Определение № 95 от 15.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3533/2019 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба от адв. М. В. като пълномощник на Ц. Д. Х. – М. и Р. А. Х., с искане за изменение на определение № 114/17.03.2020 г. по настоящото гражданско дело № 3533/2019 г. по описа на ВКС, II г. о., в частта за разноските. Ответникът по молбата - С. А. Х., представя отговор в срока по чл.248, ал.2 ГПК с аргументи за неоснователност на подадената молба. Прави искане в случай, че съдът уважи подадената молба по чл.248 ГПК, да намали поради прекомерност претендираното адвокатско възнаграждение. Останалите ответници по молбата не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С определение № 114/17.03.2020 г. не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 582 от 07.05.2019 г., постановено по въззивно гр. д. № 511/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, по жалбата на С. А. К., С. А. Х., С. Д. Х., както и по жалбата на К. К. К.. Срещу двете касационни жалби са били подадени отговори от ответниците – молители. С цитираното определение касаторите С. А. К., С. А. Х., С. Д. Х. и К. К. К. са осъдени да заплатят на Ц. Д. Х. – М. и Р. А. Х. сумата 1 200 лв. – разноски пред настоящата инстанция /за адвокатско възнаграждение/. С настоящата молба е поискано допълнително присъждане на сумата 1 200 лв. за изготвяне на отговор по втората касационна жалба. Депозираните отговори по двете жалби са с напълно идентично съдържание. При тези обстоятелства следва да се приеме, че не са налице предпоставките по чл.248 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Като взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл.288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да се призовават страните и техните пълномощници и без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, както и че осъщественото процесуално представителство на ответниците по касация се изразява в изготвянето и подаването на един и същи отговор на касационните жалби, настоящият съдебен състав намира че не следва да се присъжда допълнително адвокатско възнаграждение. В противен случай същото би било прекомерно, съответно би подлежало на намаляване по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Предвид изложеното, молбата за изменение на определението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, Второ отделение