Определение № 50344 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3260/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Н. Н. срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд № 1539 от 10.06.2022 г. по ч.гр.д.№ 531/ 2022 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 09.11.2021 г. по гр.д.№ 9459/ 2021 г. и по този начин е прекратено производството по подадената от частната жалбоподателка искова молба срещу Нотариална камара на Република България /НК/ и делото е изпратено по компетентност на Административен съд София – град /АССГ/. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е нищожен съдебен акт, поради това, че не съдържа мотиви по доводите в частната й жалба срещу акта на първоинстанционния съд. Тя не спорела, че НК е административен орган по смисъла на пар.1 т.1 ДР АПК /в който смисъл били мотивите на въззивния съд/, а твърдяла, че исковете за обезщетяване на вреди от публичен деликт са подсъдни на общите съдилища, без оглед качеството на ответника. Разпоредбата на чл.128 ал.1 т.6 АПК била противоконституционна, защото никой съд не можел да разгледа иск за обезщетение на вреди от публичен деликт, по който е ответник. Твърди, че е предявила иск за обезщетяване на вреди от публичен деликт и срещу АССГ и Върховен административен съд /ВАС/ при същите правопораждащи твърдения, които и давали основание да търси обезщетение от НК. Недопустимо било тези съдилища да разгледат както спора, по който те са ответници, така и свързаният с него спор между нея и НК. Счита, че процесът за реализиране на отговорност за вреди от публичен деликт е винаги административен, но това не обосновава извод, че компетентен да го проведе е винаги административният съд. Общите принципи за обективен, независим и справедлив съд, както и фундаменталният институт на отвода, изключвали родовата компетентност на административните съдилища по иск за публичен деликт, по който са страна. Административните съдилища нямали извънредна компетентност, неприсъща на общите съдилища, което следвало от конституционната уредба, имаща примат над законовата. От същата уредба следвало, че всички тълкувателни решения, касаещи родовата подсъдност по отношение на дела за обезщетяване на вреди от публичен деликт, били неприложими. Затова счита, че обжалваното определение следва да бъде обявено за нищожно, евентуално - за незаконосъобразно и да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол сочи нищожността на обжалвания акт и очевидната му неправилност, която обосновава с изложените в жалбата съображения. Излага и доводи за противоконституционност на разпоредбите на чл.280 ал.1 и 2 ГПК, като и на институцията „Върховен касационен съд“. Освен това повдига процесуалноправни въпроси, който при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: компетентни ли са гражданските съдилища да разглеждат искове за публичен деликт, а специалната компетентност на административните съдилища да се счита за изключена, когато административните съдилища се явяват ответници по тези дела или когато, според страната, разглеждането на делото от тях би нарушило фундаментални принципи и институти на гражданския процес /правото на справедлив съдебен процес, воден от независим и безпристрастен съд, съобразно установения правен ред, гарантирани чрез института на отвода/; длъжни ли са съдилищата да прилагат пряко разпоредбите на Конституцията и ако установят противоконституционност на дадени разпоредби, да откажат приложението им; противоконституционна ли е уредбата на касационното производство в действащия ГПК и не е ли длъжен ВКС да разгледа всички постъпили касационни жалби, без оглед наличието на основанията по чл.280 ал.1 и 2 ГПК, само при ограниченията на алинея 3. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. ВКС намира, че не може да обсъжда доводите относно противоконституционността на „институцията Върховен касационен съд“, релевирани в изложението на частната жалбоподателка по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Те са безсмислени, тъй като тя търси защита на свои права именно от тази институция. Ако същата е противоконституционна, тя не би могла да издаде акт, с който да даде търсената защита. Този акт би бил в противоречие с Конституцията, съответно не би имал последиците, които частната жалбоподателка претендира. Не може да се обсъждат и доводите за противоконституционност на уредбата на касационното производство в ГПК, тъй като с две решения на Конституционния съд /к.д.№ 4/ 2009 г., к.д.№ 8/ 2012 г./ е установена нейната конституционосъобразност, с изключение на думата „съществен“ в чл.280 ал.1 ГПК. Решенията на КС са задължителни за всички в държавата, включително за ВКС и за частната жалбоподателка. Частната жалба е допустима, а налице са и предпоставките за допускане на касационно обжалване. Пред първоинстанционния съд делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Н. против НК, предявени са осъдителни искове за сумата общо от 2 000 000 лв. Твърденията, с които се претендира, че са възникнали вземанията, са за извършени незаконосъобразни откази на НК да впише ищцата в регистъра на НК – изричен и мълчалив. Освен това са изложени твърдения, че отказите са били оспорени пред АССГ и ВАС, като в производствата по оспорванията тези съдилища постановили увреждащи ищцата съдебни решения и осъществили публичен деликт. За обезщетяване на вредите от този деликт били предявени отделни претенции против АССГ и ВАС. Ищцата е изложила и съображения, че нито делата, по които ответник е НК, нито тези, по които ответници са АССГ и ВАС, са родово подсъдни на административните съдилища. Съображенията са същите, които поддържа в частната си жалба, по която е образувано настоящето производство. Първоинстанционният съд счел, че не е компетентен да разгледа делото, прекратил производството пред себе си и го изпратил на АССГ. Актът, с който сторил това, е потвърден от въззивния съд с обжалваното в настоящето производство определение. Апелативният съд посочил, че обжалваният пред него акт не е нищожен поради липса на мотиви, тъй като такива той съдържа, а ако те не са надлежни, това е въпрос на правилност на акта, не на неговата нищожност. По същество приел, че първоинстанционното определение е законосъобразно, тъй като ответникът по делото – НК – се явявала административен орган по смисъла на пар.1 т.1 ДР АПК. Съгласно чл.128 ал.1 т.6 АПК искът за обезщетяване на вреди, причинени от действия на такъв орган, не били подсъдни на общите, а на административните съдилища. Няма основание за допускане на така мотивираното определение до касационен контрол като нищожно. То съдържа мотиви, обосноваващи взетото от съда процесуалноправно решение, а дали тези мотиви са надлежни е относимо към правилността, не към валидността на акта. Съгласно установената практика /вж. решение № 79/ 08.07.2020 г. по т.д.№ 625/ 2019 г., ІІ т.о. и цитираните в него/, нищожно би било такова съдебно решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Такова е решение, при което волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Същевременно, решение, постановено при липса на мотиви относно релевантен въпрос, не е нищожно, а е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и дали този порок е довел до неправилност на съдебното решение или не, следва да се установи от съответната следваща инстанция по същество на спора, ако бъде надлежно сезирана. Няма основание за допускане на така мотивираното определение до касационен контрол и като очевидно неправилно. Под „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК се разбира наличието на особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт /определение № 253/ 11.06.2019 г. по ч.т.д.№ 800/ 2019 г., І т.о./, които е възможно да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания акт /напр. прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството/. Твърденията на жалбоподателката не обосновават такива пороци, които да могат да бъдат констатирани без да се навлезе по съществото на частната й жалба. Касационното обжалване обаче следва да бъде допуснато по първия поставен процесуалноправен въпрос, тъй като няма данни за формирана практика по разрешаването му, нито отговорът следва недвусмислено от разпоредби от действащото обективно право. Затова съдът намира, че е налице допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По въпроса съдът приема, че общите съдилища не са компетентни да разглеждат искове за публичен деликт, а специалната компетентност на административните съдилища не е изключена и когато административните съдилища се явяват ответници по тези дела. Тя не е изключена и когато страната подозира, че разглеждането на делото от тях би нарушило фундаментални принципи и институти на гражданския процес. Правото на справедлив съдебен процес, воден от независим и безпристрастен съд, се упражнява съобразно конституционната уредба и действащите процесуални правила, които не й противоречат. В компетентност на законодателя е да уреди тези правила, да създаде специализирани съдилища и да определи материята на делата, които те да разглеждат /решение № 10/ 15.11.2011 г. по к.д.№ 6/ 2011 г. на КС и цитираните в него предходни решения на КС/. Специализираните по материя съдилища се различават от общите съдилища по предмета си, а целта на създаването им е да осигури тясна специализация на съдиите. Какви структурни специализирани звена ще се създават в съдебната система е от изключителната компетентност на законодателя, на когото това правомощие е предоставено от чл.119 ал.2 и чл.133 от Конституцията и е въпрос на законодателна целесъобразност. При наличие на специализирани съдилища, общите съдилища са некомпетентни да разглеждат спорове, които законодателят е определил да бъдат разглеждани от специализираните. Такава компетентност не може да се обоснове от опасенията на страна по спора, че специализираният съд не би осигурил упражняването на правото й на справедлив съдебен процес. Именно този съд е компетентен да прецени доколко основателни са опасенията на страната и ако ги намери за оправдани, да откаже да разгледа спора, отвеждайки се. Преди компетентният специализиран съд да прецени, че не е в състояние да осигури правото на страната на справедлив съдебен процес, друг съд не може да си присвои компетентността да правораздава по спорове от материята на специализирания. Предявените от ищцата искове срещу НК са за обезщетяване на вреди от незаконосъобразни действия на административен орган и съгласно чл.128 ал.1 т.6 АПК компетентен да ги разгледа е административният съд. Същите изводи са направени в обжалваното определение, поради което няма основание то да бъде отменено. По изложените съображения Върховният касационен съд