Определение № 60599 от 24.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 224/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

С касационна жалба от страна на пълномощника на „Застрахователно дружество ЗК“УНИКА“АД- [населено място] ЕИК[ЕИК] е обжалвано решение № 260022 от 07.10.2020 г. по в.т.д. № 361 /20 на Апелативен съд-Пловдив, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 116 /25.02.2020 г. по т.д. № 178/2019 г. на ОС-Пловдив, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ищеца Д. И. Д. ЕГН: [ЕГН] на основание чл.226 от КЗ/отм./ сумата от 18 000 лева–обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. И. Д., негова сестра като следствие от ПТП на 10.09.2014 г., ведно със законната лихва от 08.03.2019 до окончателното плащане, както и в частта за разноските. Решението се обжалва и в частта, с която въззивният съд, след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, е присъдил още 12 000 лева в полза на ищеца.

Ответникът по жалбата Д. И. Д. чрез процесуалния си представител изпраща писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните свои съображения:

Приел е, че настъпването на процесното ПТП не е резултат от виновно и противоправно поведение на водача на товарния автомобил,а е резултат от спукване на предната лява гума на същия автомобил,което също не е станало по вина на водача,а се дължи на качествата на самата вещ - в случая е налице безвиновна отговорност,която също следва да се поеме от застрахователя на основание чл.50 от ЗЗД,тъй като рискът при застраховката „Гражданска отговорност“ включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите,причинени от виновно и противоправно деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД,но включва покриване на задължения по чл.49 и чл.50 от ЗЗД.

Относно оспорването от застрахователя-ответник на фактическа обстановка и материалноправна легитимация на ищеца да претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра му,настъпила при горното ПТП и по специално, че между ищеца и сестра му е съществувала изключително трайна и дълбока житейска и емоционална връзка,вследствие на която същият е претърпял съществени неимуществени вреди въззивният съд, се е позовал на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели е приел, че между ищеца и починалата му сестра,е налице емоционална връзка, отличаваща се от обичайните отношения между брат и сeстра. Двамата са живеели винаги заедно,а също и със своите родители в един апартамент, а след смъртта на баща им през 2012 г.,брата и сестрата са продължили съвместното си съжителство заедно с майка си и са продължили и двамата да се грижат за нея.Единствените периоди,когато те двамата са живеели в различно домакинство и са били разделени са били по времето на студентските години на починалата сесктра и по времето,когато ищецът е бил войник.Ищецът споделял със сестра си всяко едно нещо. Когато ищецът е научил за катастрофата и смъртта на сестра си, се е почувствал много зле и е бил в такова състояние, че все едно не е можел да осъзнае какво се случва в този момент.Това състояние на неосъзнаване какво се случва продължило няколко дни. Именно ищецът е поел разходите за погребението на сестра си и дълго време е бил травмиран от нейната смърт.

Според съда, горното обосновава извода, че между ищеца и сестра му действително е съществувала изключително трайна и дълбока емоционална връзка, продължила до смъртта на сестрата. Отношенията помежду им могат и следва да бъдат квалифицирани като изключителна трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалата му сестра, с оглед на което следва да бъде прието, че е доказана материалноправната легитимация на ищеца да претендира и получи обезщетение за търпените от него неимуществени вреди от смъртта на сестра му,загинала при процесното ПТП.

Предвид гореизложеното въззивният съд е счел, че предявеният от ищеца иск по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ е доказан по своето основание.

С оглед изложения във въззивната жалба от застрахователя на ГО аргумент,че дори и да се приеме за дължимо,обезщетението за търпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на сестра му,следва да бъде определено като размер съобразно предвидения в нормите на чл.493а от КЗ и §96 от ЗИДКЗ лимит от 5000 лева, съдът е приел, че тези разпоредби са неприложими спрямо конкретния случай, тъй като с оглед момента на настъпване на застрахователното събитие,т.е. на описаното в исковата молба ПТП-10.09.2014 г., отношенията между страните по процесния иск се уреждат от нормите на стария Кодекс за застраховането, а не съобразно действащия КЗ, в който горните разпоредби са включени.

На база изложеното, въззивният съд при съобразяване на конкретните търпени от ищеца болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет,конкретните обстоятелства,при които е настъпила смъртта на сестра му,близостта между двамата и зависимостта им един от друг, конкретните чувства на ищеца към момента на деликта и след това, възрастта на пострадалия, както и тази на ищеца, социално-икономическото статукво към момента на деликта и съдебната практика по сходни случаи, е счел, че справедливият, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, размер на обезщетението в случая се равнява на сумата от 30 000 лева. За разликата между присъдените в полза на ищеца от първоинстанционния съд 18 000 лева и 30 000 лева, по жалба на ищеца, решението е отменено в съответната част и вместо и вместо него е постановено друго, с което е осъден ответникът да заплати на ищеца още 12 000 лева- обезщетение за търпените от последния неимуществени вреди от смъртта на сестра му, ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-08.03.2019 г. /както е поискано от самия ищец/ до окончателното плащане.

Във връзка с развитите от касатора основания за касация по ал.1, т.3 на чл.280 ГПК са поставени въпроси, които се свеждат до:

1. Приложението на пар.96 ал.1 от ПЗР на КЗ и за претенции по преки искове срещу застрахователи по задължителната застраховка ГО на водачи на МПС, предявени на основание застрахователни събития, настъпили по време на действието на отменения КЗ от 2005 г. и

2. Дали споделената грижа между брат и сестра за общ родител може се квалифицира като израз на дълбока и трайна житейска емоционална връзка между тях

Относно приложението на пар.96 ал.1 от ПЗР на КЗ и за претенции по преки искове срещу застрахователи по задължителната застраховка ГО на водачи на МПС, предявени на основание застрахователни събития, настъпили по време на действието на отменения КЗ от 2005 г. е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК: В Решение № 57 от 25.07.2019 г. по т. д. № 1218/2018 год. на Второ т.о изрично е прието, че не намират приложение при определяне на размера на обезщетенията за застрахователни събития, настъпили по време на действието на отменения КЗ от 2005 г., нормите от сега действащия КЗ, в сила от 01.01.2016 г. и неговите изменения и допълнения -§ 95, § 96 и чл.493а, доколкото същите не притежават обратно действие. Наличието на съдебна практика по въпроса изключва основанието по чл.280 ал.1, т.3 ГПК, в каквато насока са задължителните постановки на ОСГТК в т. 4 на ТР№1/2010 на ВКС по въпросите на касационното производство.

Вторият въпрос е изцяло по обосноваността на изводите на съда и по конкретните специфични за спора факти, поради което и не отговаря на общия критерий за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1 ГПК

От изложеното следва, че касаторът не е обосновал основание за допускане до касация.

По отношение на разноските:

Разноски в полза на ответника не се дължат, поради липсата на такива.

С оглед изложеното, съдът