Определение № 87 от 21.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6274/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Г. против решение №115/05.07.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 280/2013 г. от състав на Апелативен съд – Варна. Ответниците по касационната жалба не са представили писмени отговори. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е осъдил на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ П. на Р. Б. и ОД на МВР [населено място], да заплатят солидарно на А. С. Г. сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.20, ал.2, чл.55, ал.1, т.1 НК, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 06.06.2011 г., до окончателното изплащане. Решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата от 1000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева е потвърдено, като съдът е приел че в тази част, предявения иск за присъждане на обезщетение е неоснователен. Съдът е приел, че с оглед наличието на оправдателна присъда по повдигнатите по отношение на ищеца обвинения в престъпление, то отговорността на ответниците е ангажирана и те следва да заплатят обезщетение за всички претърпени от обвинения в престъпление вреди. По отношение на размера на дължимото обезщетение, съдът е отчел, че по делото не са събрани доказателства, от които по несъмнен начин да се установява, че именно във връзка с воденото против него наказателно производство е накърнено доброто му име в обществото и репутация, като в тази насока съдът е отчел обстоятелството, че за дълги периоди от време ищецът е излежавал присъди „лишаване от свобода” по други влезли в сила присъди за извършени тежки престъпления – освен за кражби и хулиганство, ищецът е осъждан и за грабеж и изнасилване, като последното му осъждане е било за кражба при опасен рецидив, непосредствено преди повдигането на незаконното обвинение. Съдът е приел също така, че липсват каквито и да е доказателства, установяващи тежки изживявания от това конкретно обвинение, както и на сочените в исковата молба обстоятелства – влошаване на отношенията със семейството, липсата на възможност да се задължи на работа, изживян изключителен стрес, както и отражение върху психиката му на наложената му най-лека мярка за неотклонение – „подписка” и административна мярка да не напуска пределите на страната. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с определянето на дължимото обезщетение за неимуществени вреди за незаконно обвинение. Така поставения въпрос се сочи в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Противоречие на присъденото в конкретния случай обезщетение с практиката на Върховния касационен съд по чл. 52 от ЗЗД приложените съдебни решения не обосновават, тъй като не се касае нито за разлика в критериите, нито за принципно противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Щом обстоятелствата са съобразени и обсъдени в съответствие с константната за тези дела практика на Върховния касационен съд, постановяването на различни по размер обезщетения и приемането на различни по обем вредоносни последици за конкретните случаи не са приемлив довод за наличие на хипотеза, въздигната от закона като изискване за допустимост в т. 1 - 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не са такъв довод и общите касационни оплаквания за неправилно интерпретиране на доказателства. Атакуваното решение не поставя спорна проблематика по чл. 52 от ЗЗД, тъй като въззивният съд е приложил указаните в задължителната практика при определяне на обезщетението по размер критерии. Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по отношение на допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия