Определение № 545 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 666/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] и П. Я. З. - С. срещу решение на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми състав, с което е уважен иск по чл.254 ГПК отм. за признаване за установено, че ищецът Паолу Д. не дължи сумата от 100 000 евро по изп. лист и образувано изпълнително дело, с изпълнително основание договор за посредничество от 21.01.2006г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.1.2007г. до окончателното й заплащане и разноски в производството за издаване на изпълнителен лист 3912 лв. С решението касаторите са осъдени да заплатят на П. К. Д. разноски 11 848 лв. В изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поддържат следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1.при отрицателния установителен иск по чл.254 ГПК отм. следва ли съдът да обсъди както всички направени от длъжника възражения срещу изпълняемото право, така и всички кредиторови основания за претендираното вземане, вкл. когато взискателят твърди, че ако не се дължи възнаграждението по чл.18, се дължи на основание чл.2.5 от договора за посредничество, при допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и 2. материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по приложението на чл.20 ЗЗД във връзка със запазването на съдържанието на тълкуваната договорна клауза подлежат ли на тълкуване ясните уговорки между страните или само неясните и двусмислени уговорки. Ответникът П. К. Д. в писмен отговор счита, че не са налице предпоставките на закона за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, както по отношение на основната, така и допълнителните по поставените от касатора два въпроса, по подробно изложени в отговора съображения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК. Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая, с решение №1837 от 24.04.2009г. по гр.д. №1038/2007г. на СГС искът по чл.254 ГПК отм. на Паолу Д. е отхвърлен като неоснователен. СГС е приел, че няма основание ищецът да дължи възнаграждение на посредника по т.18 от договора от 21.01.2006г. тъй като от събраните по делото доказателства не се установява да е действал недобросъвестно. Възнаграждението, приема съдът, се дължи по чл.2.5 от договора и неговата изискуемост е настъпила с изповядването на сделката на 12.12.2006г. Счетено е за ирелевантно обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден на основание т.18 от същия договор, доколкото сумата от 100 000 евро се дължи по същото правоотношение договора от 21.01.2006г. САС е отменил първоинстанционното решение и за да уважи искът е приел, че след като изпълняемото право произтича от чл.18 на договора за посредничество, то пределите на съдебното дирене и на съдебната защита се ограничават в тази посока - дължи ли ищецът на ответниците комисионно възнаграждение по чл.18 от договор, каквито фактически твърдения за недължимост на вземането по издадения изпълнителен лист ищецът е заявил в исковата си молба по ч.254 ГПК отм. Съдът е приел от фактическа страна за безспорно установени фактите за реализирана продажба на посочения в договора недв. имот, със страна по договора за продажба лице, което фигурира в протокол №1, осъществена със съдействието на посредника, както и че договорът е сключен след изтичането на уговорения в него срок. Съдът е приел, че за да бъде осъществена хипотезата на чл.18 от договора/ заплащане от възложителя на посредника комисионно възнаграждение в размер на 100 000 лв./ е необходимо възложителят да е проявил укоримо поведение, да е действал във вреда на посредника като го е лишил от правото на възнаграждение. Установените по делото факти, според САС, сочат добросъвестно поведение на ищеца за уведомяване за сключване на сделката с участието на посредника и заплащане на договорения процент възнаграждение. По поставения процесуален въпрос не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Липсва обективен идентитет между разгледания от съда иск по чл.254 ГПК отм. с несъдебно изпълнително основание чл.237, б”з” ГПК отм. и възражения на кредитора и тези в решение №525 от 8.07.2005г. по т.дело № 14/2005г., решение № 666 от 6.12.2007г. по т.д. № 387/2007г., решение №174 от 12.04.2005г. по т.дело № 431/2004г. и решение №1414 от 29.10.2003г. на ВКС, ТК. В първото решение е прието, че длъжникът трябва да изчерпи възраженията си срещу изпълняемото право чрез позоваването на изтекла погасителна давност, а в останалите решения - възраженията, които може да противопостави издателят на запис на заповед в зависимост от това дали менителничният документ обезпечава каузална сделка или се оспорва редовността на записа на заповед. С оглед мотивите на атакуваното решение, поставеният от касатора въпрос по приложението на чл.20 ЗЗД се явява релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разрешаването му е обусловило изхода на спора. Настоящият състав намира, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед на даденото разрешение по приложението на чл.20 ЗЗД в решение № 81 от 7.07.2009г. по т.д.№761/2008г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК по материалноправен въпрос: относно приложението на чл.20 ЗЗД във връзка със запазване на съдържанието на тълкуваната договорна клауза в съответствие със изявената, а не предполагаема воля на страните, подлежат ли на тълкуване ясните уговорки между страните или само неясните и двусмислени уговорки при прилагането чл.20 ЗЗД, решен в противоречие с цитираното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение