Определение № 877 от 28.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 499/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от “Д. Общо застрахованe“ Е., гр. С. срещу въззивно решение № 126/08.02.2009 г. по гр. д. № 656/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение № 90/11.11.2008 г. по гр. д. № 581/2007 г. на Софийски градски съд. В обжалваната част жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца Л. С. Д. сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност” на МПС, във връзка с настъпило на 17.12.2002 г. непозволено увреждане, ведно със законната лихва от 19.02.2007 г. до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва за периода от 19.02.2004 г. до 19.02.2007 г. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск и неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. /чл. 281, т.2 и т. 3 ГПК/. Касаторът в изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулирал като значими за изхода на делото материалноправен въпрос: “правото /основателността на претенцията/ на увреденото лице да получи обезщетение за вреди от застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на МПС при условие, че същото лице има изпълнителен титул спрямо прекия причинител на вредите, издаден въз основа на уважен граждански иск за обезщетение на същите вреди, приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, водено срещу делинквента” и процесуалноправния въпрос за правния интерес за разглеждане на пряк иск за обезщетение на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка ”Гражданска отговорност”, в хипотезата на налично основание за репариране на същите вреди. Жалбоподателят се е позовал на постановени решения от ВКС по реда на чл. 290 ГПК по аналогични случаи, визирайки и даденото от ВКС разрешение в Решение № 82/07.07.2009 г. по т. д. № 28/2009 г. на ВКС, ТК, І отделение, в което е разглеждан предявения от майката на пострадалата иск при процесното п. т. п и е прието че искът е недопустим. Обосновава се приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба Л. С. Д. от гр. С., чрез процесуалния си пълномощник в писмени бележки взема становище за недопускане на касационно О., както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно О. съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Касаторът е посочил кои конкретни въпроси счита за значими, твърдейки, че разрешаването им би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Значението на поставените въпроси в настоящото производство по реда на чл. 280 ГПК се определя от правните изводи на решаващия съд досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка. В тази връзка, основателно е позоваването на селективния критерий по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Л. Д. срещу “Д. Общо застраховане” Е., гр. С. иск, квалифициран от съдилищата с правно основание по чл. 407, ал.1 ТЗ /отм./, Софийски апелативен съд е приел, че прекият иск срещу застрахователя е допустим и след като не е установено, че причинител на увреждането е заплатил на ищеца присъденото по наказателното дело обезщетение, съдът е счел че не е налице пречка за разглеждане на претенцията. С въззивното решение е потвърден съдебният акт на първата инстанция за присъденото обезщетение в размер на 25 000 лв., посочвайки, че то е справедливо и репарира претърпените болки и страдания. Настоящият съдебен състав приема, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно О., предвид позоваване на постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни актове- Решение № 82/07.07.2009 г. по т. д. № 28/2009г. на ВКС, ТК, І отделение и Решение № 165/16.02.2010 г. по т. д. № 211/2009г. ВКС, ТК, І отделение, с които по същите правни въпроси е дадено различно разрешение от това, съдържащо се в обжалвания въззивен съдебен акт. Ще следва да се допълни и това, че по сходни въпроси, свързани с допустимостта на иска по чл. 407 ТЗ/ отм. срещу застрахователя / при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента, е допуснат касационен контрол, и производството е спряно на основание чл. 292 ГПК за произнасяне на ОСТК с тълкувателно решение. С разпореждане № 1/13.04.2010 г. на основание чл. 292 ГПК П. на ВКС е разпоредил да се образува тълкувателно дело № 1/2010 г. по описа на ВКС, ТК, по два правни въпроса, които са сходни с тези, поставени по настоящото дело и тъй като производството по това тълкувателно решение е спряно с разпореждане от 17.05.2010 г. до постановяване на решение по тълкувателно дело № 2/2010 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия, се налага спирането и на настоящото производство на същото основание. Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение