новото разглеждане на делото въззивният съд да отстрани нередовности на исковата молба, изразяващи се в липса на посочване от страна на ищеца на конкретни задължения на ответницата по договор № 02/01.03.2010 г., които тя не е изпълнила, както и липсата на твърдения относно връзката между това неизпълнение и претендираните вреди. При новото разглеждане на делото, в изпълнение на указанията дадени от въззивния съд, с разпореждане от 17.08.2020 г. /в посочения от ВКС смисъл/, с молба от 14.09.2020 г. ищецът Български институт за стандартизация / БИС/ е посочил, че ответницата Ю. В. С., в качеството си на Ръководител на проект, не е изпълнила задължението, предвидено в т. 4.2. от граждански договор № 02/01.03.2010 г., а именно, не е управлявала и не е контролирала ефективно административното и техническото изпълнение на проекта, както и не е изпълнила възложените й задължения качествено и добросъвестно. Непубликуването на обявлението за възлагане на обществена поръчка в Официалния вестник на ЕС било следствие именно от неизпълнението на горепосочените задължения поети по гражданския договор от страна на ответницата. Тя не упражнила качествено и добросъвестно контрол върху процедурата по публикуване на обществената поръчка. Непубликуването на обществената поръчка от своя страна представлявало нарушение на изискванията на Регламент (ЕО) № 1177/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., с което бил нарушен принципът за публичност и прозрачност при възлагане на обществените поръчки. Заради нарушението, прието от министерство на икономиката за изключително тежко и съществено, на БИС била наложена финансова корекция в размер на 25% от стойността на договора за обществена поръчка. Изброени са задълженията на ответницата произтичащи от т. 4.2. от гражданския договор, като е посочено, че С. е имала задължението да контролира спазването на задълженията и отговорностите на членовете на екипа, свързани с процеса на проектно изпълнение. Ищецъте посочил, че ако ответницата бе изпълнила посоченото по-горе задължение, предвидено в т. 4.2. от гражданския договор, обявлението за откриване на обществена поръчка е щяло да бъде публикувано и нямало да бъде наложена финансова корекция. Тази финансова корекция била имуществена вреда за БИС. Твърди, че е налице причинна връзка между неизпълнението на задълженията на ответницата по сключения с нея граждански договор и имуществените вреди претърпени от ищеца, изразяващи се в наложената му финансова корекция. Гражданският договор с ответницата бил сключен на 01.03.2010 г., в изпълнение на договора между МИЕТ и БИС, поради което ответницата могла да предвиди какви вреди ще настъпят за БИС в следствие неизпълнение на договора с МИЕТ и на съответните подзаконови нормативни актове, в това число неспазване изискването за публикуване на обявената обществена поръчка в Официалния вестник на ЕС. В отговор на молбата на ищеца, ответницата изразила становище, че ищеца не е изпълнил дадените му указания, като направил бланкетно и общо посочване на лишени от съдържание дейности. С разпореждане от 23.12.2020 г. съдът отново е указал на ищеца Български институт по стандартизация, че следва да конкретизира уточнението на исковата молба, направено с молба от 14.09.2020 г., като точно и ясно посочи какви конкретни действия е дължала С. във връзка с общото й задължение за управление и контрол на проекта по отношение изпращането за обявяване в Официалния вестник на ЕС на съобщение за процесната обществена поръчка и спрямо кое/кои лица е дължала управление и контрол чрез тези конкретни действия. С молба от 18.01.2021 г. Български институт по стандартизация е посочил, че действията, които е дължала ответницата във връзка с изпращането за обявяване в Официалния вестник на ЕС са изброени в т. 4.2. от гражданския й договор с дружеството и като ръководител на проекта тя носи отговорност за наложената финансова санкция в размер на 25% от стойността на договора за обществена поръчка. Посочено е още, че С. дължала управление и контрол по отношение на екип, който тя е избрала да ръководи, като списъкът на конкретните лица се съдържал в приетите и представени по делото писмени доказателства. В проведеното от въззивния съд на 20.05.2021 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на Български институт по стандартизация е заявил, че многократно са правили по делото уточнения, че конкретните задължения на ответницата са посочени в чл. 4.2. от нейния граждански договор, тъй като същата е дължала контрол по отношение на екипа, който е назначила, т.е., тя не е изпълнила задължението, уговорено в чл. 4.2. да упражнява контрол върху наетия от нея екип. Посочил е, че във връзка с изпращането на обявлението в Официалния вестник на ЕС, С. не изпълнила задължението си да контролира наетия от нея екип. Тя не е проконтролирала лицето, което е трябвало да изпрати обявлението в Официалния вестник на ЕС. По тази причина била наложена финансова корекция в размер на 25% на Български институт по стандартизация Нямало посочено конкретно лице и не се установявало кое е упълномощеното лице. С., като управител на този екип, носела отговорност за действията на екипа. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с направените уточнения, ищецът Български институт по стандартизация не е отстранил нередовностите на исковата молба, във връзка с които ВКС върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд. Приел е, че въпреки тези уточнения е налице непълнота и неяснота относно това, какви свои конкретни задължения във връзка с изпращането на обявление до Официалния вестник на ЕС не е изпълнила С., в причинна връзка с които е настъпила вреда за ищеца. Общата препратка към задълженията по чл. 4.2. от договора и посочване на нейно задължение да управлява и контролира проекта, чрез управление и контрол на екип, не съдържало конкретни твърдения за неизпълнение на конкретни задължения, които ответницата имала във връзка с договора между страните и които не е изпълнила така, че да осигури обявяване на процесната обществена поръчка в Официалния вестник на ЕС. Тези непълноти не били отстранени, и въпреки дадените на 23.12.2020 г. допълнителни указания от съда. След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния уточнен от съда процесуалноправен въпрос: Неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда влече ли след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително може ли да бъде основание за прекратяване на делото на основание чл.129 ал.3 ГПК, и за обезсилване на първоинстанционното решение?, заради проверка за евентуално противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Първите два въпроса в изложението не притежават характеристиката на правни въпроси по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, защото не са изводими от решаващите мотиви на въззивния съд по делото – при обосноваване на изводите си в атакувания съдебен акт, той не е излагал аргументи за наличие на неясноти на договорни клаузи или за необходимост от изменение или допълване на договора без съгласие на страните по него. Затова и по тези въпроси, и на соченото основание не следва да се допуска касационно обжалване. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 2804,40 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение