Определение № 1130 от 10.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4495/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния й представител Ю. В. - главен инспектор в ТД на КОНПИ – София, срещу въззивно решение № 355/28.03.2024 г. по в. гр. д. № 3538/2022 година по описа на САС, с което е потвърдено решение № 260036 от 27.06.2022 г. на Пернишкия окръжен съд по гр. дело № 51/2020 г., с което са отхвърлени предявените от комисията искове по член 154, ал. 2 във връзка с член 143, т. 2 от ЗПКОНПИ (понастоящем ЗОНПИ) за недействителност на три сделки за дарение и искове по член 141, във връзка с член 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 и член 151 от ЗПКОНПИ за отнемане от ответниците на подробно посоченото в решението имущество.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на атакуваното въззивно решение и за уважаване на предявените искови претенции.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че Софийският апелативен съд се е произнесъл по въпроси, които са решени в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд, с практиката на съдилищата и по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Касаторът поставя следните въпроси:

1. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата незаконно придобито имущество, чиято стойност към края на проверявания период е 150 000 лв. или по-малка, ако е установено „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ за целия проверяван период?

2. За да се направи извод за наличие на „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ за целия проверяван период достатъчно ли е да се извърши съпоставка между стойността на имуществото към началото и края на проверявания период?

3. В правомощията на органите по чл. 16, ал.1 от ЗОНПИ, определени в чл. 114, ал. 1 от ЗОНПИ, включено ли е събиране на информация да имущество по вид и стойност към началото на проверявания период, придобито преди проверявания период и имущество по вид и стойност към края на проверявания период, придобито преди проверявания период?

4. Понятието „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ следва ли да се разбира, като съпоставка между стойност на имущество към началото и стойност на имущество към края на проверявания период?

5. При формиране на „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ следва ли да участва цялото възмездно придобито имущество в проверявания период?

6. При формиране на „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ следва ли да се извършва съпоставка между нетния доход за целия проверяван период с разликата в стойностите между налично имущество в началото на периода и налично имущество в края на периода?

7. Последица от неуважаване на иск на КОНПИ ли е събирането на публични държавни вземания?

8. Може ли КОНПИ да се ползва от привилегията, предвидена от законодателя в разпоредбата на чл. 84 от ГПК, за освобождаване от предварително плащане на държавна такса?

Касаторът счита, че посочените от него въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно: определение № 917/29.02.2024 г. по гр. д. № 3230/2023 г. на ВКС, III г.о.; определение № 507/06.02.2024 г. по гр. д. № 2602/2023 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 50109/10.01.2024 г. по гр. д. № 3932/2021 г. на ВКС, III г.о.; определение № 2215/17.07.2023 г. по гр. д. № 4452/2022 г. на ВКС, IV г.о.; определение № 929/29.02.2024 г. по ч. гр. д. № 48/2021 г. на ВКС, IV г.о.; тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по т.д. № 4/ 2021 г. на ОСГК на ВКС; тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС; решение № 29/12.04.2021 г. по гр. д. № 1021/2019 г. на ВКС, III г.о.; решение № 215/12.10.2017 г., постановено по гр. дело № 432/2017 г., ГК, IV г. о. ВКС; определение № 50263/18.07.2023 г. по гр.д.№ 1074/2022 г. на ВКС, ГК, III г. о.; тълкувателно решение № 7 от 16.11.2015 г. по тълк. д. № 7/2014 г. ОСГК на ВКС.

Отделно се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Постъпил е отговор на касационната жалба от ответната страна Н. С. Д. със становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не са депозирали отговор на касационната жалба.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С постановения от него съдебен акт въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по искове по реда на член 154, ал. 2 от ЗПКОНПИ срещу Л. Е. Д., Н. С. Д. и Е. Д. Г., тримата от [населено място], област П. за установяване недействителността по отношение на държавата на основание член 143, т. 1 от ЗПКОНПИ на договор за дарение, сключен с нот. акт № ... от ... ... ... г., том ..., нот. д. № .../... г. на нотариус с рег. № 141 по регистъра на НК, с район на действие РС - Перник, по силата на който първите двама ответници (проверяваното лице и съпругата му) са прехвърлили на третия ответник ( баща на проверяваното лице ) масивна сграда - обор със застроена площ от 449 кв.м., заедно с прилежащия терен - имот с кад. № ... по КВС на [населено място] с площ от 2,482 дка; договор за дарение, сключен с нот. акт № ... от ... ... ... г., том ..., нот. д. № .../... г. на същия нотариус, по силата на който първите двама ответници са прехвърлили на третия ответник 175/348 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ... по кадастралната карта на [населено място] с площ от 348 кв.м. и построената в него сграда с идентификатор № ... (едноетажна жилищна сграда) със застроена площ от 31 кв.м. и договор за дарение, сключен с нот.акт № ... от ... ... ... г., том ..., нот. д. № .../... г. на същия нотариус, по силата на който първите двама ответници са прехвърлили на третия ответник поземлен имот с идентификатор № ... по кадастралната карта на [населено място] с площ от 295 кв.м. и построената в него сграда с площ от 55 кв.м., на един етаж и обусловени от тях искове за отнемане на имуществото, предмет на договорите, от Л. Е. Д. и Н. С. Д.; искове по реда на член 154, ал. 1 от ЗПКОНПИ срещу Л. Е. Д. и Н. С. Д. за отнемане на основание член 151 от ЗПКОНПИ на сума в общ размер от 121 700 лева, съставляваща сбор от паричната равностойност на лек автомобил „ Тойота“ модел „Рънър“, с рег. [рег.номер на МПС] и други 14 на брой МПС, подробно описани по марка, модел и регистрационен номер; искове по реда на член 154, ал. 1 от ЗПКОНПИ срещу Л. Е. Д. и Н. С. Д. за отнемане на основание член 141 във връзка с член 142, ал. 2, т. 2 от ЗПКОНПИ на два автомобила: лек автомобил марка „ Нисан“, модел“ Патрол“, с рег. [рег.номер на МПС] и товарен автомобил марка „Форд“, модел “Транзит“, с рег. [рег.номер на МПС]; иск по реда на член 154, ал. 1 от ЗПКОНПИ срещу Л. Е. Д. за отнемане на основание член 141 във връзка с член 142, ал. 2, т. 1 от ЗПКОНПИ на левовата равностойност на 1 352,73 британски лири - от 3 482,81 лева, получени преводи от трето лице чрез системата „ MoneyGram“ и иск по реда на член 154, ал. 1 от ЗПКОНПИ срещу Н. С. Д. за отнемане на основание член 141 във връзка с член 142, ал. 2, т. 1 от ЗПКОНПИ на сумата в размер от 45 лева, получен превод от трето лице по разплащателна сметка в лева в „ОББ“ АД.

Съдът е посочил, че КОНПИ е обосновала исковите претенции поради привличане на ответника Л. Е. Д. по досъдебно производство № 2/2018 г. по описа на ТС „БОП“- [населено място] като обвиняем за това, че в периода от началото на 2017 г. до 12.10.2018 година е ръководил организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по член 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК; престъпление по член 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 във връзка с ал. 1 и ал. 2 от НК, попадащо в обхвата на член 108, ал. 2, т. 23 и т. 25 от ЗПКОНПИ, и след извършена проверка на имуществото на проверяваното лице и съпругата му за периода 29.10.2008 г. - 29.10.2018 г. Въззивният съд е констатирал, че КОНПИ признава, че в началото на проверявания период ответникът Л. Д. притежава в лична собственост на основание договор за продажба от 27.04.2005 г. (преди сключването на граждански брак с ответницата Н. Д. на 11.11.2006 г.) УПИ ... - ... в кв. ... по плана на [населено място] с площ от 731 кв.м. и построените в него две жилищни сгради със застроена площ от 68 кв.м. и 24 кв.м.; ответницата Н. Д. притежава в лична собственост на основание договор за дарение от 11.11.1999 г. идеална част от апартамент в [населено място] и сума в размер от 108,19 лева по разплащателна сметка в лева в „Обединена Българска Банка“ АД; двамата притежават в съпружеска имуществена общност две МПС: товарен автомобил, марка „ Фолксваген“, модел „245“, с рег. [рег.номер на МПС], придобит по договор за продажба от 21.06.2007 г. и лек автомобил „Тойота“ модел „4 Рънър“ с рег. [рег.номер на МПС], придобит по договор за продажба от 28.07.2008 г.; двамата нямат задължения и вземания към физически лица и кредитни институции нито в началото, нито в края на проверявания период; че притежаваното от ответниците към началото на проверявания период имущество е налично и към края на периода с изключение на лекия автомобил „Тойота“, който е отчужден на 13.05.2016 г.; че в края на проверявания период ответницата има парични средства в размер от 1 058,62 лева по разплащателна сметка в лева.

Въззивният съд е констатирал, че за да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че в края на проверявания период ответникът Д. и съпругата му притежават товарен автомобил „Нисан“ и товарен автомобил „Форд“ на стойност от 2 700 лева и 4 800 лева, както и по банкова сметка сума в размер от 1 058,62 лева или общо 8 558,62 лева; общата стойност на имотите, с които те са се разпоредили безвъзмездно в полза на втория ответник възлиза на 72 522 лева – т. е. общата стойност на придобитото в проверявания период и налично към неговия край имуществото е 81 080,62 лева, а притежаваното към началото на периода имущество не е налично у ответниците към края на проверявания период.

Съдът е отбелязал, че според първостепенният съд, независимо дали ответниците са се разпоредили с посоченото имущество възмездно или безвъзмездно, стойността на му по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на закона е равна или по-малка от 81 080,62 лева, като при определяне на размера на несъответствието не участва равностойността на преминалото през патримониума на ответниците имущество. Въззивният съд се е съгласил с изводите на първоинстанционния съд, че към началото на проверявания период лична собственост на ответника Д. е УПИ ... - ... в кв. ... по плана на [населено място] с площ от 731 кв.м. и построените в него две жилищни сгради със застроена площ от 68 кв.м. и 24 кв.м., а лична собственост на съпругата му е идеална част от апартамент в [населено място], както и че двамата притежават в съпружеска имуществена общност товарен автомобил марка „Фолксваген“ и лек автомобил „Тойота“, като в края на проверявания период ответниците са запазили всички придобити към началото на проверявания период обекти с изключение на лекия автомобил „Тойота“, който е отчужден на 13.05.2016 г. при пазарна стойност от 6 500 лева.

Съдът е приел, че в проверявания период ответниците са придобили в съпружеска имуществена общност и трите недвижими имота - предмет на оспорените като недействителни договори за дарение като е изложил съображения, че правно значение има стойността им към извършване на придобивните актове от 14.10.2014 г.; 23.10.2015 г. и 3.02.2017 г. - съответно от 27 328 лева; 13 315 лева и 24 775 лева, а не стойността им към подаване на исковата молба. Предвид това въззивният съд е достигнал до извода, че към края на проверявания период в имуществото на ответника е налице превишение на стойност от 32 559 лева, а в имуществото на ответницата - превишение на стойност от 33 509,43 лева.Съдът е отчел, че придобивната стойност (намалена със сумата от 3 250 лева от възмездно отчуждената част от притежания в началото на периода лек автомобил „Тойота“) на придобитото в проверявания период от ответника Д. имущество се равнява на 34 559 лева, а придобивната стойност (намалена със сумата от 3 250 лева от възмездно отчуждената част от притежания в началото на периода лек автомобил „Тойота“) на придобитото в проверявания период от ответницата Д. имущество възлиза на 35 617,62 лева – т. е. общата стойност на имуществото на ответниците в края на изследвания период възлиза на 70 176,62 лева. Въззивният съд се е позовал на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, че не съставляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник както и сумите от придобито и впоследствие отчуждено имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и че не формират превишение на имуществото (извън наличната в края на периода по разплащателната сметка на ответницата парична сума от 1 058,62 лева) останалите преминали през банковите сметки на проверяваното лице и съпругата му парични суми, както и сумите от придобитите и впоследствие отчуждени МПС, които не са налични у ответниците към края на проверявания период.

Въззивният съд е приел, че щом релевантната за преценката за значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ стойност на придобитото имущество се равнява на 70 176,62 лева, т.е. не надвишава 150 000 лева, изключено е формирането на значително несъответствие, независимо от размера на нетните доходи, тъй като те могат да бъдат положителна величина или нула, но никога отрицателна величина. САС е приел, че изведеният в този смисъл краен правен извод на ОС - Перник за отхвърляне на исковете за недействителност на договорите за дарение и за отнемане на посоченото в исковата молба имущество е правилен, поради което е потвърдил изцяло обжалваното пред него решение.

Поставените от касатора въпроси в частта им относно съдържанието на понятието "значително несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 ЗОНПИ и начинът, по който се извършва преценката от съда за наличието на „значително несъответствие“ (въпроси № 1, 2, 4, 5, 6) са обуславящи за решаващите правни изводи в атакуваното решение, поради което са от значение за крайния изход на конкретния правен спор, т.е. осъществяват изискването на чл. 280, ал. 1ГПК и ТР № 1 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване. Спрямо тях обаче не е налице наведеното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Те са получили своя отговор в задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4 от 2021 г. на ОСГК на ВКС. В т. 1 от същото е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 ДР ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 ДР ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

Според т. 2 от горепосоченото тълкувателно решение, не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Според горепосочените задължителни разяснения, сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в партимониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, т.е. липсва предмет на отнемане, поради което и не подлежат на отнемане. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Ето защо водещата предпоставка за гражданска конфискация по ЗОНПИ е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения размер в §1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер (чл. 107 ЗОНПИ), както е застъпвано последователно в практиката на ВКС, формирана включително след постановяване на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС по правни въпроси в обсега на неговото прилагане (решение № 732 от 12.12.2024 г. по гр. д. № 2652/2023 г. на Трето г. о.; решение № 50116/2024 г. по гр. д. № 3698 /2021 г. на Четвърто г.о; решение №5 0007/2024 г. по гр. д. № 4429/2019 г. на Четвърто г.о; решение № 140/2023 г. по гр. д. № 3565/2022 г. на Трето г.о; решение № 50004/2024 г. по гр. д. № 3649 /2020 г. на Четвърто г.о; решение №140/2023 г. по гр. д. № 3565/2022 г. на Трето г.о; решение № 203/2023 г. по гр. д. № 4452/2022 г. на Четвърто г.о; решение № 50130/2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на Четвърто г.о на ВКС и др.).

Целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваните лица имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В противен случай не е налице попадащо под санкцията на този закон обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.

Съгласно легалното определение в § 1, т. 8 ДР ЗОНПИ, „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. оставащите свободни, разполагаеми средства. Евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. В решение № 522/2024 г. по гр. д. № 3010/2023 г. на Четвърто г.о на ВКС е даден отговор и на въпроса за начина, по който се определя размера на несъответствието, когато стойността на придобитото имущество е различна от тази при отчуждаването му по специалните закони за гражданска конфискация.

Несъответствие е налице, когато се установи, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), съответно в § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ размер. Под несъответствие законът има предвид целия патримониум на проверяването лице към определен момент (началото и края на проверявания период), като съвкупност от оценими в пари (според придобиваната им стойност) активи (вещи и права) и пасиви. Когато придобито имущество е отчуждено възмездно, това обстоятелство има значение, доколкото е налице разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако придобивната стойност е по-ниска, полученото в повече при отчуждаването е доказан законен доход, а ако стойността при отчуждаването е по-ниска, само полученото при отчуждаването може да се счита вложено в придобиването на последващо имущество или разходвано за издръжката на проверяваното лице и неговото семейство.

Атакуваното въззивно решение е постановено изцяло в съответствие с горепосочената практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като решаващият правен извод за отсъствие на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ е изведен въз основа на задължителените постановки на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4 от 2021 г. на ОСГК на ВКС и формираната след него практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, посочена по-горе и обобщена като достижение на съвременната, отстранила предходни противоречия, съдебна практика. Последното обстоятелство изключва осъществяването както на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и на второто наведено допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Останалите въпроси на касатора (въпроси № 3, № 7 и № 8) не притежават характеристиките на общо основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като нямат обуславящо значение за крайния изход на конкретното дело.

Не е налице и въведената от касатора очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, свеждаща се само до квалифицирани състави на неправилност (допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма; на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти), каквито не са осъществени по настоящото дело.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение