Определение № 154 от 13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 965/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Н. К. срещу решение № 20194 от 03.12.2020 г. по в.гр.д.№ 128 от 2020 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е изменено решение № 95 от 28.02.2020 г. по гр.д.№ 578 от 2019 г. на Кърджалийския районен съд, като по същество е постановено решение:

• за възстановяване на К. П. К. на запазената му част от наследството на баща му П. Г. К., починал на 12.05.2014 г., чрез намаляване на основание чл.30, ал.1 ЗН на извършеното на 02.12.1997 г. от П. Г. К. дарение на недвижим имот, представляващ апартамент № ....., находящ се във втора зона на [населено място], [улица], бл.“Б. м.“, вх. ...., ет. ...., с площ от 77,72 кв.м. и състоящ се от три стаи и кухня, ведно с прилежащите му избено помещение № ..... със светла площ от 4,66 кв.м. и 4,581 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж с 1/8 ид.ч. от апартамента;

• за възстановяване на К. П. К. на запазената му част от наследството на майка му Т. Н. К., починала на 05.04.2019 г., чрез намаляване на основание чл.30, ал.1 ЗН на извършеното на 02.12.1997 г. от Т. Н. К. дарение на недвижим имот, представляващ апартамент № ...., находящ се във втора зона на [населено място], [улица], бл.“Б. м.“, вх. ...., ет. ...., с площ от 77,72 кв.м. и състоящ се от три стаи и кухня, ведно с прилежащите му избено помещение № .... със светла площ от 4,66 кв.м. и 4,581 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж със сумата 16 112,01 лв. и осъждане на надарения П. Н. К. да заплати на К. П. К. сумата 16 112,01 лв. за възстановяване на запазената част на К. К. от наследството на майка му Т. К..

Пълномощникът на касатора твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно и противоречи на посочена от него практика на ВКС /ППВС № 1 от 13.07.1953 г., решение № 22 от 29.06.2017 г. по гр.д.№ 2113 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по т.д.№ 823 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр.д.№ 1857 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 87 от 02.10.2017 г. по т.д.№ 2804 от 2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д.№ 241 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 81 от 27.02.2014 г. по гр.д.№ 114 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о, решение № 424 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1644 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 724 от 30.11.2010 г. по гр.д.№ 507 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр.д.№ 5166 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д.№ 4265 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д.№ 257 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр.д.№ 91 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 752 от 18.11.1988 г. по гр.д.№ 637 от 1988 г. на ВС, ГК, III г.о., решение № 129 от 05.03.1986 г. по гр.д.№ 682 от 1985 г. на ВС, ГК, I г.о., Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС, решение № 230 от 25.10.2012 г. по гр.д.№ 354 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 65 от 27.06.2019 г. по гр.д.№ 1526 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 464 от 12.02.2013 г. по гр.д.№ 418 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните правни въпроси:

1. Следва ли съобразно задължението на съда по чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК мотивите на решението на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни ? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо приема едните и не приема другите, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои-не, кои възприема и кои-не ?

2. Представлява ли приемането на наследството по опис елемент от основанието за възникване на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследство ?

3. Кога се намалява дарение съгласно разпоредбата на чл.33 ЗН- след като се изчерпят завещаните имущества или преди това и по какъв ред се намаляват- като се върви от последното дарение последователно към последващите или се намалят съразмерно ?

Ответникът по касационната жалба К. П. К. не взема становище по нея.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.30 ЗН с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да постанови решението си за уважаване на предявения иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на К. П. К. от наследството на баща му П. Г. К., починал на 12.05.2014 г., чрез намаляване на извършеното от него дарение от 02.12.1997 г., въззивният съд е приел, че тъй като съгласно чл.29, ал.1 и 3 ЗН К. К. като един от тримата наследници на П. К. /заедно с майка му Т. К. и брат му Н. К./ има право на запазена част от наследството на баща си в размер на 1/4 ид.ч. и тъй като в наследството на П. К. няма други имоти и вещи, освен дарената на 02.12.1997 г. 1/2 ид.ч. от процесния апартамент, искът за възстановяване на запазената част от това наследство следва да се уважи, като дарението на апартамента се намали с 1/8 ид.ч. от този апартамент.

Приел е за неоснователно възражението на ответника за неоснователност на този иск поради неприемането на наследстното на П. Г. К. от К. П. К. по опис, както изисква чл.30, ал.2 ЗН. Съдът е счел, че в настоящия случай, при който наследството на П. К. се изчерпва с дареното с договора за дарение от 02.12.1997 г. имущество, не е имало нужда то да бъде приемано по опис. В този смисъл се е позовал на практика на ВКС- решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр.д.№ 825 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 165 от 08.07.2014 г. по гр.д.№ 568 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 55 от 26.04.2016 г. по гр.д.№ 6020 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о.

