Определение № 4383 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4461/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.2322/19.09.22 по ч.г.д.№.599/22 на АС София, 10с., е потвърдено определение №.22/4.01.22 по г.д.№.13127/21 на СГС, ГО, 30с., за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на ОС Видин. Постъпила е частна касационна жалба от М. Д., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Ответната страна Прокуратурата на Република България не взема становище. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт АС София е приел, че възражението за местна подсъдност по предявения пред СГС от М.Д. /гражданин на РТурция/ срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е основателно. Посочил е, че съгласно нормата на чл.7 ал.1 ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането /в случая в съдебния район, където е повдигнато и поддържано обвинението/ или по настоящия адрес на увредения, но втората възможност е допустима само в случай, че последният има настоящ адрес в страната. Доколкото ищецът е чужд гражданин и няма нито настоящ, нито постоянен адрес в РБългария, а от друга страна разпоредбата на чл.107 ал.3 ГПК е неприложима, той не може да се ползва от предвидената в чл.7 ал.1 ЗОДОВ изборна подсъдност. Искът следва да бъде предявен и разгледан от съда по мястото на увреждането - ОС Видин, който единствено е компетентен съд, предвид направеното възражение на ответника. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“за правото на изборна подсъдност по чл.7 ал.1 от ЗОДОВ, когато ищецът няма настоящ адрес или седалище на територията на страната“; 2.“Когато в производство по реда на ЗОДОВ ищецът няма настоящ адрес или седалище на територията на страна, това лишава ли го от възможността да ползва правото на изборна подсъдност по чл.7 ал.1 от ЗОДОВ?“; 3. „Когато ищецът в производство по реда на ЗОДОВ няма настоящ адрес на територията на страната, намира ли приложение по аналогия нормата на чл.107 ал.3 ГПК вр. с чл.7 ал.1 ЗОДОВ?“ /опр.№.351/18.05.12 по ч.г.д.№.294/12, ІІІ ГО, опр.№.636/16.11.09 по ч.т.д.№.674/09, І ТО/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия въпрос на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК - същият е от значение за решаването на делото, като същевременно във връзка с него не се открива формирана практика на ВКС. По поставения въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, съдът приема следното: Законът за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е създаден предвид общата разпоредбата на чл.7 от Конституцията на Република България за отговорност на държавата за вреди от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица. Той предвижда специален ред за разглеждане на искове, свързани с отговорността на държавата за вреди, като в предметния му обхват е включена отговорност от незаконни актове, действия и бездействия на администрацията /чл.1 ЗОДОВ/; от дейност на правозащитните органи /чл.2 ЗОДОВ/; от дейност на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /чл.2а ЗОДОВ/; от дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок /чл.2б ЗОДОВ/, ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз /чл.2в ЗОДОВ/. Съгласно чл.7 ал.1 ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Видно от текста на разпоредбата, с нея е въведена изборна местна подсъдност. Тя е установена с цел да се улесни достъпа на граждани и юридически лица до правосъдие по този закон и съответно обезвредата им, ако са налице законовите предпоставки за това. Законодателят е предоставил възможност на ищеца да избира между съда по мястото на увреждането или съда по настоящия адрес или седалището на увредения. Тази възможност е предвидена за всяко лице, което твърди, че за него е възникнало право да претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ – ограничения в текста на разпоредбата няма. Тя не може да бъде тълкувана така, че да постави ищец, който не живее в РБългария или няма седалище в нея, в по-неблагоприятно положение от този, който живее в страната – т.е. в положение, при което той на практика да няма избор и да може да предяви иска си само пред съда по мястото на увреждането, под страх от отвод за местна подсъдност. В този случай по аналогия на закона същият следва да се ползва от възможността, предвидена в чл.107 ал.3 ГПК за лица без постоянен адрес в РБ, и да разполага с право да предяви иска си и пред надлежния съд в София. В противен случай би било налице неравно отнасяне към еднакви в релевантните си аспекти случаи – и в двете хипотези се касае до лица, които претендират, че са пострадали и спрямо тях са налице предпоставките на ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за причинени вреди, като същевременно, отнасянето към тези практически сходни случаи би било различно в зависимост от това дали пострадалото лице има или не настоящ адрес или седалище в РБ-без за различното отношение да е налице обективно и разумно обосноваване, респективно пропорционалност между преследваната цел /да се улесни достъпа до съд/ и използваните средства /напротив, именно лицата, които нямат настоящ адрес или седалище в РБ, биха могли да бъдат по-затруднени да се ориентират и възможността да предявят иска и организират защитата си в столицата [населено място] би могла да бъде за тях много по-удобна/. Разрешението, предвидено в чл.107 ал.3 ГПК, е прилагано и в други хипотези по аналогия /напр. вр. с чл.130 ал.3 СК - опр.№.351/18.05.12 по ч.г.д.№.294/12, ІІІ ГО, вр. с чл.390 ГПК - опр.№.636/16.11.09 по ч.т.д.№.674/09, І ТО, в идентична хипотеза, но относно иск по чл.1 ал.1 ЗОДОВ пред административен съд - опр.№.11306/27.09.17 по а.д.№.9878/17, ВАС, и др./, и няма основание приложението му във връзка с чл.7 ал.1 ЗОДОВ да бъде отхвърлено. Предвид изложеното следва да се приеме, че когато ищецът в производство по реда на ЗОДОВ няма настоящ адрес или седалище на територията на страната, приложение по аналогия намира нормата на чл.107 ал.3 ГПК вр. с чл.7 ал.1 ЗОДОВ и той може да се ползва от предвидената изборна местна подсъдност като предяви иска си пред съда по мястото на увреждането или пред надлежния съд в София. Избраната от него подсъдност обвързва сезирания съд и той не може да препраща делото на другия алтернативно компетентен орган. По касационната жалба. Ищецът – касатор в настоящото производство, е турски гражданин без настоящ адрес в РБългария и е предявил иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ - претендирайки обезщетение за нанесени му вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление пред СГС. С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че доколкото в чл.7 ал.1 ЗОДОВ е предвидена изборна местна подсъдност и по аналогия на закона е приложима разпоредбата на чл.107 ал.3 ГПК, ищецът може да се възползва от нея и да предяви иска си пред СГС. Избраната от него подсъдност обвързва сезирания съд и той не може да препраща делото на другия алтернативно компетентен орган. При това положение определението, с което първата инстанция е прекратила производството и го изпратил на ОС Видин, е незаконосъобразно и като го е потвърдил, въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт. Той трябва да бъде отменен, а делото – върнато на СГС за продължаване извършването на по-нататъшни процесуални действия по разглеждане на предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,