Определение № 547 от 22.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 533/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и се развива едностранно. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2723/11.08.09 г. на „Р” ООД-София, подадена против определение № 1* на Б. ОС, ГК, от 28.VІІ.2009 г., постановено по ч.гр. дело № 482/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу Р. на РС-гр. Сандански за връщане /като просрочена/ на частна жалба на същия търговец, подадена против постановено по същото дело друго определение: за отхвърляне на молба за допълване на първоначално издадена по реда на чл. 417, т. 9, предл. І-во ГПК заповед за изпълнение въз основа на документ /запис на заповед/. Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което той претендира неговото касиране и: „връщане на делото на въззивния съд – за продължаване действията по администриране на подадената частна жалба срещу О. № 581/03.04.2009 г. на РС С. ”. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в обстоятелствената част на жалбата, „Р” ООД-София поддържа, че с атакуваното определение Б. ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /обективирана в цитирани и приложени 5 определение на отделни състави от неговата търговска колегия/ по процесуалноправния въпрос: „относно правилното прилагане на разпоредбите на чл. 39 и чл. 38 ГПК за редовността на връчване на съобщение до страна по делото, посочила по същото съдебен адрес”. Този въпрос едновременно с това бил от значение както за точното прилагане на закона, но така също и за развитие на правото въобще, т. е. налице били предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване към конкретния случай. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Б. ОС, частната жалба на „Р” ООД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: Не се констатира от съобразителната част на обжалваното въззивно определение Б. ОС да се е произнасял по релевираният от частния касатор процесуалноправен въпрос. Напротив, последният дословно е приел, че съобщение за връчване на препис от атакуваното пред него определение на първостепенния съд за отказ да се допълни издадената в полза на „Р” ООД-София заповед за изпълнение е било връчено „на посочения в заявлението адрес”:„Николай В. Г. ” № 1*ъгласно чл. 425 ГПК това заявление е по образец, утвърден от министъра на правосъдието с Наредба № 6 от 20.ІІ.2008 г. и сред задължителните му реквизити не се предвижда посочване на адрес, различен от този на управление на д-вото, както е бил надлежно вписан в търговския регистър. Ето защо, без значение е последвалото посочване от страна на частния касатор и на други адреси по делото, наричани веднъж от процесуалните му представители „адрес за кореспонденция”, а друг път - „съдебен адрес”. В заключение, хипотетично поставени от частния касатор за разрешаване въпроси обаче /били те материалноправни или процесуалноправни/, не са от естество да обосноват приложно поле на инстанционния контрол, който ВКС осъществява факултативно. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение