Определение № 406 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 856/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба срещу решението от 06.10.2011г. по гр.д.№6624/09г. на Софийски градски съд. Съставът на ВКС приема, че жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, в редакцията му след изменението с ДВ бр.100/2010г., която е действала към момента на подаване на жалбата, не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска до 5000лв. В настоящия случай предмет на делото са обективно съединени искове по чл.26 ЗЗД и чл.108 ЗС. Исковата молба е предявена на 23.11.1999г., при действието на ГПК от 1952г. /отм./. Съгласно чл.55, ал.1, б.“б“ от ГПК /отм./, при искове за собственост цената на иска се равнява на ¼ от данъчната оценка на имота, а съгласно чл.55, б.”г”, при искове за съществуване, за унищожаване или разваляне на договор – от стойността на договора, а когато се касае за договор за покупко-продажба на имот – по размерите на б.”б”. В настоящия случай данъчна оценка на спорния имот е 6788,80лв., а ¼ от нея - 1697,2лв. Следователно цената на всеки един от съединените искове е под 5000лв. и по действащото правило на чл.280, ал.2 от ГПК, въззивното решение, постановено по тези искове, не подлежи на касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,