Определение № 29 от 09.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. М. и Б. А. М. с вх. № 2017 от 12.05.2014 г. (на Смолянски окръжен съд) срещу решение № 123 /31.03.2014 г. по гр.д. № 45 /2014 г. на Смолянския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 193 /16.12.2013 г. по гр.д. № 128 /2013 г. на Чепеларски районен съд, с което са отхвърлени искове на жалбоподателите срещу С. Т. Т., Р. С. Т., А. Р. Т., М. Р. Т., С. Р. Т., Ц. Р. К., С. Т. Т., К. Т. Т. с правно основание чл.108 ЗС за 20 кв.м. от дворно място и с правно основание чл.109 ЗС за премахване на метална ограда, която се намира в тази част от дворното място (с площ на частта 20 кв.м.). С определение № 288 от 23.09.2014 г. производството по делото е спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, в което се разглежда въпросът. На 06.11.2017 г. е постановено тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4 /2015 г. на ОСГК на ВКС, с което е приет отговор на въпроса и с определение № 297 от 17.11.2017 г. производството по настоящото дело е възобновено. Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, като излагат основания за това. Насрещните страни не са подали писмен отговор. Настоящият състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК в нейната редакция от ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., действала към момента на подаване на касационната жалба – 12.05.2014 г., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по следните съображения: По делото са предявени и разгледани два обективно съединени иска: ревандикационен с правно основание чл. 108 ЗС и негаторен - с правно основание чл. 109 ЗС за защита на реално определена част от 20 кв. м. от дворно място (искът е предявен за реална част с площ 5 кв.м. и е изменен за реална част с площ 20 кв.м. - вж. доклада по делото от с.з. на 9.10,2013 г. (л.90), допуснатото изменение на иска в същото с.з. (л.93) и съдебното решение на първоинстанционния съд). Допустимостта на касационно обжалване се преценява за всеки един от двата иска поотделно. Искът с правно основание чл. 108 ЗС е за защита на собственост и е оценяем. Неговата цена се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот и доколкото искът е за реална част от дворно място (недвижим имот), то цената му се определя върху данъчната оценка на тази реална част от площта на дворното място, за която се търси защита. Настоящият състав установи, че данъчната оценка на цялото дворно място (л.34 от гр.д. № 128 /2013 г. на Чепеларски районен съд) с площ 460 кв.м. е за 3 797.80 лева, съответно тази на 20 кв.м. – 165.12 лева и съобразно чл.69, ал.1, т.2 ГПК цената на иска по чл.108 ЗС е 165.12 лева. Или: и за реалната част и за целия двор цената на иска по чл.108 ЗС е под 5 000 лева. Относно това дали разгледаният иск с правно основание чл. 109 ЗС е оценяем. Съгласно с приетите с т.1 от цитираното ТР № 4 /2015 г. на ОСГК на ВКС разрешения, когато негаторният иск съдържа осъдителен петитум – претендира се ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, какъвто е петитумът на негаторния иск, предявен от В. В. М. и Б. А. М. – ответниците да премахнат метална ограда, която твърдят, че е поставена в имота им, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията. Т.е. искът е оценяем. Върху този размер се определя дължимата такса. Когато оценката на разходите за материали и труд представлява затруднение, цената на иска се определя от съда по реда на чл.70,ал. 3 ГПК. В случая оградата е метална и се намира по дължината на имотната граница между дворните места на страните. Настоящият състав приема, че премахването ще се изразява в отделянето на метални платна или мрежа от коловете, на които е закрепена и изваждането на коловете от земята или премахване на закрепването им към земята и че стойността за такова премахване на металната ограда не превишава 5 000 лева. Към това може да се добави и че самите ищци са посочили в уточняваща молба (л.33), че искът им по чл.109 ЗС е оценяем (посочили са разпоредбата на чл.69,ал.1,т.3 ГПК) с цена 3 368.63 лева, а държавната такса върху него е 134.75 лева. Въпросът относно цената на иска не е повдиган нито служебно от съда, нито от ответниците до първото съдебно заседание, не е преразглеждан по реда на чл. 70 ГПК. И в двата случая следва извод, че искът е с цена, по-ниска от 5 000 лева. При цена на всеки един от двата иска под 5 000 лева, съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията, приета с ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., приложима в настоящия случай съобразно § 14 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г.), следва извод, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по нито един от двата иска, всеки от които е с цена под 5 000 лева и настоящият състав следва да приложи правилото на чл. 286,ал.1,т.3 ГПК и да върне касационната жалба. С оглед този изход от производството жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски и не са представили списъци и доказателства за разноски, поради което разноски не следва да им се присъждат. Воден от изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд, I г. о.