За да постанови решението си за уважаване на предявения иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на К. П. К. от наследството на майка му Т. Н. К., починала на 05.04.2019 г. г., чрез намаляване на извършеното от нея дарение от 02.12.1997 г., с осъждане на надарения П. Н. К. да заплати на К. П. К. сумата 16 112,01 лв., въззивният съд е приел, че съгласно чл.29, ал.1 ЗН К. К. като един от двамата наследници на Т. Н. К. /заедно с брат му Н. К./ има право на запазена част от наследството на майка му в размер на 1/3 ид.ч. Тъй като обаче в наследството на Т. К. се включват и други активи, освен 1/2 ид.ч. от процесния апартамент на стойност 33 337 лв. /движими вещи на стойност 5 000 лв. и влог в размер на 10 009,03 лв./, съдът е образувал маса по чл.31 ЗН и спрямо нея е определил, че за възстановяване на запазената част от наследството на майка му К. К. следва да получи от заветника сумата 16 112,01 лв. Взел е предвид, че на 13.03.2019 г. наследодателката Т. Н. К. е направила нотариално завещание на притежаваните от нея движими вещи, пари и влогове в полза на трето лице- Т. Г. Т., но тъй като ищецът не е насочил иска си по чл.30 ЗН спрямо това трето лице, е счел, че от сумата 16 112,01 лв. не следва да се приспадне стойността на завещаното със завета от 13.03.2019 г. имущество.

С оглед тези мотиви на съда не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по втория поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос: Представлява ли приемането на наследството по опис елемент от основанието за възникване на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследство ? Този въпрос е твърде общ, като относим към конкретното дело е конкретния въпрос: Представлява ли приемането на наследството по опис елемент от основанието за възникване на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследство, когато по реда на чл.30 ЗН се претендира за възстановяване на запазена част чрез намаляване на дарение, с което се изчерпва цялото наследство ? По този конкретен въпрос няма произнасяне в цитираното от касатора Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС. В последователната и непротиворечива практика на ВКС, обаче, включително и цитираната от въззивния съд в решението му практика /решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр.д.№ 825 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 165 от 08.07.2014 г. по гр.д.№ 568 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 55 от 26.04.2016 г. по гр.д.№ 6020 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о./ се приема, че когато дареното имущество изчерпва изцяло наследството, за предявяване и уважаване на иск по чл.30 ЗН не е необходимо приемане на наследството по опис. Същото е прието и от въззивния съд в решението му, поради което няма противоречие между това решение и практиката на ВКС.

Налице е обаче основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касациоонното обжалване по първия и третия поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси:

1. В мотивите на решението си въззивният съд не се е произнесъл по съдържащото се във въззивната жалба на П. К. възражение за симулативност на договора за дарение от 02.12.1997 г., като прикриващ продажба. Произнасянето по това възражение, в случай че то бъде прието от съда за допустимо /непреклудирано/ и основателно, би могло да доведе до постановяване на противоположно решение- за отхвърляне на исковете по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на К. П. К. от наследството на родителите му П. Г. К. и Т. Н. К., чрез намаляне на дарението от 02.12.1997 г. Непроизнасянето по това възражение е процесуално нарушение на въззивния съд и противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл.235 ГПК, чл.236 ГПК и чл.269 ГПК /включително на посочените от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебни решения/, според която въззивният съд дължи произнасяне по всички съдържащи се във въззивната жалба и в отговора на жалбата доводи и възражения на страните. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по един от първата група посочени от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, доуточнен от ВКС както следва: Длъжен ли е въззивният съд в решението си да се произнесе по всички съдържащи се във въззивната жалба и в отговора на жалбата доводи и възражения на страните ?

2. Налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението и по първата част от третия поставен въпрос: Кога се намалява дарение съгласно разпоредбата на чл.33 ЗН- след като се изчерпят завещаните имущества или преди това ? По този въпрос в практиката на ВКС, включително в посоченото от касатора решение № решение № 65 от 27.06.2019 г. по гр.д.№ 1526 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., се приема, че съгласно разпоредбата на чл.33 ЗН дарение се намалява едва, ако след отчитане на направените от същия наследодател завещания и предходни дарения, процесното дарение все още накърнява запазената част на наследника по закон; както и че, за да се приложи тази поредност, не е необходимо да е бил предявен иск за отмяна на завещанията и предходните дарения. В противоречие с тази практика на ВКС в обжалваното решение е прието, че при преценката на това доколко и с каква сума дарението от 02.12.1997 г. накърнява запазената част на К. К. от наследството на майка му Т. К., не следва да се вземе предвид стойността на имуществото- предмет на направеното от Т. К. частно завещателно разпореждане от 13.03.2019 г. в полза на Т. Т., тъй като заветът от 13.03.2019 г. бил в полза на трето различно от надарения лице- Т. Топова, спрямо която не бил предявен иск по чл.30 ЗН.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.