Определение № 4533 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 413/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. Б. против решение от 09.10.2023 г., постановено по реда на чл.250 ГПК по гр.д.№ 3067/2019 г. от ІІІ“б“ състав на СГС. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е счел искането за постановяване на допълнително решение за основателно и е осъдил С. Б. да заплати на Е. Г. И. законната лихва върху присъдената сума с влязлото в сила решение, считано от датата на предявяването на иска, до окончателното й изплащане. Съдът е приел, че сключената между страните спогодба е след влизане в сила на решението и съответно не касае законната лихва върху главницата, тъй като спогодбата не касае бъдещи вземания, като е приел, че законната е именно бъдещо задължение. В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос, следва ли съдът да ингонорира сключена между страните спогодба, с която те са заявили, че считат за окончателно приключен спора между тях във всичките му части, включени в предмета на делото. Сочи се противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С решение № 134/21.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 4255/2018 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС е прието, че съгласно чл.365 ал.1 ЗЗД - с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Договорите имат сила на закон, за тези, които са ги сключили /чл.20а ал.1 ЗЗД/. Съдът е длъжен да се съобрази с договорката между страните, постигната чрез спогодба и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили, след като същите свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду им спор, чрез взаимни отстъпки. При наличие на спогодба, съдът не може да преценя интереса на страните. Противното би било в противоречие със същността на договора за спогодбата като способ за разрешаване на спорове, чрез взаимни компромиси. Законът предоставя на страните възможност - въз основа на направените взаимни отстъпки, те да могат да създават, изменят или погасяват всякакви правоотношения, включително и такива, които не са предмет на конкретния спор /чл.365 ал.2 ЗЗД/. Като не е обсъдил спогодбата между страните по отношение на нейния материалноправен обхват, съдът е постановил решение, произнасяйки се по поставения правен въпрос в противоречие с цитираното решение на ВКС, представляващо съдебна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне на това основание. Водим от горното, състав на ВКС