Определение № 50190 от 05.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3286/2022 г.

Производството е по реда на чл. 303 ГПК вр. чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна с вх.№ 4985 от 09.06.2022 г., подадена от А. С. П. чрез адвокат А. М. К. Н. от АК - Р., която е насочена срещу въззивно Решение № 132 от 14.10.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 245/2021 г. по описа на ОС – Разград, І възз.гр. състав. Твърди се, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Искането е ВКС да отмени атакуваното решение и да постанови съдебен акт в съответствие с чл. 307 ГПК. Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответниците по молбата А. Ю. Х. и Х. М. Х. чрез адвокат Р. М. от АК - С., в който се оспорва основателността на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като съобрази доводите, изложени в молбата за отмяна, намира, че същата е процесуално недопустима по следните съображения: С Решение № 302 от 15.06.2021 г. по гр.д.№ 100/2021 г. по описа на РС – Разград А. Ю. Х. и Х. М. Х. са осъдени солидарно да заплатят на А. С. П. сумата 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - физически болки и страдания, уплаха, стрес и неудобство, притеснение и несигурност, в резултат на настъпил инцидент на 29.08.2020 г. при който техния син Й. А. Ю., който не разбира свойството и значението на постъпките си и не е могъл да ръководи действията си, е причинил на ищеца травматични увреждания в областта на лицето, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и е отправял закани за убийство, ведно със законната лихва от 29.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Иска е отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лева. Последвало е депозирането на въззивна жалба от името на А. Ю. Х. и Х. М. Х., въз основа на която е образувано в.гр.д.№ 245/2021 г. по описа на ОС – Разград. С постановеното по въззивното гражданско дело Решение № 132 от 14.10.2021 г. първоинстанционното решение частично е отменено – за разликата над сумата 2 000 лева до сумата 4 000 лева, като в тази част претенцията е отхвърлена. С изложението в подадената от А. С. П. чрез адвокат А. М. К. Н. молба за отмяна се поддържа, че по повод на последващо извършени действия и връчване на книжа по частен път, адвокат А. М. К. Н. установила, че подписи от името на Х. М. Х. са положени в отговора на исковата молба, пълномощно от 04.02.2021 г. и въззивна жалба от 29.06.2021 г., а също така и в обратна разписка от 09.03.2022 г., като подписа в пълномощното от 04.02.2021 г. изглежда по различен начин в сравнение с останалите. Освен това пълномощното касае процесуално представителство само пред първата инстанция. Пред ОС – Разград Х. М. Х. не се явява, не заявява дали поддържа или не въззивната жалба, нито че желае делото да се гледа в нейно отсъствие, не е внесла посочена от съда държавна такса, а също така не е представлявана от адвокат или друго лице по пълномощно – доколкото не е представено пълномощно за тази инстанция. В тези обстоятелства молителят съзира основание за приложението на чл. 303, ал. 1, т. 1, хипотеза 1 ГПК, доказано с обратната разписка от 09.03.2022 г. Съобразно разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, молителят е длъжен да направи в молбата за отмяна точно и мотивирано изложение на обстоятелствата, представляващи според него основания за отмяна, а правомощие на ВКС е да даде правна квалификация на така заявените обстоятелства, подвеждайки ги в хипотезата на някое от изчерпателно заявените с чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК отменителни основания. Дадената от страната – молител правна квалификация на твърденията, направени с молбата за отмяна, нямат обвързващ характер по отношение на съда, натоварен от закона с властта да осигури точното приложение на закона. В настоящия случай молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, хипотеза 1 ГПК – поради открити нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му. Същевременно с изложението са релевирани твърдения, относими към основанието, регламентирано с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – липса на надлежно учредена представителна власт от Х. М. Х. да бъде представлявана от адвокат Р. М.. По силата на общото правило на чл. 26, ал. 2 ГПК, легитимирано да се позове на подобно обстоятелство като основание за отмяна на влязло в сила решение е само лицето, чието право на участие в процеса е било накърнено поради ненадлежното му представляване. По тази причина, при заявените в изложението на молбата за отмяна обстоятелства, заинтересована да търси отмяна би била Х. М. Х., но не и срещупоставената й страна, какъвто се явява молителят А. С. П.. Доколкото последният не е овластен да заяви и търси защита на правата на Х. М. Х., молбата за отмяна, основана на твърдение, че представляващият я адвокат Р. М. не е разполагал с представителна власт, се явява процесуално недопустима. На следващо място, твърдението, че въззивната жалба не носи действителния подпис на Х. М. Х., няма отношение към правилността на постановеното от въззивния съд решение, защото не подлежи на съобразяване при преценката дали са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 47, ал. 2 ЗЗД, нито при преценката относно справедливия размер на обезщетението, което съдът определя съобразно чл. 52 ЗЗД. Дори такова твърдение да съответства на действителността, то е относимо към преценката за наличие на валидно сезиране, респ. към предпоставките за допустимост на постановеното въззивно решение. Следва да се подчертае, че процесуалният ред по чл. 303 – 309 ГПК е регламентиран като способ за защита срещу влезли в сила неправилни (при това поради изчерпателно уредени причини), а не недопустими съдебни решения. При съмнение за ненадлежно сезиране, в качеството си на въззиваем по в.гр.д.№ 245/2021 г. на ОС – Разград А. С. П. е разполагал с процесуалната възможност да заяви своите възражения срещу валидното учредяване на процесуалното правоотношение с въззивната инстанция през време на висящността на въззивното производство. Тази възможност е преклудирана с постановяването на въззивното решение, доколкото същото е окончателно по силата на чл. 296, т. 1 вр.чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Тъй като доводи, имащи отношение към съществуването и/или надлежното упражняване на правото на иск, респ. на правото на обжалване, не попадат в хипотезата на нито едно от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, те не могат да обосноват разглеждане по същество на релевиращата ги молба за отмяна. Воден от изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия