Определение № 3399 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 427/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ОУ “Иван Вазов“ [населено място], представлявано от директора Т. Й., чрез пълномощник адв. Е. З. от АК-Шумен, против въззивно решение № 381/30.10.2023 г, постановено по в.гр.д. № 440/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 685/15.05.2023 г. по гр. д. № 3419/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на В. И. Г., извършено на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ със Заповед № 1226/28.04.2022г. на директора на ОУ „Иван Вазов“ [населено място], и е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ В. И. Г. на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител“ в ОУ “Иван Вазов“ [населено място]. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Ползват ли се със синдикална закрила по чл. 333 ал. 3 КТ избраните в синдикалното ръководство секретари на СО при условие, че няма разграничение на функциите им?“; 2. „При наличие на двама и повече секретари като членове на синдикално ръководство, чия е тежестта от доказването на това, кой от секретарите изпълнява най- съществена функция, за да се ползва със закрила по чл. 333 ал. 3 КТ?“ и 3. „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да се произнесе по всички относими доказателства по делото, както и по направените от страните твърдения и предявените възражения, а не избирателно по някой от тях, както и във връзка с това да мотивира и обоснове правните си изводи?“. По отношение на поставените въпроси, се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС обективирана в: решение № 2/21.03.2012 г. по гр.д. № 1123/2010 г. на IV г.о. и решение № 169/30.05.2013 г. по гр.д. № 869/2012 г. на IV г.о. По втория въпрос се сочи противоречие с: решение № 825 по гр. д. № 994/98 г. на III г.о.; решение № 1284/2006 г. по гр. д. № 3079/2003 г. на III г.о. и решение № 54/17.04.2015 г. на по гр. д. № 6249/2014 г. на IV г.о., а по третия с решение №74/25.0./2019г.по гр. д. № 2999/2018 г. на IV г.о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата В. И. Г. е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът В. Г. е заемала длъжност „старши учител по изобразително изкуство в прогимназиален етап“ в ответното училище. Със Заповед № 1226/28.04.2022 г. на директора на училището трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 29.04.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ с мотив, че при В. Г. е налице неспособност да изпълнява резултатно възложената му трудова функция „старши учител“, поради липса на умения, навици и опит, подробно описани в заповедта. Установено е също, че Г. бил един от секретарите на синдикалната организация на СБУ към ОУ „Иван Вазов“ [населено място], наред със секретарите: Г. М. и Т. П.. Прието е, че списъкът с ръководството на синдикалната организация бил входиран при работодателя на 28.04.2022 г. Според представено по делото удостоверение от 06.09.2022 г. на председателя на синдикалната организация, ръководството било избрано на 31.08.2021 г., като е посочено, че не е взето решение за вътрешно разпределение на функциите между секретарите, с оглед на спецификата на работата и организацията на работното време в ОУ „Иван Вазов“ [населено място], съответно: група за целодневна организация на учебния ден, начален етап и прогимназиален етап- В. Г. бил секретар „прогимназиален етап“. Според посоченото в удостоверението, през 2022 г. до синдикалната организация не било постъпвало искане от директора на ОУ„Иван Вазов“, да бъде дадена информация или съгласие за прекратяване на трудови договори на членове на организацията, включително и за В. Г.. Въззивният съд е посочил, че в случая трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Разпоредбата визирала обективно, безвиновно основание за уволнение, при условие, че работникът или служителят не разполага с необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената му работата- професионални или личностни. Непритежаването на професионални качества можело да се дължи на недостатъчно знания, умения, опит, трудови навици. Липсата на личностни качества означавала недостиг на съобразителност, издръжливост, физическа или психическа устойчивост, бързина, точност, а за ръководните длъжности- безконфликтност, способност за правилно разпределение на задачите, организаторски способности, вземане и отстояване на решение, своевременен контрол, възможност за работа в екип и т.н. За да уважи иска за отмяна на уволнението с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивния съд се е позовал на разпоредбата на чл. 344, ал. 3 от КТ, според която, в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварително съгласие на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, заповедта за уволнение подлежи на отмяна като незаконна само на това основание, без трудовия спор да се разглежда по същество. Прието е, че съгласно чл. 333, ал. 3 от КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Понятието синдикално ръководство по смисъла на КТ било пояснено с разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на КТ - това били председателят и секретарят на съответната синдикална организация. Според приетото от въззивния състав, въпросът дали конкретната ръководна длъжност се ползва със защитата по чл. 333, ал. 3 КТ не можел да се предрешава от работодателя, а последният следвало да изиска съгласието на съответния синдикален орган и след това да преценява дали защитата по чл. 333 е приложима. Само след получаване на предварително разрешение, уволнението можело да бъде извършено. Закрилата била предварителна, тъй като предхождала извършването на уволнението. В случая тъй като съгласието на синдикалното ръководство не било искано, не било и необходимо да се изследва въпросът дали работникът се ползва със защитата, като уволнението следвало да се отмени като незаконосъобразно на основание чл. 344, ал. 3 от КТ по формални съображения- поради неспазената процедура. Като допълнение, въззивният съд е посочил, че по делото са установени множество доказателства /без да обсъжда същите/ за високите професионални качества на ищеца. Приел е, че въпросът за личностните качества на ищеца не бил обсъждан от първоинстнционния съд, но по делото не били събрани доказателства, които да сочат, че учителят има такива дефицити в личността си, които да налагат неговото уволнение. Доказателствата относно личностните качества на ищеца представлявали мнения на определени лица, а не конкретни факти. Нямало гаранции, че тези мнения били правилни и непредубедени, тъй като до уволнението си ищецът работил в образователната система повече от 11 години и при предишното ръководство нямало данни за личностни дефицити. Според съда причината за уволнението била множеството конфликти между директора на училището с част от учителите. Основателността на главния иск, обуславяла и основателност на акцесорния иск за възстановяване на служителя на заеманата до уволнението му длъжност. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по уточнения от съда материалноправен въпрос: кои членове на синдикалното ръководство се ползват от закрила при уволнение и по процесуалноправния въпрос: при наличие на двама или повече секретари, като членове на синдикално ръководство, в чия доказателствена тежест е да установи, кой от секретарите изпълнява най-съществена функция, за да се ползва закрилата по чл.333 ал.3 КТ, заради проверка за евентуално противоречие с практиката на ВКС. Въпрос №3 поставен от касатора е обусловен от отговора на горепосочените въпроси, и по същия съдът ще се произнесе с решението си, като го разгледа ведно с касационните основания, с които е пряко свързан. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя ОУ “Иван Вазов“ [населено място] следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 80 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.