Определение № 1218 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ю. М., представлявана от адв.С. С. срещу решение № 92 от 15.05.2023г. по в. гр. д. № 1/2023 г. на Ловешки окръжен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното № 321 от 21.07.2022г. по гр. д. № 1833/2021 г. на РС-Ловеч, е отхвърен иска на касаторката срещу „Технокороза“Ад/н/, представлявано от синдика Д. С., за разликата над присъдените 23 909,31 лв до присъдения на първа инстанция размер от 29 644лв, представляващи обезщетение по чл.200, ал.1 КТ от претърпяна трудова злополука. Касаторката обжалва решението в тази част като оспорва решаващото съображение на възивния съд да приложи чл.200, ал.3 КТ като приспадне от дължимото обезщетение по иска ,което в случая е за неимуществени вреди, получените от ищцата обезщетения по общественото осигуряване за временна нетрудоспособност. В изложение към касационната жалба,изготвено от пълномощника на ищцата адв. С. С. се изтъкнат основания по чл.280, ал.1 кт.1 и чл.280, ал.2 ГПК по въпроса следва ли да се извърши приспадане на обезщетението за временна нетрудоспособност при определяне на дължимата разлика по чл.200, ал.3 КТ, като се намали обезщетението на неимуществени вреди .Според защитата, няма никаква връзка между двете обезщетения Изтъква се формирана практика на ВКС, в която е даден отрицателен отговор на въпроса ,напомня се и противоречивата практика на ВКС по него. При изложените от състава на въззивния съд съображения по решението в обжалваната част / решението е подписано с особено мнение на един от членовете на състава/, поставеният правен въпрос е обусловил изводите на съда в обжалваната от касатора част. С определение от 09.05.2024г настоящият състав на Върховен касационен съд, ІІІ гр. е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2023 г. на ВКС, образувано за да се даде отговор на въпроса: „Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл.200, ал.3 КТ?“ С Тълкувателно решение от 05.03.2026г по тълк .д №1/2023г ОСГК е даден отрицателен отговор на въпроса, поради което и на основание чл. 280, ал1 т.1 ГПК въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, с възобновяване на производството Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.