Определение № 573 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 602/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ф. Я. от Република Т. против определение № 378/23.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 262/2012 г. от Окръжен съд – Силистра. Ответникът Г. П. К. оспорва частната касационна жалба, както и основанията за допускането на касационното обжалване. Съдът, като взе предвид доводите на страните по спора, приема за установено следното: Въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото е правилно, като е приел, че предявения иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес. Съдът е приел, че оспорването в отделно производство на посочените от ищеца документи, които не са били оспорени в производство по друго гражданско дело, не води до допустимост на предявения иск, доколкото с оглед изтичането на преклузивните срокове за искане на отмяна на влязлото в сила решение по предходното дело, отмяната на влязлото в сила решение на основание чл.303 ГПК би била недопустима. В изложението на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК, във вр. с препращането на чл.274, ал.3 от ГПК, се сочи правен въпрос относно наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК тогава, когато е пропуснат срока за оспорването му в приключило с влязло в сила съдебно решение, във връзка с правната възможност да се предяви молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 от ГПК /последното се извежда от съдържанието на частната касационна жалба/. Сочи се противоречиво разрешаване на този правен въпрос от съдилищата, за което се представят съдебни решения. По така поставения правен въпрос е налице задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение №5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че не е налице правен интерес, в случаите, посочени от ищеца в правния въпрос. Наличието на задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос, както и изхода на спора -прекратяване на делото на основание липса на абсолютна процесуална предпоставка /правен интерес/, води до извод, че не е налице соченото касационно основание по допускането на касационното обжалване. С оглед изхода на спора, на ответника по частната касационна жалба Г. П. К. следва да се присъди сумата от 100 лева, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състава на ВКС, второ гражданско отделение на ВКС