Определение № 517 от 21.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2354/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат М. В. Ш. – особен представител на ответниците И. В. М. и Й. Б. Ж. – М., срещу определение № 11869 от 28.08.2020г. по ч. гр. дело № 1000/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав, с което е изменено определение № 1104 от 07.05.2020г. по ч. гр. дело № 1000/2020г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските и „Бисерна – 94 Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/ е осъдено да заплати на адвокат М. В. Ш. сумата 268 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. В частната жалба се поддържа становище за недопустимост обжалваното определение, тъй като липсва надлежно сезиране на съда за изменение на определението, евентуално за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно предвидения в ГПК ред за определяне и изплащане на възнаграждението за особен представител. Моли определението да бъде обезсилено, евентуално отменено и вместо това възнаграждението да бъде изплатено от бюджета на Софийски апелативен съд, респ. Софийски градски съд. Ответникът „Бисерна – 94 Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/ и синдикът на дружеството Х. Ж. Х. не изразяват становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, но е процесуално недопустима поради необжалваемост пред ВКС на определението по чл. 248, ал. 3 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т. 24, определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. В мотивите на т. 24 на посоченото Тълкувателно решение е прието, че правомощията на Върховния касационен съд са определени по чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК изрично е предвиден редът за обжалваемост на определението за допълване и изменение на решението в частта за разноските, а именно по реда, по който подлежи на обжалване решението. Посочената правна норма намира приложение в хипотезата на преценка за обжалваемост на определението на въззивната инстанция за допълване или изменение на въззивното решение, респ. определение в частта за разноските. Когато въззивното решение, респ. определение подлежи на касационен контрол, на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи и определението за допълване, респ. изменение на решението/определението на въззивния съд в частта за разноските. Когато въззивното решение, респ. определение не подлежи на касационно обжалване, определението за допълване и изменението му в частта за разноските не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК. Поради това, че въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения иск, не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като е постановено по търговско дело с цена на иска под 20 000 лв., определението на Софийски апелативен съд по чл. 248 ГПК относно разноските за заплащане на адвокатско възнаграждение за особения представител за въззивното производство също не подлежи на обжалване пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение