Определение № 795 от 15.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 216/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. В. В. - от гр. В.Т. срещу Решение № 222 от 18.ХІ.2010 г. по гр.д. №398/ 2010 г. на Велико - търновски апелативен съд, с която е потвърдено Решение № 79 от 14.V.2010 г. по т.д. № 895/ 2008 г. на ВТ окръжен съд, с което по иска на синдика на [фирма] - в несъстоятелност - гр. В.Т. срещу [фирма] - в несъстоятелност - гр. В.Т. и Л. В. В. - от гр. В.Т., е обявена за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятел - ността сделката, сключена между ответниците с нот.акт. №62,т.2, рег.№2413,н.д.№206 от 18.VІІ.2002 г. - продажба на ап.№19, находящ се в [населено място], р-н ”М.”,[жк][жилищен адрес] с цена 1400 лв., с оплакване за незаконосъобразност на решението. С Изложение жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос: за субективните предели на СПН на решението по чл. 630 ТЗ и поддържа, че съдът, като е приел, че сделката е сключена след началната дата на неплатежоспособ - ността, определена с решението, което има действие спрямо всички, включително срещу продавача на имота, е решил въпроса в противоречие с практиката на ВКС, поддържа, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата и че има значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Жалбоподателят от кръга на лицата, които могат да обжалват решението по чл. 630 ТЗ, извежда пределите на СПН на това решение, като поддържа, че съдът е допуснал решението по чл. 630 ТЗ да има установително действие спрямо лица, които не са страна в производството по несъстоятел - ността и не са могли да атакуват това решение, с което се засягат техни права и интереси и представя копия от Р. на ВКС №20/ 25.І. 2008 г. по т.д.№ 497/2007 г. и Р. на БАС №63/30.V.2003 г. по т.д.№ 88/2003 г. Ответникът по касационната жалба синдикът Д. В. Б. на [фирма] - в несъстоятелност - гр. В.Т. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалба, като неоснователна, а ответникът по жалбата [фирма] - в несъстоятелност - гр. В.Т. не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен отменителен иск по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ, както и че цената на иска не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което по иск на синдика на [фирма] - в несъстоятелност - гр. В.Т. е обявена за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, сключената на 18.VІІ.2002 г. между [фирма] - в несъстоятелност - гр. В.Т. и Л. В. В. - от гр. В.Т. сделка за описания недвижим имот - продажба, за цена 1400 лв. Съдът е посочил, че с Решение от 11.Х.2004. по т.д. № 200/ 2004 г. на ВТОС е открито производство по несъстоятелност на търговеца с начална дата на неплатежоспособността 11.Х.2001 г. и че към датата на продажбата 18.VІІ.2002 г. имотът е имал данъчна оценка 14 473.90 лв. и пазарна цена, съгласно експертизата 19 000 лв., от която много по-ниска е платената цена - възмездна сделка е сключена в подозрителния период и даденото значително надхвърля полученото - чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ. Съдът не е уважил възражението на купувача, че тъй като не е участвал в производството по несъстоятелността на търговеца, приетата начална дата не може да го обвърже, като съдът е посочил, че съгласно чл. 630 ал. 3 ТЗ, решението действа по отношение на всички. С оглед данните по делото, формулираният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, е един от важните за делото въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд при решаване на въпроса: нищожна ли е спрямо масата на несъстоятелността възмездна сделка, сключена след началната дата на откриване на производство но несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля полученото. Този въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по исковете по чл. 646 ТЗ и конкретно по въпроса за приложното поле на решението по чл. 630 ТЗ, която е в смисъл, че съгласно чл. 630 ал. 3 ТЗ, решението по откриване на производство по несъстоятелност, действа по отношение на всички - всички стават адресати на силата на пресъдено нещо на постановеното решение, без значение дали отделни кредитори са участвали в производството до този момент или не. Съображението на законодателя за това отклонение от общия принцип на действие на СПН на решението, са характерът и целите на производството по несъстоятелност, като способ на универсално принудително изпълнение, в което следва да се обединят в едно съдебно производство всички кредитори за колективно удовлетворяване. Жалбоподателят не доказва изложеният въпрос да се решава противоречиво от съдилищата - представените копия от Р. на ВКС №20/25.І. 2008 г. по т.д.№ 497/2007 г. и Р. на БАС №63/30.V.2003 г. по т.д.№ 88/203 г., се отнасят за лицата, които могат да обжалват актовете на окръжния съд, съгласно чл. 613а ТЗ и за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността и нямат отношение към въпроса за пределите на СПН на решението по чл. 630 ТЗ. Жалбоподателят не обосновава защо поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което основание не е налице, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важен правен въпрос, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение