Определение № 2788 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3777/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. Е. С., срещу определение № 1711 от 29.06.2023 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 1625/2023 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено разпореждане № 11078 от 22.05.2023 г., постановено по гр. д. № 112490/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-26 състав. С първоинстанционното разпореждане е върната частната жалба на Н. С. поради неотстраняване в срок на указани от съда нередовности. Според жалбоподателя обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон, като смята, че не са налице нередовности на частната жалба. Иска се неговата отмяна. В изложението си касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, като сочи, че съдебният акт и настоящия процес страдат от съществени пороци, които са го увредили. Конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран. Поддържа се искане за спиране на делото и сезиране на Конституционния съд за тълкуване на понятието „достойнство“ от Преамбюла на Конституцията на Република България. Навежда доводи за наличие на дискриминация спрямо него от съда и прави искане за спиране на делото с оглед на образувано т.д. №1/2023г. на ОСГТК и прилагане на чл.22, ал.1,т.6 ГПК. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, ищец по делото, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. С обжалваното определение Апелативен съд – София, след като е разгледал частната жалба на Н. С. срещу разпореждане № 11078 от 22.05.2023 г., постановено по гр. д. № 112490/2022 по описа на СГС, е оставил същата без уважение, като е потвърдил обжалваното разпореждане за връщане на жалбата поради неотстраняване в срок на указани от съда нередовности. За да потвърди разпореждането, че правилно СГС е върнал частната жалба като нередовна, въззивният съд е приел, че въпреки подадените частни жалби и уточнения към тях, жалбоподателят не е отстранил в срок указанията на съда, които са съобразени със закона, а именно липсата на доказателство за заплатена държавна такса в размер на 15 лв. В тази връзка първоинстанционният съд е дал множество указания на Н. С. да отстрани нередовностите в неговите искания, обективирани в искова молба, в частна жалба и „жалба по отказ права в злоупотреба“. В мотивите си въззивният съд е посочил, че в конкретния случай при нередовната искова молба срещу няколко ответници, с давани указания да се уточнят исковете срещу всеки от тях, както и вредите и размера на обезщетението, независимо от оплакване за дискриминация и несправедлив съдебен процес, и предвид липсата на основание, изключващо задължението на ищеца за заплащане на държавна такса, в това число и без да има искане по реда на чл.83, ал.2 ГПК, дадените от съда указания се явяват законосъобразни. Въззивният съд е приел, че действията на първоинстанционния съд са правилни както за дадения срок за отстраняване на нередовностите, така и за връщането на частната жалба. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК. Тези тълкувателни постановки са приложими и в производството по частни касационни жалби. В настоящия случай касаторът не е формулирал правен въпрос, по който да бъде допуснато обжалването. Твърденията, които Н. С. навежда за умишлено несправедлив съдебен процес, очевидна неправилност или злоупотреба с власт, не съставляват правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Неотносимо се явява и цитираното т.дело № 1/2023г. на ОСГТК на ВКС във връзка с приложението на чл.22, ал.1,т.6 ГПК за отвод след като по настоящото дело няма надлежно искане от жалбоподателя за отвод на състава на съда и което да поражда задължение на същия да се произнесе по искането. Обжалваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице и нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,