Определение № 112 от 11.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5967/2015 г.
ВКСII гражданско отделение11.03.2016 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№. № 5194 от 13.08.2015 г. на С. С. К., чрез адв. И. Т. и касационната жалба с вх. № 5405 от 24.08.2015 г. на З. С. З., чрез адв. Б. Б., подадени против решение № 112 от 03.07.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 230/2015 г. на Апелативен съд – Варна. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ....................................... 2016 година, за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК. НА ВСЕКИ ОТ КАСАТОРИТЕ С. С. К. и З. С. З. ПООТДЕЛНО да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 583,55 (петстотин осемдесет и три лева и 55 стотинки) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството e по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 5194 от 13.08.2015 г. на С. С. К., чрез адв. И. Т. и касационна жалба вх. № 5405 от 24.08.2015 г. на З. С. З., чрез адв. Б. Б. против решение № 112 от 03.07.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 230/2015 г. на Апелативен съд – Варна. В касационната жалба на С. С. К. се подържа, че въззивното решение недопустимо, както и е неправилно при позоваване на всички отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Навеждат се доводи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗС установява в полза на владелеца на вещта кратка придобивна давност за откраднати и загубени вещи. В касационната жалба на З. С. З. също се поддържа, че въззивното решение недопустимо, както и е неправилно при позоваване на всички отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗС не касае нов три годишен придобивен срок в полза на владелците на вещта, а касае процесуалната невъзможност на собственика да води иск след този срок относно открадната или загубена вещ. Подържа, че ищецът не е надлежна страна в процеса, тъй като след изплащането на обезщетението за откраднатия автомобил от страна на застрахователя, последният става собственик на автомобила, а от там и той притежава активната процесуална легитимация по иска. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и са придружени от изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което са процесуално допустими, включително от гледна точка изискването за цена на иска по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], чрез адв. В. В. поддържа, че не са налице основанията за допускане до касационен контрол, както и че жалбите са неоснователни по същество. Претендира разноски. По допускането на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло решение № 36 от 23.03.2015 г. по гр.д.№ 229/2014 г. на Окръжен съд – Търговище и вместо това е прието за установено по отношение С. С. К. и З. С. З., че [фирма], [населено място] (с предишно наименование [фирма]) е собственик на основание договор за продажба № 077/2007 г. на лек автомобил, марка „Ауди“ Q 7, TDI 3.0, регистриран от дружеството през 2007 г. като автомобил с РАМА № WAUZZZ4L57D070552, двигател № BUG 042106, с рег. [рег.номер на МПС], (към настоящия момент с рег. [рег.номер на МПС], регистриран на името на С. С. К.) на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че с нормата на чл. 78, ал. 1 ЗС е уредено самостоятелно оригинерно придобивно основание по отношение правото на собственост и ограничени вещни права върху движими вещи. Изключение от правилото е въведено за движимите вещи, за прехвърлянето на чиято собственост се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписа. За приложението на това изключение няма значение дали движимата вещ е открадната или загубена – тя не се придобива нито веднага, нито с изтичането на три годишен срок от кражбата или изгубването. Движима вещ, за чието прехвърляне се изисква посочената квалифицирана форма, може да се придобие по давност само при хипотезата на чл. 80, ал. 1 ЗС – с непрекъснато владение от 5 г. (освен ако самото владение е придобито чрез престъпление – ал. 2). Съобразено е обстоятелството, че на ищцовото дружество е било изплатено обезщетение от застрахователя по застраховката „Бонус Каско” в размер на 116 710,24 лв. за откраднатия автомобил /л. 136-142/, като в тази връзка представляващите ищцовото дружество са подписали пълномощно в полза на застрахователя, овластявайки го да получи от органите на МВР или съдебните органи откраднатото МПС, да се разпорежда със същото и да предявява претенции пред съдилищата. Доколкото липсват доказателства за прехвърлянето собствеността върху автомобила от ищцовото дружество на застрахователя, то е прието, че [фирма] се явява надлежен ищец по предявения иск. В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят К. е извел следните правни въпроси, с необходимостта от даването на отговор на които обосновава искането си за допускане до касационен контрол на обжалваното решение, а именно:
„Притежава ли право на иск действителният собственик на крадена или изгубена вещ след изтичане на тригодишния срок по чл. 78, ал. 2 ЗС?“
Какво представлява срокът по чл. 78, ал. 2 ЗС? Дали този срок визира погасителна давност за предявяване на иск от собственик на открадната или придобита вещ или е срок на придобивна давност от добросъвестен приобретател, или е преклузивен и с изтичането му се прекратява самото материално право и същото се придобива от добросъвестния владелец на вещта?
„Предвиденият в ал. 2 на чл. 78 ЗС тригодишен срок, след изтичането на който собственикът на откраднатата или загубена вещ изгубва правото да търси същата приложим ли е за хипотезата посочена като изключение по чл. 78, ал. 1 ЗС – когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква специална форма? Дали изключението по ал. 1 изключва напълно възможността за придобиване чрез добросъвестно владение или срокът по ал. 2 на чл. 78 ЗС предвижда именно такава хипотеза на придобивна давност при добросъвестно владение?“ В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК З. С. З. отново поставя правен въпрос относно допустимостта на иска за собственост по отношение на крадена или изгубена вещ след изтичане на тригодишния срок по чл. 78, ал. 2 ЗС, а така също и въпросите за принадлежността на правото на иск относно собствеността на вещ, за която изключителните права са делегирани на трето лице – застраховател и дали в този случай искът е недопустим или неоснователен, както и за задълженията на въззивния съд, произтичащи от чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236 ГПК. Предвид съдържанието на обективираната с обжалвания акт решаваща воля, настоящият състав на съда приема, че формулираните от касаторите въпроси „Притежава ли право на иск действителният собственик на крадена или изгубена вещ след изтичане на тригодишния срок по чл. 78, ал. 2 ЗС?“ (който обобщава и останалите две питания, поставени от касатора С. С. К.) и за принадлежността на правото на иск относно собствеността на вещ, за която изключителните права са делегирани на трето лице – застраховател са обусловили преценката на въззивния съд за наличието на предпоставки да се пристъпи към постановяването на решение по съществото на спора, като по отношение на тези въпроси е налице и допълнителния селективен критерий за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същите имат отношение към допустимостта на съдебния акт, за която касационната инстанция е длъжна да осъществява контрол и служебно. Не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване по въпроса за задълженията на въззивния съд, произтичащи от чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236 ГПК, доколкото същият практически обобщава оплакванията на касаторката З. С. З. за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на въззивното решение, произнасянето по които се дължи с акта по съществото на спора. При допускане на касационното обжалване, всеки от касаторите дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 583,55 лв. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия