Определение № 3159 от 23.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4091/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 518 от 26.05.2023 г. по ч. гр. д. № 454/2023 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено определение № 322/20.02.2023 г. по гр. д. № 2632/2021 г. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлено искането на ищците за включване към делбената маса на друг недвижим имот - стара къща, находяща се в североизточната част на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. В диспозитива на определението въззивният съд е указал на първата инстанция да докладва за разпределение молбата за делба на старата къща.

Прието е, че в първото и второто съдебно заседание, проведени съответно на 08.04.2022 г. и 24.06.2022 г., съдът е дал ход на делото и е предоставил на страните възможност за водене на преговори за постигане на спогодба. В третото съдебно заседание, проведено на 10.10.2022 г., поради смърт на страна, не е даден ход на делото и е изискано от [община] удостоверение за наследници. В четвъртото съдебно заседание, проведено на 22.11.2022 г., от пълномощника на ищците е направено искане за включване в делбената маса на наследствена къща, която се намира в поземления имот, чиято делба се иска. Съдът е приел, че искането е нередовно и е указал на ищците да представят писмена молба с препис за ответниците, в която да опишат надлежно недвижимия имот. На 22.11.2022 г. пълномощникът на ищците е депозирал молба, в която е посочил, че имотът, чието включване в делбената маса се иска, представлява стара къща, находяща се в североизточната част на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. На 17.02.2023 г. пълномощникът на ищците е депозирал писмено становище, с което се поддържа молбата за включване на имота в делбената маса. Районният съд с определение № 322/20.02.2023 г. е отхвърлил искането за включване в делбената маса на гореописания имот поради настъпила преклузия.

Въззивният съд е приел, че действително искането за включване на къщата в делбената маса е преклудирано. С разпоредбата на чл.341, ал.2 ГПК се предоставя възможност на ответника да направи в първото съдебно заседание искане за включване и на други съсобствени вещи в делбата. По този начин е уреден специфичен за делбения процес способ за последващо обективно съединяване на искове - включване в делбената маса на нови съсобствени имоти, както и краен срок за извършване на това процесуално действие - първото съдебно заседание във фазата по допускане на делбата. Съгласно чл.342 ГПК пак само в първото съдебно заседание всеки от съделителите може да възрази против включването в делбената маса на някои имоти. Прието е, че с оглед разпоредбите на чл.341, ал.2 и чл.342 ГПК преклузията в делбеното производство настъпва с приключването на първото съдебно заседание, освен по направените в това заседание възражения, по които останалите съделители могат да изразят становище и да ангажират доказателства в определен от съда срок. Ако това условие липсва, насрещният иск, обективиран в молбата за включване на други имоти в делбената маса, следва да бъде образуван в отделно дело. След като не е приел молбата за включване на друг имот в делбената маса, първоинстанционният съд е следвало да докладва тази молба на председателя на съда за образуване на производство по нея, като в този случай са приложими указанията на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца С. И. З..

Жалбоподателят поддържа, че въззивното определение противоречи на практиката на ВКС по следните два въпроса:

1. Допустимо ли е искането, направено от ищец по реда на чл.341, ал.2 ГПК за включване в делбената маса на нов наследствен имот, да се разглежда като насрещен иск и следва ли да се образува отделно производство за този иск;

2. Преклудирано ли е искането за включване в делбената маса на нов имот от общия наследодател, когато то е направено от ищеца в съдебно заседание, на което съдът за първи път е указал на страните да изразят позиция по делото и да предприемат съответните процесуални действия и ответниците не са възразили по направените искания на ищците, като признават, че са съсобственици със същите и са заявили изричното си желание и този имот да бъде включен в делбената маса, макар това заседание да се явява второ, трето или четвърто по ред.

По първия въпрос въззивното определение влизало в противоречие с решение № 37 от 3.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 872/2018 г., II г. о., определение № 102 от 2.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1306/2017 г., II г. о. и решение № 173 от 5.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3403/2013 г., II г. о., а по втория въпрос - решение № 173 от 5.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3403/2013 г., II г. о.

Отделно от това определението било и очевидно неправилно.

Ответниците в производството не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция, което подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос жалбоподателят свързва с виждането си, че молбата за включване на старата къща в делбената маса не може да се разглежда като насрещен иск, тъй като е подадена не от ответника, а от ищеца. Затова според него тя трябва да се разглежда като молба за допълване на иска за делба и съответно – да се разгледа в рамките на висящия делбен процес. Това разбиране съответства на практиката на ВКС, но само при условие, че молбата на ищеца за включване на допълнителен имот в делбената маса е подадена преди или по време на първото съдебно заседание. Именно това е идеята на посочените от жалбоподателя решение № 37 от 3.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 872/2018 г., II г. о. и решение № 173 от 5.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3403/2013 г., II г. о. В настоящия случай обаче въззивният съд е приел, че молбата е просрочена и по тази причина е отказал да я разгледа във висящия делбен процес. Това е разликата по настоящото дело и посочената практика на ВКС, затова не може да се приеме, че има противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да доведе до допускане на касационно обжалване. Другото определение № 102 от 2.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1306/2017 г., II г. о., разглежда съвсем различна хипотеза, при която отказът да се включи един имот в делбата е приет за правилен от ВКС по съображение, че той е съсобствен с трети лица, което би усложнило делбата. Този проблем не се поставя по настоящото дело.

Вторият въпрос е за това кое съдебно заседание е първо по смисъла на чл.342 ГПК. Посоченото от жалбоподателя решение № 173 от 5.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3403/2013 г., II г. о., не дава отговор на този въпрос и затова то не може да обуслови допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Указания за това кое заседание е първо дава Тълкувателно решение № 45 от 12.VIII.1987 г. по гр. д. № 18/87 г., ОСГК, макар то да се занимава с първото заседание от втората фаза на делбата, а по настоящото дело стои въпросът за първото заседание от първата фаза. При отчитане на указанията в това тълкувателно решение следва да се приеме, че първо съдебно заседание е това, което е проведено след като страните са били редовно и своевременно призовани и в което съдът е дал ход на делото. Точно това е приел и въззивният съд в настоящия случай. В този смисъл е и разбирането, изразено в определение № 952 от 19.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 383/2011 г., I г. о., макар то да е постановено в производство по чл.288 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,