Определение № 126 от 19.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1871/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 488 от 10.11.2016 г. по в. гр. д. № 453/2016 г. на Софийския окръжен съд е отменено решение № 81 от 10.05.2016 г. по гр. д. № 940/2015 г. на Районен съд Елин Пелин и е отхвърлен предявеният от Л. К. В. и И. Ц. В.-В. срещу държавата, представлявана от областния управител на Софийска област, положителен установителен иск за собственост на поземлен имот, представляващ УПИ IX-244 в кв.14 по регулационния план на в.з. „П. к.“ в [населено място] хан, [община]. Въззивният съд е приел, че върху процесния имот през 1980г. държавата е отстъпила право на строеж на общия наследодател на ищците Ц. В. и на неговата съпруга - ищцата Л. В.. Упражнявайки това право, двамата са изградили масивна вилна сграда. Понастоящем земята е със статут на частна държавна собственост. Ищците не са могли да я придобият по давност. Разпоредбата на чл.86 ЗС в редакцията до 1996 г. изключва придобиването по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменението на чл.86 ЗС /ДВ бр.33/1996 г./ давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. За недвижимите имоти, които са частна държавна собственост, придобивната давност е започнала да тече от влизане в сила на изменението на закона – 01.06.1996 г., но все още не е изтекла поради спиране на течението на давностния срок с § 1 ДР на ЗИДЗС, ДВ, бр.46 от 2006 г., с последващи изменения. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците Л. В. и И. В.. Жалбоподателите считат, че от 01.06.1996 г. до влизане в сила на §1 ДР на ЗИДЗС / ДВ бр.46/2006 г./ е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок, поради което са станали собственици на процесния имот. Позовават се на решение № 558 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 269/2010 г. на ВКС II ГО и решение № 253 от 07.01.2014 г. по гр. д. № 1181/2013 г. на ВКС,I ГО. В изложението към касационната жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК по въпрос, уточнен от настоящия състав, съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: може ли да бъде придобит по давност имот, частна държавна собственост, в периода 01.06.1996 г. – 31.05.2006 г. Ответникът в производството – държавата, представлявана от областния управител на Софийска област, не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, за което не е въведено ограничение за допустимост на касационното обжалване с оглед цената на иска. Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С ТР № 3/14.02.2018 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС е отклонено предложението на състав на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по въпроса дали с разпоредбата на §1 от ЗР на ЗД на ЗС/ДВ бр. 46/2006г./ е постановено спиране на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, който е започнал да тече на 01.06.1996 г., когато влиза в сила изменението на чл. 86 ЗС /ДВ, бр. 33/1996г./, преди този срок да изтече. В изложените мотиви е застъпено разбирането, че когато срокът се брои по месеци, а следователно и по години, той изтича на съответното число и месец от последната година /петата или десетата/, съответстващ на деня, в който владението е започнало. Направен е извод, че десетгодишният давностен срок, започнал да тече от 01.06.1996 г., изтича на 01.06.2006 г., а не на 31.05.2006 г., откогато е в сила мораториумът, установен с §1 ЗР на ЗД на ЗС /ДВ, бр.46/2006г./, с който е постановено спиране на давността за определен период от време, удължен впоследствие до 31.12.2017 г. Обжалваното въззивно решение е в съответствие с приетото в мотивите на ТР № 3/14.02.2018 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС, че десетгодишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС за придобиване по давност на имот, частна държавна или общинска собственост, не е изтекъл, тъй като течението на давността е било спряно с § 1 ДР на ЗИДЗС, ДВ, бр.46 от 2006 г. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в решение № 127/25.11.2014 г. по гр. д. № 3190/2014 г., ІІ г.о. решение № 246 от 19.03.2010 г. по гр.д. № 615/2009г. на ВКС, първо г.о.; решение № 38 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 2685/2008 г. на ВКС, първо г.о.; решение № 108 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 296/2009 г. на ВКС, второ г.о., решение № 3 от 20.04.2012 г. по гр.д. № 724/2011 г. на ВКС, второ г.о.; решение № 159 от 01.07.2014 г. по гр.д. № 1435/2014 г. на ВКС, първо г.о. По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,