Определение № 50032 от 28.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 510164 от 23.12.2022 г., подадена от адв. А. П., пълномощник на Г. Н. Б. и М. Х. Б., за допълване на постановеното по делото определение № 50962 от 20.12.2022г. с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. По молбата е постъпил писмен отговор от ответника по молбата И. Ж. В., чрез процесуален представител адв.Б., оспорва молбата като неоснователна и моли да не бъде уважено искането като преклудирано и заявено едва след постановяване на определението по чл.288 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е постъпила своевременно в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. С определение № 50962 от 20.12.2022г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 102 от 29.11.2021г. по в.гр.д.№ 389/2021г. на Апелативен съд – Варна за потвърждаване на решение №260041 от 15.04.2021г. по гр.д.№2294/2018г. на Окръжен съд - Варна, с което И. Ж. В. е осъден на основание чл.54 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати на Г. Н. Б. и М. Х. Б. сумата от 158 267, 35 лв., представляваща заплатеното от ищците към датата на предявяване на този иск - 04.10.2018г. на Д. Х. М. и А. М. М., взискатели по изп.д. №20188950400522 по описа на ЧСИ Л. С., с рег. №895 на КЧСИ, с район на действие В., обезщетение, присъдено им с влязло в законна сила решение №1561/25.10.2017г. по гр.д.№993/15г. по описа на В., след извършена публична продан на собствените им недвижими имоти, а именно: апартамент №27 с идентификатор №10135.2560.47.10.32 по КК на [населено място] и адрес: [населено място], [улица], вх.Д, ет.10 - за сумата от 128 167, 20лв. и гараж №8, находящ се в [населено място], зад блоковете в ляво на [улица], между [улица]и [улица], с площ от 17, 28 кв.м. - за сумата от 28 537лв. и погасяване в резултат на три запора на банкови сметки за сумите от 416, 50 лв. в „Обединена българска банка“АД, 967, 80 лв. в „Българо- американска кредитна банка“АД и 178, 85лв. в „Обединена българска банка“АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска в съда - 04.10.2018г. до окончателното й заплащане. С отговора на касационната жалба е представен описания в нея списък, в който адв.П. е поискала да й бъде определено и присъдено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 4700лв. съобразно минималните размери на адвокатски възнаграждения – чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г., положен труд от адвоката по изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС. С отговора на касационната жалба са представени също описаните в него пълномощни и договор за правна защита и съдействие от 14.03.2022г. за изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС, като бъде осъществена безплатна правна защита и съдействие, тъй като клиентите са материално затруднени лица по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и адвокатът определя, че финансовата стойност за извършване на адвокатската услуга по този договор се равнява на сумата от 4700лв., съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. Предвид изложеното неоснователно е възражението на ответника по молбата, че искането е преклудирано и е заявено едва след постановяване на определението по чл.288 ГПК. Предвид своевременно направеното искане, данните за договаряне и осъществяване на безплатна правна защита и съдействие от адв.П. като процесуален представител на ответниците в касационното производство и доколкото делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, а защитата на ответната страна по касационната жалба по делото се изразява в изготвяне на отговор на касационна жалба с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, без явяване в открито съдебно заседание адвокатското възнаграждение за адв.П. следва да се определи и присъди в предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, при съобразяване разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредбата, а именно до сумата 3525 лв., равняваща се на ѕ от възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 5. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение