Определение № 211 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2302/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. Ц. и А. Ц. Ц. срещу въззивно решение № 765 от 28.01.2020 г. по гр.д.№ 3851 от 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, II-В въззивен състав, изцяло, както следва:

1. в частта, с която е обезсилено решение от 28.08.2017 г. по гр.д.№ 4344 от 2014 г. на Софийския районен съд, 88 състав в частта му за отхвърляне на предявения от Н. М. С. /починала в хода на делото и с конституирани наследници по закон Е. А. С., Ц. А. Бе.. и К. А. С. /срещу Г. В. Ц. и Т. С. Ц. иск с правно основание чл.76 ЗС и е прекратено производството по този иск;

2. в частта, с която е прекратено производството по отношение на И. К. А., действащ като ЕТ „И. Айдарски“, конституиран по делото като трето лице- помагач на страната на ответниците Г. Ц. и Т. Ц.;

3. в частта, с която е отменено решение от 28.08.2017 г. по гр.д.№ 4344 от 2014 г. на Софийския районен съд, 88 състав в частта му за отхвърляне на предявения от Н. М. С. /починала в хода на делото и с конституирани наследници по закон Е. А. С., Ц. А. Б. и К. А. С./ срещу Д. П. Ц. и А. Ц. Ц. иск с правно основание чл.76 ЗС за възстановяване на отнето на 10.10.2013 г. владение върху следния недвижим имот: първи етаж от триетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет и входно антре, със застроена площ от 89 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], [улица] /бивша [улица]/, представляващ имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК и вместо това е постановено ново решение за уважаване на този иск и

3. в частта, с която са осъдени Д. Ц. и А. Ц. да заплатят на Е. С., Ц. Бергхамер и К. С. разноски по делото за въззивното производство в размер на 282,39 лв.

Касаторите твърдят, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на процесуални правила и на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 431 от 20.12.2011 г. по гр.д.№ 455 от 2012 г. на ВКС, ГК, III г.о./ по следните правни въпроси:

1. Допустимо ли е въззивният съд да промени правната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, без да изготви и представи нов доклад, в който да укаже новите обстоятелства, които подлежат на доказване, да изясни новото разпределение на доказателствената тежест и съответното събиране на доказателства ?

2. Какви са правомощията на въззивната инстанция, когато прецени, че дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск е неправилна, с оглед заявените в исковата молба твърдения ?

В писмен отговор от 20.07.2020 г. ответниците по жалбата Е. А. С., Ц. А. Б. и К. А. С. оспорват същата. Молят решението на Софийския градски съд да не бъде допускано до касационно обжалване. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.

Г. В. Ц., Т. С. Ц. и И. К. А., действащ като ЕТ „И. Айдарски“ не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното:

1. Недопустима е и като такава следва да бъде оставена без разглеждане касационната жалба на Д. П. Ц. и А. Ц. Ц. срещу въззивното решение в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на предявения от Н. М. С. /починала в хода на делото и с конституирани наследници по закон Е. А. С., Ц. А., Ц. А. Б. и К. А. С./ срещу Г. В. Ц. и Т. С. Ц. иск с правно основание чл.76 ЗС и е прекратено производството по този иск и в частта, с която е прекратено производството по отношение на И. К. А., действащ като ЕТ „И. Айдарски“, конституиран по делото като трето лице- помагач на страната на ответниците Г. Ц. и Т. Ц.. Жалбоподателите Д. Ц. и А. Ц. не са страни по предявения от Е. С., Ц. Бергхамер и К. С. срещу Г. Ц. и Т. Ц. иск, нито са необходими другари на някоя от страните по този иск. Поради това те не са процесуалноправно легитимирани да обжалват решението по този иск. И. К. А., действащ като ЕТ „И. Айдарски“ не е бил конституиран като помагач на Д. Ц. и А. Ц. /конституиран е като помагач на ответниците Г. Ц. и Т. Ц., спрямо които делото е прекратено/, поради което Д. Ц. и А. Ц. не са легитимирани да обжалват решението и в частта за прекратяване на делото по отношение на това трето лице- помагач.

2. В частта, касаеща решението по предявения от Н. М. С. /починала в хода на делото и с конституирани наследници по закон Е. А. С., Ц. А. Б. и К. А. С./ срещу Д. П. Ц. и А. Ц. Ц. иск с правно основание чл.76 ЗС за възстановяване на отнето на 10.10.2013 г. владение и в частта за разноските за въззивната инстанция, касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по този иск/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за защита на владение с цена на иска над 5000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

Не са налице обаче посочените от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението в тази част поради следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да се допусне касационно обжалване на решение на основание чл.280, ал.1 ГПК касаторът следва да посочи правен въпрос, който е обусловил изводите на съда по конкретното дело и е от значение за него- въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, с актове на Коституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Непосочването на такъв правен въпрос е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване.

В конкретния случай касаторите не са посочили такъв правен въпрос- въпрос, който е от значение за конкретното дело и е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. И двата поставени от касаторите въпроси /1. Допустимо ли е въззивният съд да промени правната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, без да изготви и представи нов доклад, в който да укаже новите обстоятелства, които подлежат на доказване, да изясни новото разпределение на доказателствената тежест и съответното събиране на доказателства ? и 2. Какви са правомощията на въззивната инстанция, когато прецени, че дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск е неправилна, с оглед заявените в исковата молба твърдения ?/ са напълно неотносими и без значение за конкретното дело, по което въззивният съд не е променил правната квалификация на предявените по делото субективно съединени искове. Напротив, в решението си въззивният съд се е произнесъл по искове с правна квалификация чл.76 ЗС- правна квалификация, каквато е приета от първоинстанционния съд в доклада му по чл.146 ГПК и е посочена в решението на първоинстанционния съд.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените субективно съединени искове по чл.76 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на Закона за собствеността и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд в частта по предявените от Н. М. С. /починала в хода на делото и с конституирани наследници по закон Е. А. С., Ц. А. Б. и К. А. С./ срещу Д. П. Ц. и А. Ц. Ц. субективно съединени искове с правно основание чл.76 ЗС за възстановяване на отнето на 10.10.2013 г. владение върху недвижим имот и в частта за разноските, не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите държат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата Е. С. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1200 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение